Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София, 05.12.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 90 по описа за 2017 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Й. И. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Т. З., против въззивното решение № 441 от 26.10.2016 год. по гр. д. № 700/2016 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което искът й за делба на описаните недвижими имоти в [населено място], [община] е отхвърлен и делбата им е допусната между ответниците Л. И. М., Г. С. Ш., Й. С. Ш., И. Л. М. и В. Л. М. при квоти: 6/10 ид. ч. за първия и по 1/10 ид. ч. за всеки от останалите. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение на настоящия състав № 295 от 27.06.2017 год. поради съществуваща вероятност за недопустимост на обжалваното решение с оглед произнасянето на въззивния съд по основанието на иска за делба – наличие на съсобственост по дарението от 1975 год., при релевираното такова в исковата молба наследяване от Й. и Й. Т. на дворното място, описано като поземлен имот пл. № 31 в кв. 1 с площ от 2 348.72 кв. м., за което са отредени три парцела – УПИ І-31 с площ 901.93 кв. м., застроен с описаните сгради, УПИ ІІ-31 с площ 663.64 кв. м. и УПИ ІІІ-31 с площ 840 кв. м., последните два незастроени, всички находящи се в кв. 1 по плана на [населено място]. Освен това, като основание за необходимост от проверка на допустимостта на въззивното решение е счетено и произнасянето по допускане на делба между ответниците, при отвърлен предявеният от ищцата против тях иск за съдебна делба. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане то да бъде отменено и вместо това бъде постановен друго решение по същество на спора, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. От ответниците В. Л. М., чрез процесуалния му представител адв. Ат. У., оспорва жалбата като неоснователна, останалите съделителите не са взели становище. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да отхвърли предявения от касаторката иск за делба на описаните три имота, въззивният съд приел, че същите са придобити от наследодателите Й. и Й. Т. на основание давностно владение, предмет на констативния нот. акт № 93/1975 год., впоследствие предмет на дарението им с нот. акт № 146/75 год. на двете им дъщери – Н. И. и Й. М., наследодателка на ответниците, починала през 2010 год. Въпреки горната разпоредителна сделка в имота останали да живеят родителите Й. и Й. Т. и дъщеря им Й. М. със семейството си, като след смъртта на родителите през 1980 год. и 1992 год., касаторката спряла да посещава имота поради конфликт със сестра й Й.. Разпитаните свидетели, вкл. и доведеният от ищцата св. Г. установяват, че същата не е допускана в имота и е гонена от сестра й, което обосновало направения извод за наличие на давностно владение в полза на последната, считано от смъртта на майката на двете сестри през 1992 год. С изтичане на десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС сестрата на касаторката и нейният съпруг са придобили собствеността на спорните имоти на основание придобивна давност, а след нейната смърт това право е наследено от нейните наследници, между които съдът допуснал делбата, а предявеният от касаторката иск отхвърлил поради липса на съсобственост. Основателно е оплакването на касаторката за допуснато процесуално нарушение при обсъждане на събраните доказателства, във връзка с доводите й за основанието, на което е претендирала наличието на съсобственост върху описаните в исковата молба три урегулирани парцела – наследяване от родителите на двете сестри Й. и Й. Т., починали през 1980 год. първият и през 1992 год. втората. Вместо произнасяне по поддържаното основание въззивният съд е обсъждал разпоредителната сделка на родителите Т. в полза на дъщерите им, предмет на нот. акт № 146/1975 год., който нотариален акт действително е представен с исковата молба като писмено доказателство. Последното е изисквало изясняване на предмета на прехвърлителната сделка с оглед съществуващите разминавания в описанието на дарения имот по площ и като незастроен и имотите, предмет на предявения иск за делба – два от тях незастроени, единият застроен със сгради по данни от свидетелските показания далеч преди дарението. А оттук произтича и необходимостта от изясняване искането на ищцата за допускане на делбата на трите имота на какво основание се поддържа при наличието на представеното писмено доказателство относно дарението на описания в нотариалния акт имот, и какво е съотношението на последния с имотите, предмет на делбата. Независимо от горните съображения по повод представените доказателства, предметът на делото не включва претендирани от ищцата, сега касатор, права въз основа на дарението, предмет на нотариалния акт № 146/1975 год. Поради това въззивният съд е излязъл извън пределите на дължимите от него действия в изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, като е преценявал правата на страните /за ответниците в лицето на наследодателката им/ въз основа на горната разпоредителна сделка, без да е изяснено кой от имотите е предмет на същата. Такъв спор с предмет права на страните вследствие дарението на родителите Й. и Й. Т. не е въведен в настоящето производство, а представянето на нотариалния акт за това от 1975 год. с исковата молба е изисквало изясняване на твърдените от ищцата обстоятелства относно предявения иск за делба на останалите в наследство имоти и заявения петитум за заявени права върху 7/12 ид. ч. от тях. В случая е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и искането за допускане на делбата при квота, различна от соченото основание за съсобствеността, която нередовност не е отстранена от въззивния съд в съответствие със задължението му да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора /т. 5, изр. 3 на ТР №1/2013 год.ОСГТК на ВКС, вр. с т. 4 ТР № 1/17.07.2001 год. ОСГК на ВКС/. Не е въведен и спор за делба на описаните имоти между наследниците на Й. М., за да е допустимо съдът да се произнася по него, в какъвто смисъл е постановеното въззивно решение. Въпросът, предмет на релевираното от един от наследниците й възражение за изключителна собственост в нейна полза на основание придобивна давност, е предпоставен от изясняване на наследствените имоти, чиято делба се иска с предявения от касаторката иск, но не въвежда като предмет на настоящето производство делбата между тях. Като се е произнесъл по незаявени от страните основания за притежаваните от тях права и при нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото следва да се върне на същия съд, съгласно чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за произнасяне по предявения иск за делба на описаните недвижими имоти, останали в наследство от общите наследодатели Т., при отстраняване на констатираната нередовност в исковата молба относно основанието, на което е предявен иска – само наследяване или и наличие на съсобственост на основание дарение от общите наследодатели за част от някой от спорните имоти, респ. изясняването им. Последното изисква необходимост от установяване идентичността на имота, предмет на придобивното основание по представения договор за покупко-продажба от 1930 год. и този по последващия нотариален акт за придобиване по давностно владение № 93/75 год., предмет на дарението на двете дъщери на наследодателите, както и трите парцела по сега действащия регулационен план. По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивното решение № 441 от 26.10.2016 год. по гр. д. № 700/2016 год. на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск съобразно изложените съображения. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: