8 Р Е Ш Е Н И Е № 9 [населено място], 15.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1758 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на „Имидж консултинг“ ЕООД срещу решение №891/22.04.2020г. по т.д. №3851/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №783/17.04.2018г. по т.д.№1596/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която по предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Имидж консултинг“ ЕООД иск по чл.59, ал.5 от ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н./, прихващането, извършено от “Имидж консултинг“ ЕООД с изявление с вх.№9752/24.10.2014г., освен в частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество. В останалата част, с която е потвърдено решение №783/17.04.2018г. по т.д. №1596/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 състав, за отхвърляне на предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Имидж консултинг“ ЕООД иск по чл.59, ал.2 от ЗБН вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване за нищожно на прихващане, направено с изявление с вх. №9752/24.10.2014г. поради липса на форма, решение №891/22.04.2020г. по т.д. №3851/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, не е допуснато до касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че моментът на откриване на производството по несъстоятелност, респ. моментът, в който синдикът може да упражни потестативното право да подаде иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, няма отношение към материалноправните предпоставки за извършване на прихващането и правните последици на сделката, а единствено към наличието на легитимация и правен интерес от иска. Твърди, че придаденото с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН обратно действие на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН е в противоречие с чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, като счита за неправилен извода на съда, че нормата не създава предпоставки за лишаване от право на собственост. Изразява несъгласие и с изразеното от състава на САС становище относно нормата на чл.59, ал.6 от ЗБН, тъй като съобразно същата норма действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение. Изтъква, че до изпълнението на тази сметка не може да се прецени за каква част от вземането прихващането би могло да породи действие, а до този момент въз основа на съдебното решение по иска синдикът ще е реализирал погасеното до уважаване на иска задължение на кредитора в пълен размер. Поддържа, че при условията на закона, който е бил в сила към момента на извършване на прихващането, т.е. при който за него се е породило оправдано правно очакване, е погасил свое насрещно задължение със свое притежание /активното вземане/. Счита, че противоречието на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с Протокол № 1 не се преодолява и с оглед предвиденото в разпоредбата, че кредиторът се вписва служебно в списъка по чл.64, ал.1 от ЗБН, като поддържа, че по този начин не се осигурява ефективна защита на притежанието. Ответниците по касационната жалба - А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че приложимата редакция на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН следва да бъде тази, която е действала към датата на постановяване на решението за обявяване на банката в несъстоятелност – 22.04.2015г. Излагат доводи, че обективно преди датата на постановяване на решението по чл.13 от ЗБН за откриване на производството по несъстоятелност, не би могло да възникне, респ. да бъде упражнено, потестативното право по чл.59 ал.5 от ЗБН, доколкото преди този момент в правния мир не съществува нито фигурата на синдика, нито фигурата на кредиторите на несъстоятелността. Претендират и присъждане на разноски. С определение №60476/21.07.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по въпроса коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение №8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за определен срок, за който е спряно изпълнението на всичките й задължения, както и извършването на дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо решение от 06.11.2014г., вписано на 07.11.2014г., лицензът й за извършване на банкова дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката; с решение №664/22.04.2015г. по т.д.н. №7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД поради неплатежоспособността й, а с решение №1443/03.07.2015г. на САС като начална дата на неплатежоспособността е определена датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г. Приел е за безспорно още, че между банката и „Имидж консултинг“ ЕООД на 15.02.2010г. е сключен договор за кредит по картова сметка, по който към 24.10.2014г. е съществувала непогасена редовна главница от 9 981,22 евро; на 21.10.2014г. между „Имидж консултинг“ ЕООД и Е. Р. е сключен договор за цесия, по силата на който дружеството е придобило вземане срещу банката в размер на 12 000 щ.д., а с писмено волеизявление, получено в банката на 24.10.2014г. дружеството е направило прихващане, с което е погасило задължението си по договора за кредит. Решаващият състав е приел, че на преценка подлежат предпоставките за уважаване на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН според редакцията на нормата от 28.11.2014г. /ДВ бр.98/2014г./, тъй като същата е действала към момента, към който е възникнало правото на синдика да предяви конститутивния иск по чл.59, ал.5 от ЗБН – 22.04.2015г. Приел е още, че за прихващанията, извършени след 20.06.2014г., в което число попада и процесното, приложение намира извършеното междувременно изменение и допълнение на закона с приетия текст на § 8 от ПЗР към ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/2018г., доп. ДВ бр.33/2019г./, с който изрично е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в съществуващата й последна редакция – от 20.06.2014г. Приел е, че следва да съобрази и приложи нормата, доколкото § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН е действащ към датата на постановяване на въззивното решение, като е изтъкнал, че това е допълнителен аргумент, обосноваващ извода за основателност на предявения от синдика първи евентуален иск. Счел е за неоснователни направените в тази връзка в хода на устните състезания възражения на „Имидж консултинг“ ЕООД, като е посочил, че няма правомощието да се произнася по противоконституционността на приета по законоустановения ред правна норма преди същата да бъде обявена за такава от компетентния за това Конституционен съд на РБ, а е длъжен да я приложи, по аргумент за противното от чл.22, ал.2 от ЗКС. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението за противоречие на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН с чл.1, ал.1 от Допълнителния протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Счел е, че уважаването на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН не води до фактическо последващо лишаване на притежателя на съответното вземане от законно придобитите права върху него. Изложил е съображения, че предявеният на посоченото основание иск не е установителен за нищожност, поради което прилагането на разпоредбата към извършеното преди изменението й прихващане не се отразява на валидността на прихващането, което в отношенията между страните по него остава действително, нито санкционира притежателя му, като го лишава от вземането. Единствените последици от уважения иск са установяване на непротивопоставимост на извършеното прихващане спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, с изключение на частта, която той би получил при разпределението на осребреното имущество и отлагане на действието на това прихващане до изпълнението на окончателната сметка за разпределение /чл.59, ал.6 от ЗБН/. Приел е, че това означава, че задължението на прихващащия кредитор ще бъде намалено само с такава част от вземанията му, която е съответна на дела му от масата на несъстоятелността. Изтъкнал е, че целта на законодателя не е прихваналият кредитор да бъде лишен от собственост, а да бъдат изравнени правата на всички кредитори на несъстоятелността и поставени в зависимост от действително постъпилите в масата й средства /включително чрез реалното изпълнение на задълженията към банката/, като по този начин бъде противодействано по законодателен път на заобикалянето на реда, предвиден за справедливо удовлетворяване на всички кредитори на банката в несъстоятелност. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: С Решение №8 от 27.05.2021г. по конст. д. №9/2020г., на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал.1-4; Пар.6, ал.1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; чл.60а, ал.1 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2015г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./. Между обявените за противоконституционни разпоредби е и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г./, според който „Член чл.59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“. В мотивите на решението по конст. д. №9/2020г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му. Съгласно Решение №3 от 28.04.2020г. по конст.д.№5/2019г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. По изложените съображения отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр.98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане. По правилността на въззивното решение: Предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ иск е основан на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1. В случая прихващането е извършено с изявление от 24.10.2014г., т.е. при действието на редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН /ДВ, бр.92 от 2002/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН от 2014г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2002г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2002г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжникът в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин в ал.1 и ал.3 на чл.59 от ЗБН са разграничени прихващанията, извършени от банката, от тези, извършени от кредиторите. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“ - участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на атакуваното прихващане -24.10.2014г., прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59, ал.5 от ЗБН. Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН в сила от 28.11.2014г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила. Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен само след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, поради което въззивното решение следва да се отмени и искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН да се отхвърли. На основание чл.293, ал.3 във връзка с чл.271, ал.2 от ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалния иск, предявен на основание чл.59, ал.3 от ЗБН. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №891/22.04.2020г. по т.д.№3851/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №783/17.04.2018г. по т.д.№1596/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е обявено за установено по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ по предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Имидж консултинг“ ЕООД иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, че прихващането, извършено с изявление с вх.№9752/24.10.2014г., е недействително, освен в частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., като синдици на „КТБ“ АД /н./, против „Имидж консултинг“ ЕООД за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане за сумата 12 000 щ.д., извършено от „Имидж консултинг“ ЕООД с изявление с вх.№9752/24.10.2014г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.