Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 11 март 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2278 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на Ив.Т., прокурор в Апелативна прокуратура – гр.Варна, срещу присъда № 11/19.10.2012 г. по вход№ 248/2012 г. на Апелативен съд - Варна. В протеста и допълнителното писмено изложение към него се сочи и аргументира, че оправдателната присъда по отношение на подсъдимия Е. И. е постановена в нарушение на чл. 13,чл.14 и чл. 107, ал.5 от НПК, довело до неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за нейната отмяна и ново разглеждане на делото. Защитата на подсъдимия оспорва основателността на протеста, като подчертава, че присъдата не страда от пороци, тъй като съдът правилно е преценил събраните писмени и гласни доказателства. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347,ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Шумен с присъда от 30.07.2012 г. по нохд № 270/ 2012 г. признал подсъдимия Е. И. И. за виновен в това, че на 17.03.2010 г. в Общинската служба по земеделие в гр.К. представил неверни сведения в подаденото от него общо заявление за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика като заявил площи, които не ползвал и не обработвал, с цел да получи средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието по схема за единно плащане на площ и средствата са получени, поради което и на основание чл. 248а, ал.5 във вр. с чл. 248а, ал.2 и чл. 54 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 , ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така определената санкция за срок от три години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Варна с присъда № 11 от 19.10.2012 г. по вход № 248/2012 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение. Касационният протест срещу въззивния съдебен акт е основателен по следните съображения: Апелативният съд в гр.Варна постановил новата присъда при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което в нарушение на закона счел действията на подсъдимия за несъставомерни по чл. 248а от НК. Установената от двете предходни инстанции фактическа обстановка не показва базисни различия. След провеждане на съдебно следствие, в рамките на което изслушал свидителите Н. И. и Н. З., апелативният съд не стигнал до съществени промени на правнорелевантните факти. В атакувания акт е прието, че през 2009 г. подсъдимият Е. И., притежаващ земеделски земи в землището на с.Б., ползвал правото си да подаде заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки от Общата селскостопанска политика. През следващата, 2010 г., той решил отново да кандидатства по схемите за подпомагане, но този път освен с обработваните през 2009 г. с още един имот, който вписал в необходимите документи , които депозирал на 17.03.2010 г. в общинската служба „Земеделие” пред служителя св.Х.. След обработка на книжата преписката служебно била изпратена в Областната разплащателна агенция в гр.Ш. На това основание подсъдимият получил сумата 371,38 лева. Свидетелят И. и баща му – свидетелят З., решили през 2010 г. до обработват по-големи площи, за да имат право на субсидии. Поради това се договорили с подсъдимия да наемат от него част от нива, и св.И. декларирал същата на 15.05.2010 г. в Общинската служба по земеделие в гр.Ш. При извършената проверка се установило, че същата площ вече е посочена от друг кандидат за подпомагане – подсъдимия Е. И. Двамата заявители получили уведомителни писма за съвпадението, И. се отказал, а Е. представил документи за собственост на земята. Съдът установил, че „дублираната” нива била наета от св.З. срещу 80 лева на дка и се обработвала от него и семейството му. Преди засаждането й с тютюн тя била изорана и веднъж култивирана, като последната дейност била включена в наемната цена. Безспорно и известно на подсъдимия било обстоятелството, че бенефициент по програмата, за която кандидатствал подсъдимия, са само земеделски стопани които ползват земеделска земя. На основата на тези факти въззивният съд направил решаващото за изхода на делото обобщение, че към момента на съобщаване на данните за идентификация на имотите в Общинската служба по земеделието подсъдимият бил ползвател на земята си, тъй като не съществувало наемно правоотношение за същия имот с други лица. Настоящият състав намира, че тези разсъждения се отклоняват принципните изисквания на наказателния процес за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Те не държат сметка за данните, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, в показанията на св.З. и св.И. и в приложения на стр.36 от досието на досъдебното производство договор.Последният е сключен на 04.01.2010 г. между св.И. и „Л. т. А.М.” с предмет производство и изкупуване на суров тютюн.В чл.1,т. 1-2 е отбелязано, че Н. И. поема задължението да произведе тютюн от 12 дка,а според показанията му в тях е включена и нивата на подсъдимия. Съдът бил длъжен да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и да потърси обяснение за тази площ, която впечатляващо кореспондира с посочените по-горе гласни доказателства за постигната още през зимата на 2010 г. уговорка между подсъдимия и св.З. за ползването на заявения аз субсидия имот. При анализа на гласните доказателства въззивната инстанция избирателно цитирала части от тях, пренебрегвайки фрагментите, подкрепящи обвинението. Така например от показанията на св.З. е извлечен пасажа за заплащане на наемната цена, но не са обсъдени данните за постигнатите преди това уговорки със собственика на земята за обработката й. Обясненията на подсъдимия, че се споразумял със св.З. да му предостави нивата още през зимата на 2010 г., като го предупредил да не претендира за субсидия, неправилно са третирани в контекста на чл.116, ал.1 от НПК без да бъдат съпоставени със свидетелските показания / включително тези от досъдебната фаза,преминали през надлежно инкорпориране в доказателствената съвкупност/ и данните от цитирания договор. Обобщено, вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено в нарушение на правилата на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което формира касационното основание на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.Основният фактически извод на въззивния съдебен състав, че към датата на представяне на инкриминираните сведения подсъдимият все още бил ползвател на земеделския имот, е опорочен от тези съществени процесуални нарушения, поради което базираната върху него констатация за обективна и субективна несъставомерност на изследваната дейност насочва към нарушение на закона по смисъла на чл. 348,ал.1,т.1 от НПК. Обжалваната присъда следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, при което се отстранят посочените нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1,т.4 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 11/19.10.2012 г. по вход № 248/2012 г. на Апелативен съд - гр. Варна и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.