Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 28 февруари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Севдалин Мавров при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 3102/2011 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Б. Х., за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 239/2011 година по описа на Търговищкия окръжен съд. В него, с оглед на процесуалната му допустимост в хипотезата по чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, за явна несправедливост на наложеното наказание. Пред касационната инстанция, осъденият Х., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, поради отсъствие на условия за прилагане на чл. 55 от НК, респ. за определяне на друг вид наказание, различно от наложеното лишаване от свобода. Върховният касационен съд, за са произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С присъда № 318/12.10.2011 година по н о х д № 360/2011 година по описа на Поповския районен съд, осъденият Х. е признат за виновен в това, че на 17.05.2011 година в гр.Попово, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на такова, е извършил ново такова деяние, като управлявал л. а. „Мерцедес” без съответно свидетелство за управление – прест. по чл. 343в ал. 2 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 58а ал. 1 от НК е намалено с една трета, на осем месеца. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е приведено в изпълнение условното наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н о х д № 466/2010 година по описа на Поповския РС, влязла в сила на 19.01.2011 година. Постановено е това наказание да бъде изтърпяно в затвор при строг първоначален режим. С атакуваното решение, тази присъда е потвърдена изцяло. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно, тъй като първоинстанционният и въззивен съд са изследвали въпроса с индивидуализацията на наказанието, при което са отчетени общите изисквания за това, уредени в общата част на Наказателния кодекс, така и специалните, относно определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, по глава двадесет и седма от НПК. Съдилищата изрично са обсъдили хипотезата за определяне на наказанието при условията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, тъй като за престъплението по чл. 343в от НК не е предвиден минимум за наказанието лишаване от свобода. Правилно е отчетено, че не са установени нито изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и аргументирано е отказано налагането на друг вид наказание – пробация. Осъденият има богато съдебно минало, многократно е осъждан за престъпление по чл. 343в от НК, спрямо него за такова престъпление е прилагана диференцираната процедура по чл. 78а от НК, а изтърпяването на едно от наказанията е отложено на основание чл. 66 от НК. Освен това е отчетено, че за управление без свидетелство за правоуправление, преди да се констатира деянието предмет на настоящето производство, Х. е санкциониран многократно по административен ред. Ето защо и с оглед на проявената престъпна упоритост, от страна на Х., искането му за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. То съответства на престъплението и целите посочени в чл. 36 от НК. Настоящият състав констатира, че първостепенният съд е пропуснал да определи първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание, респ. вида на затворническото общежитие по ЗИН. Това е сторено само по отношение на активираната присъда на основание чл. 68 ал. 1 от НК. Този пропуск може да се отстрани по реда на производството по чл. 306 ал. 1, т. 2 от НПК. Водим от горното и поради липса на основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 425 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Х. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 239/2011 година по описа на Търговищкия окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: