2 Р Е Ш Е Н И Е № 371 София, 12.10. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 76/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – Монтана по гр. д. № 316/2011 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правото на работодателя да променя изискванията за образование за определена длъжност. След проверка, касационният съд установи следното: Окръжнен съд – Монтана, с посоченото въззивно решение е отхвърлил исковете на А. М. против [фирма], - София, база [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението му от 16. 02. 2011 г., възстановяване на работа и заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ. Прието е, че с щатното разписание от 18. 01. 2011 г. е съкратена една бройка за длъжността „началник смяна” в участък „Мелничен, пастиране и куринг” и след законосъобразно извършен подбор между тримата служители, заемащи длъжността, най-ниска обща оценка е получил жалбоподателят М., което е основание за уволнението му. Изводите и решението на окръжния съд са неправилни. По делото е безспорен фактът, че е налице съкращение на щата на длъжността, заемана от М., тъй-като трите бройки по щатнато разписание са намалени на две щатни бройки. При извършване на подбора, обаче работодателят е допуснал нарушение на закона, като не се е съобразил с Националния класификатор на длъжностите и професиите, в който е предвидено, че заеманата от М. длъжност „началник смяна” с код 1222600 изисква образователна степен „бакалавър”, т. е. висше образование, каквото М. притежава. Безспорно е по делото, че другите двама служители на тази длъжност нямат такова образование, а имат средно техническо образование, което формално прави договорите им недействителни. При това положение правилността на подбора по чл. 329 КТ изисква на първо място да бъде спазен закона като се съобрази факта, че част от служителите, засегнати от съкращението на щата, изобщо не отговарят на изискванията за заемане на дължността. По настоящото дело единствено ищецът М. отговря на изискването за образование и за работодателя липсва формално основание да го уволни по целесъобразност. По изложените съображения следва да бъде отменено решението на въззивния съд и се уважат предявените искове със законните последици. От доказателствата по делото е установено, че в продължение на шест месеца след уволнението М. не е работил и има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца. От заключението на икономическата експертиза, изпълнена от вещото лице П. следва, че месечното възнаграждение е 1472.41 лв. или общо дължимата сума е 8834.46 лв. Ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и заплащане на държавната такса и разноските по делото, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК. По делото е представен списък на разноските, направени от ищеца, както и документите удостоверяващи извършените от него плащания в размер на 1900 лв. за адвокатско възнаграждение пред трите инстанции. Върху присъдената сума за обезщетение 8834.46 лв. се дължи държавна такса, както следва : 4% за първоинстанционно производство, 2% за въззивно и 2% за касационно производство и 30 лв. за допускане на касационно обжалване или общо сумата 736.76 лв., а сумата платена на вещото лице от бюджета на районния съд следва да се възстанови от ответника. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 03. 11 2011 г. по гр. д. № 316/2011 г. на Окръжен съд – Монтана и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на А. А. М., извършено със заповед № 2/16. 02. 2011 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], база [населено място] и ВЪЗСТАНОВЯВА А. М. на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна” в звено ”пастиране и ол. прах.” ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. А. М. от [населено място] сумата 8834.46 лв. /осем хиляди осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/, обезщетение за оставане без работа от 16. 02. до 16. 08. 2011 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от 15. 04. 2011 г. до окончателното заплащане, както и да му заплати сумата 1900 /хиляда и деветстотин/ лева разноски по делото за всички инстанции. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати сумата 736.76 /седемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ държавна такса по сметка на ВКС и да заплати сумата 87.50 лв. /осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ по сметка на Районен съд – Монтана. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: