Р Е Ш Е Н И Е № 61 Гр. София, 05 март 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1847/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Х. Х. – защитник на подс. Н. И. К. и по касационна жалба на адв. С. Ч. – повереник на частните обвинители Ж. К. Т. и Е. П. Т. против решение № 309/26. 05. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 31/2014 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив В жалбата на защитника са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Изложени са съображения, че съдът е основал изводите си за авторството на деянието върху негодни доказателствени средства, каквото според защитника са заключенията на комплексните експертизи. Твърди се, че експертизата не е източник на доказателства и не е предназначена да запълва доказателствена непълнота по делото, поради което не е допустимо чрез нея да бъде установен извършителят на деянието. Сочи се, че експертните заключения не съдържат категорични изводи, а боравят с вероятности, поради което неправилно е било допуснато изслушването на допълнителна, а не на повторна експертиза. Поддържа се, че са игнорирани обясненията на подсъдимия и не са изложени убедителни съображения защо те не заслужават доверие. В подкрепа на довода за явна несправедливост на наложеното наказание са изтъкнати чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и съпричиняването от страна на пострадалия. С оглед тези съображения защитата счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК подсъдимият да бъде оправдан, а ако тезата за недоказаност на авторството не бъде възприета, да бъде изменен обжалваният съдебен акт като наказанието лишаване от свобода бъде намалено на три години и бъде приложен институтът на условното осъждане. В жалбата на повереника на частните обвинители е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложени са съображения, че наложеното наказание няма да постигне целите по чл. 36 от НК и по-специално генералната превенция. Акцентира се в тази връзка върху увеличения брой пътнотранспортни произшествия в последните години. Сочи се, че макар да е неосъждан, на К. е налагано административно наказание за управление на МПС след употреба на алкохол. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, които са били игнорирани от въззивната инстанция, се изтъкват концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, която надхвърля минималното количество от 0,5 %о, умишленото нарушаване на правилата за движение от подсъдимия и възприетата от него позиция, че автомобилът е управляван от пострадалия. Поддържа се искане решението на апелативния съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Подс. Н. К. заявява в последната си дума, че не е управлявал автомобила, причинил пътнотранспортното произшествие. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба. Счита, че доказателствата по делото са били интерпретирани превратно, като са игнорирани обясненията на подсъдимия и са възприети заключенията на комплексните експертизи, основаващи се на вероятности. Наред с това изтъква, че при индивидуализация на наказанието не са отчетени чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и семейното положение на подсъдимия. Пледира решението да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан, а като алтернатива – да бъде намалено наказанието лишаване от свобода до предели, даващи възможност за прилагане на чл. 66 от НК. Повереникът поддържа касационната жалбата и изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Счита, че са събрани безспорни доказателства, че превозното средство е управлявано от подсъдимия, като в същото време уврежданията по К. и по пострадалия могат да бъдат обяснени с отварянето на въздушните възглавници. Сочи, че отсъстват доказателства за затискане на подсъдимия от автомобила, с оглед на което твърденията му са единствено защитна позиция. Поддържа, че наказанието на Н. К. е явно несправедливо и отново изтъква като основания значителната концентрация на алкохол и безкритичното отношение към извършеното. Пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за увеличаване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, тъй като са събрани множество доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършител на деянието. Счита, че са налице основания да бъде уважена жалбата на частните обвинители, тъй като съдилищата не са съобразили, че макар и реабилитиран, подсъдимият е бил осъждан за престъпление по чл. 343 Б от НК и същевременно не са отчели и безкритичното му отношение към извършеното. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 95/30. 09. 2013 год. по н. о. х. д. № 144/2013 год. Пловдивският окръжен съд е признал подс. Н. И. К. за виновен в това, че на 17. 11. 2011 год. на кръстовището на път ІІ-86 (Западнообходния път на [населено място]) с път ІІІ-862 (пътя за [населено място] и [населено място]), при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Киа Карнивал” с /рег.номер/ нарушил правилата за движение по пътищата - чл.47 от ЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП: и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Ж. Т., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода и го е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл.6, т. 1 от ЗДвП. Съдът е постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. На основание чл. 343 Г от НК съдът е лишил подс. Н. К. от право да управлява МПС за срок от шест години от влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С решение № 309/26. 05. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 31/2014 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив присъдата е била потвърдена. По доводите в жалбата на защитника на подсъдимия за съществени нарушения на процесуалните правила: Доколкото основното искане на защитата е съдът да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК следва изрично да се посочи, че касационната проверка не е аналогична по съдържание и резултат на въззивната, тъй като касационната инстанция не може да установява нови фактически положения и въз основа на тях да пререшава делото, а е призвана като последна, висша инстанция да осъществява контрол върху процесуалната и материално-правната законосъобразност на оспорения съдебен акт. Касационната проверка не обхваща обосноваността на присъдата, а се ограничава до контрол допуснато ли е нарушение на процесуалните изисквания досежно формирането на вътрешното убеждение на долустоящите инстанции, било като са игнорирани някои доказателства, било като те са интерпретирани превратно и е изопачено съдържанието и смисъла им, било като при анализа им са нарушени правилата на логиката, било като съдът се е позовал на доказателствени източници, които не са събрани и проверени по надлежния ред. От изложеното следва, че касационният съд би могъл да оправдае подсъдимия съобразно чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК само когато фактите, приети от долустоящите съдилища не очертават състав на престъпление. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице претендираните от защита нарушения на съда при формиране на вътрешното му убеждение. Събраните гласни и писмени доказателства са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като първата инстанция е изложила обстойни и убедителни съображения кои от тях заслужават доверие и кои не следва да бъдат кредитирани, а въззивният съд след проверка на присъдата се е съгласил с нейната аргументация. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това изводите на контролираната инстанция относно правно значимите обстоятелства не са били основани върху негодни доказателствени източници. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че са игнорирани обясненията на подсъдимия. Както всички останали доказателствени средства, така и обясненията на дееца не се ползват с предварително установена доказателствена сила. Съдът не е длъжен да ги кредитира винаги и на всяка цена. С оглед двойнствената природа като доказателствено средство, но същевременно и като средство за защита, съдът е длъжен да прецени вътрешната съгласуваност, логичност и убедителност на заявеното от подсъдимия и да съпостави твърденията му с останалите доказателствени източници. Когато установи, че обясненията са вътрешно противоречиви, непоследователни или непълни или пък са опровергани от други доказателствени средства, които от своя страна са логически издържани и се отличават с изчерпателност и обективност, съдът не само има процесуалната възможност, но и е длъжен да не основава изводите си относно правно значимите факти върху това доказателствено средство, стига да изложи достатъчно убедителни съображения защо го намира за недостоверно и обслужващо единствено защитата на подсъдимия. Въззивната инстанция е съобразила тези принципни положения и твърденията на К., че не е управлявал автомобила в момента на сблъсъка, са били съпоставени с показанията на свид. П. Д. и с протоколите за разпознаване, със заключенията на съдебномедицинските експертизи, с тези на комплексната медико-автотехническа експертиза и с допълнителното такова, прието в хода на въззивното съдебно следствие, с протокола за оглед на местопроизшествие, в който е фиксирано точното местоположение на двете превозни средства след удара и това на подсъдимия и пострадалия. За да приеме, че обясненията на Н. К. не отговарят на обективната истина, съдът е съобразил следните обстоятелства: - непосредствено преди произшествието подсъдимият и пострадалият пазарували от намираща се в непосредствена близост бензиностанция, като според свид. П. Д. (служител на бензиностанцията), след като закупили желаните продукти, на предната дясна седалка седнал по-възрастният и по-пълен от двамата клиенти, а по-младият и по-слаб мъж седнал на шофьорското място. - при извършеното разпознаване свид. Д. е идентифицирал пострадалия Т. като по-възрастното и по-пълно лице, което пазарувало в бензиностанцията. Разбира се, доколкото свид. Д. е проявил колебание относно това кой от двамата купувачи къде е седнал в автомобила, въззивната инстанция (а преди нея и първостепенният съд) е изпълнила задълженията си по чл. 13 и 14, ал. 1 от НПК, като е потърсила и открила потвърждение на заявеното от свидетеля в други доказателствени източници: - При огледа на местопроизшествието е фиксирана следа с червен цвят в лявата страна на автобуса над багажното отделение пред второто колело на превозното средство. При изследване на вещественото доказателство – марлен тампон с червено-кафяво зацапване е установено наличие на човешка кръв, съдържаща „А” аглутиногени и бета аглутинини, която може да произхожда от пострадалия П. Т., чиято кръвна група била А (бета) и не може да произхожда от подс. К., който е с кръвна група 0 (алфа, бета). - Съгласно протокола за оглед тялото на пострадалия е открито на пътното платно, на значително разстояние от автомобила, в който е пътувал П. Т.. - Подсъдимият е бил намерен до предната дясна страна на л. а. „Киа Карнивал”, като установените в хода на досъдебното производство травми като характеристика и локализация изключват той да е бил прегазен от превозното средство. В основата на извода за невъзможност уврежданията на К. да са последица от преминаване на автомобила през тялото му и от затискането му съдът е поставил заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза на л. 186, т. 1 от ДП и разясненията на експертите, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, отнасящи се до липсата на размачкване на тъкани, каквито увреждания неминуемо биха се получили при преминаване на предмет с голяма маса (подобна характеристика притежава и л. а.) през човешкото тяло. Не са останали без нужното внимание и показанията на свидетелите Ю. Т., А. К., А. М., С. П., П. К., К. Н. и Д. К.. Съдът ги е обсъдил внимателно, съпоставил ги е с медицинската документация за подсъдимия и със заключенията на комплексната експертиза, съобразил е несигурността и колебливостта на част от свидетелите, отчел е условията, при които всички те са възприели местоположението на подсъдимия след инцидента – нощно време, при ограничена видимост и при краткотрайност на възприятията за повечето от тях и е достигнал до верния извод, че не следва да дава вяра на разказаното от посочените лица, а логическо продължение на тази констатация е приетото от двете инстанции, че не е налице прегазване или затискане на подс. К. от л. а. „Киа Карнивал” вследствие изпадането му от дясната седалка на превозното средство преди то да преустанови движението си, удряйки се в един от стълбовете на указателната табела. - Доверявайки се на допълнителното заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 136 и сл. от н. о. х. д. № 144/2013 год.), съдилищата са приели, че констатираното по-късно, в хода на първоинстанционното съдебно следствие увреждане на подсъдимия – разкъсно-контузна рана в дясната половина на седалището странично с ръбец с размери 7/3,5 см, локализирана на 8 см. назад от предното бодило и на 3 см под ръба на дясната хълбочна кост, също не представлява травма, получена при преминаване на автомобила през тази част от тялото му и следователно не може да послужи като аргумент за възприемане на твърденията на Н. К., че е бил пътник, а не водач на превозното средство. Отчетено е, че механизмът на причиняване на увреждането е свързан с удар с или върху твърд тъп предмет върху дясната хълбочна кост, като именно наличието на подлежаща кост е улеснило получаването на нараняването с характеристики на разкъсно-контузно такова. Съгласно посоченото от експертите и прието от контролираната инстанция, ако травмата е получена при притискане от автомобила, увреждането на меките тъкани би било на по-голяма площ, по-обширно и би било съпроводено с отлепването на тези тъкани от подлежащите кости, като вещите лица не са изключили възможността при подобен механизъм да настъпи и счупване на хълбочната кост. - Механизмът на пътнотранспортното произшествие, съгласно заключенията на комплексните медико-автотехнически експертизи включва няколко удара: 1. почти челен сблъсък с лявата странична част на автобуса, вследствие на което автомобилът се завърта в положителна посока (обратна на часовниковата стрелка), при което телата на пострадалите изостават от това завъртане и се придвижват към дясната страна на автомобила. 2. последващ контакт между дясната страна на л. а. „Киа Карнивал” и лявата страна на автобуса, при който е реализиран удар на външно-страничната повърхност на седалището на подсъдимия в подлакътника на предната дясна седалка, при което е получено описаното по-горе увреждане, а подлакътникът е бил огънат. При втория контакт между дясната страна на автомобила и лявата страна на автобуса пътникът на предна дясна седалка е счупил стъклото на предната дясна врата и е ударил главата си в автобуса в мястото, на което при огледа на местопроизшествие е фиксирано петното от кръв. 3. автомобилът продължил въртеливото си движение в положителна посока и по време на това движение пострадалият е изпаднал от превозното средство от отворилата се вследствие тежестта му предна дясна врата. 4. последвал удар на л. а. „К.” в стълба на указателната табела и установяването му на мястото, фиксирано в протокола за оглед, след което подсъдимият изпълзял от автомобила през отворената предна дясна врата. - В момента на първите два сблъсъка водачът на автомобила се е движил вътре в купето, но не е достигнал до дясната страна на превозното средство, тъй като по това време пътникът все още е бил на седалката, заемал е това пространство и е препятствал придвижването на подсъдимия в тази посока. - Травмите по тялото на пострадалия и по-специално многофрагментното счупване на гръдната кост и двустранното счупване на ребра по различни анатомични линии с разкъсване на плеврата и на паренхима на белия дроб са причинени от действието на голяма сила и могат да бъдат получени при притискане на тялото от отварящата се въздушна възглавница на автомобила, което се извършва с пиропатрон и се характеризира с голяма експлозивна сила. Всички тези обстоятелства са били обсъдени внимателно и задълбочено от въззивния съд и правилно са му дали основание да се солидаризира с извода на първата инстанция, че водач на л. а. „К. Карнивал” е бил подсъдимият, докато пострадалият е пътувал на предната дясна седалка. Аргументиран отговор е получило и възражението на защитата, че съгласно съдебномедицинската експертиза на труп не може да се отговори с категоричност къде е седял пострадалият непосредствено преди произшествието. Съдилищата са съобразили, че коментираното заключение е изготвено в началния етап на разследването и сам експертът Б. е посочил, че на този въпрос следва да се търси отговор в по-късен момент след запознаване с всички доказателства по делото. Наред с това от съществено значение за правилността на извода за местоположението на пострадалия по време на инцидента е бил механизмът на пътнотранспортното произшествие, което е наложило назначаването на комплексна медико-автотехническа експертиза и обединяване на усилията и специалните знания на експерти от различни области на човешкото познание. Контролираната инстанция е проверила със способите и средствата на НПК и твърденията на подсъдимия, че в момента на сблъсъка той е бил наведен напред и е достигнала до верния извод, че те не заслужават доверие. За да ги отхвърли като недостоверни, съдът се е позовал на допълнителното заключение на комплексната медико-автотехническа експертиза, изслушано и прието в хода на въззивното съдебно следствие. Съгласно същото, ако подсъдимият се е намирал в описаното от него положение, при задействането на въздушната възглавница, тялото му би било върнато назад към облегалката и получените от него травми биха били с друга локализация и различна характеристика. Отчетено е било, че ако събитията са се развили по описания от К. начин, за да се стигне до удар на пострадалия в автобуса, при който е оставена кървавата следа, уврежданията на П. Т. биха били локализирани не в дясната, а в теменната част на главата, тъй като торсът му би бил почти хоризонтален на пътя. Съобразено е наред с това, че при такова развитие на събитията не би могло да бъде обяснено от техническа гледна точка как е изпаднало тялото на пострадалия от автомобила. Несъстоятелни са възраженията в жалбата, отнасящи се до годността на доказателствените източници, върху които апелативният съд е изградил фактическите си констатации за авторството на деянието и по-специално тези, отнасящи се до възможността да бъдат ползвани заключенията на комплексните медико-автотехнически експертизи. Експертизата е процесуален инструмент, чрез който специалните знания от областта на науката, техниката и изкуството, необходими за правилното решаване на делото, придобиват процесаулна и доказателствена стойност. Както правната доктрина, така и съдебната практика еднозначно приема, че по своята правна природа съдебната експертиза е система от сложни и различни по своето естество действия (проучвания и изследвания) в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Същевременно систематичното място на експертизата в Част Втора, Глава четиринадесета от НПК я определя като способ за доказване. С оглед тези принципни положения, за съда не е съществувала законова забрана да ползва заключенията, изготвени от вещи лица с различна професионална компетентност, да се довери на експертните им изводи досежно вида и локализацията на травмите на подсъдимия и пострадалия, наличието на кръв по лявата странична част на автобуса, нейната групова принадлежност и механизма на пътнотранспортното произшествие и след подробен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност да направи логически обоснован извод за авторството на деянието. Неоснователни са доводите, че както основното, така и допълнителните заключения на комплексната медико-автотехническа експертиза не се отличават с категоричност на направените експертни изводи. Действително в писмените заключения е употребен изразът „най-вероятният механизъм на ПТП”, но в съдебно заседание вещите лица са защитили по убедителен начин своите изводи и при разпита от съда и страните не са посочили други възможни или вероятни варианти за възникване, развитие и финализиране на пътния инцидент. Освен това същественият въпрос по делото – за мястото, на което са пътували Н. К. и П. Т., е получил мотивиран, изчерпателен и категоричен отговор, както в самото експертно заключение, така и при защитата му в хода на съдебното следствие. Както в първоначалното, така и в допълнителното заключение, прието в хода на въззивното съдебно следствие, вещите лица без колебание са изключили от експертна гледна точка възможността подсъдимият да е пътувал на предната дясна седалка, а пострадалият да е управлявал автомобила, а в допълнителното заключение, прието от първостепенния съд е отхвърлена вероятността разкъсно-контузната рана в дясната половина на седалището на подсъдимия да е получена при затискане от автомобила. Наред с това коментираните експертни заключения не са единственото доказателствено средство, на което е основан изводът, че извършител на деянието е именно подс. К.. Както беше посочено и по-горе, тази констатация е изградена и върху протокола за оглед на местопроизшествие, фиксирал следите от кръв върху автобуса и върху заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, установяващо категорично, че тази кръв принадлежи на П. Т. и не може да произхожда от подсъдимия. Настоящият състав на ВКС не възприе и доводите на защитата, че въззивната инстанция е следвало да допусне изслушване на повторна, а не на допълнителна експертиза. Съгласно чл. 153 от НПК допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Основавайки се на специалните си знания в областта на медицината и инженерните науки, както и на дългогодишния си професионален опит, вещите лица са отговорили подробно, ясно и обосновано на поставените им въпроси и са защитили убедително заключенията си в хода на съдебното следствие пред двете съдебни инстанции. Страните, в това число и подсъдимият и защитата му са имали възможност да задават въпроси на експертите и да оборват направените от тях експертни изводи. И двете заключения на комплексните експертизи са били приети от първостепенния съд без обструкции от страните, а заключението на допуснатата от въззивния съд допълнителна експертиза е приобщено към доказателствената съвкупност без да предизвика нито един въпрос у подсъдимия и неговия защитник, като с оглед получените удовлетворителни отговори не е съществувало основание съдът да се усъмни в правилността на заключенията. С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС не намери основания за отмяна на проверявания съдебен акт и за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. По доводите на частния обвинител и на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание: Аналогични съображения са били поддържани и пред въззивната инстанция (касационната жалба на повереника почти дословно повтаря въззивната такава) и доводите на защитата и частното обвинение са получили аргументиран и убедителен отговор в мотивите на атакувания съдебен акт. Не могат да бъдат възприети аргументите на частното обвинение, че необходимостта от по-тежко наказание произтича от опитите на подсъдимия да заблуди разследващите органи и съда, че не той, а пострадалият е управлявал превозното средство. Основен елемент от правото на защита на подсъдимия, гарантирано от чл. 15, ал. 1 от НК, е визираното в чл. 55, ал. 1 от НПК право да дава обяснения по обвинението. С оглед процесуалното му положение за подсъдимия, за разлика от свидетелите, не е предвидено задължение под страх от наказателна отговорност да съобщава при разпита си винаги и само истината. Той може да даде такива обяснения, каквито счете за съответстващи на заетата от него защитна позиция. Доколкото се касае за упражняване на процесуално право, положението на подсъдимия не може да бъде утежнявано поради това, че не е признал вината си. Що се отнася до доводите за постигане на генералната превенция, следва да се отбележи, че поначало целите по чл. 36 от НК са равнопоставени и не е допустимо да се отдава приоритет на която и да било от тях. За постигане на изискуемото от НК предупредително-възпиращо въздействие върху членовете на обществото от съществено значение е преди всичко неизбежността на наказанието и своевременното санкциониране на престъпните посегателства. Справедливостта на наказанието е постигната, когато е дадена адекватна оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца. На недобрите характеристични данни, предходното административно наказание за административно нарушение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, причиняването на леки телесни повреди на трети лица, пътували в автобуса успешно са били противопоставени редица смекчаващи отговорността обстоятелства, които законосъобразно са мотивирали съда да наложи наказание лишаване от свобода в размер, близък до минималния. Този извод не се променя от факта, на който е акцентирано в жалбата на частните обвинители, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия надхвърля минимално изискуемото количество от 0,5 %о. Същевременно касационната инстанция прецени, че са неоснователни и доводите за явна несправедливост на наказанието в жалбата на защитника. Не са били игнорирани нито младостта на подсъдимия, нито данните за семейното му положение, нито трудовата му ангажираност. Прието е, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се третира и фактът, че предоставяйки автомобила на лице, употребило алкохол, пострадалият до известна степен е спомогнал за настъпване на общественоопасните последици. В същата насока са интерпретирани и тежките увреждания, получени от подсъдимия при пътнотранспортното произшествие. Да се възприеме обаче тезата, че смекчаващите обстоятелства изискват подс. К. да бъде санкциониран минимално, означава те да бъдат надценени неоснователно и същевременно да бъдат пренебрегнати обсъдените по-горе отегчаващи обстоятелства и значението, което те имат при индивидуализация на наказанието. При наличието на последните налагането на минимално наказание би било проява на неоправдано снизхождение спрямо подсъдимия, който съвсем не е личност с незначителна обществена опасност. Логическа последица от отказа на касационната инстанция да намали наказанието на подс. К. е невъзможността да бъде приложен институтът на условното осъждане. В заключение – при индивидуализация на наказанието са били отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без едни от тях да бъдат надценени неоснователно за сметка на останалите, поради което не е налице необходимост касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 или тези по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 309/26. 05. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 31/2014 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.