3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1743/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр.София, 13 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1743/2014 година Осъденият А. К. Р. е отправил до ВКС ръкописна „касационна жалба”, която е всъщност искане по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, завършило с неговото осъждане във възможните по закон две инстанции за такова дело – в районния и в окръжния съд в Стара Загора. Присъдата в първата инстанция – 49/14.ІІІ.2014 год. по нохд 2723/2013 год., е за престъпното държане по чл.354а, ал.3, т.1 на 11.ХІ.2013 год. на високорисковото наркотично вещество марихуана (канабис), оценено за общо 1937 лева (1893 + 38 + 6 лв. според различното съдържание в намереното на тетрахидроканабинол - 2,6, 1,4 и 0,2 тегловни %). Наложеното наказание е 1 година и 3 месеца лишаване от свобода и 2100 лева глоба. Присъдено е и отделното изтърпяване на основание чл.68, ал.1 НК на 11 месеца лишаване от свобода – предишно условно наказание от 2012 год., чийто изпитателен срок е бил нарушен. Осъдителната присъда е потвърдена изцяло във втората инстанция с въззивно решение № 103/1.VІІ.2014 год. по внохд 1158/2014 год. В ръкописното си изложение до ВКС осъденият описва недостатъците според него на осъждането му – от предубеден състав на съда в първата инстанция, и по „нагласен”, както се е изразил, случай от друго, конкретно лице, което го набедило; смята се за невинен. Защитник на осъдения е допълнила възраженията му и заедно с него ги поддържа в съдебното заседание на ВКС, уточнявайки алтернативен изход на делото: оправдаване още в тази инстанция/ връщане на делото за ново разглеждане дори още в досъдебната му фаза. Според участващия в съдебното заседание прокурор оспорването на осъждането е неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Съдебните актове (присъдата-непряко, доколкото е потвърдена с решението) не са засегнати от претендираните от или от името на осъдения нарушения. Вярно е, че председателят на съдебния състав в първата инстанция е постановил и завършващия съдебен акт на предишното условно осъждане на Р., но само по себе си това негово участие по двете дела не сочи възможността той „да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на [сегашното] дело […]”(чл.29, ал.2 НПК). Вярно е, по-нататък, че би могло да се спори за процесуалното оформяне на законния повод за започване на разследването (чл.208 НПК) – съобщение от гражданин с установима самоличност, който пожелал да остане анонимен – но за ВКС е безспорна поне липсата на толкова голямата процесуална значимост, която се придава на възможното процесуално нарушение в тази насока. Обявяването от името на осъдения, че са процесуално невалидни (нищожни) всички процесуални действия след незаконен повод, е неуместно преувеличаване на действителното значение на забраната за започване на разследване по анонимни съобщения – когато определени забрани имат такова отношение към процесуалната валидност, законът го посочва изрично (вж. напр. в чл.97, ал.2 или в чл.234, ал.7 НПК). На последно място, както е било вече обяснявано на осъдения по повод на отказ от председател на отделение във ВКС да образува дело като сегашното (вж. разпореждането на л.105 от първоинстанционното дело), не той, а съответният прокурор трябва да се обърне към ВКС на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК, ако, разбира се, прокурорът прецени, че осъждането е в резултат на престъпното набедяване, което Р. описва. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 103 от 1 юли 2014 год. по внохд 1158/2014 год. на Старозагорския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ