Р Е Ш Е Н И Е № 607 гр. София, 18 декември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2020 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Н. Н. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец А. К. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 258 от 4.07.13, по ВНОХД № 535/13, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд от 16.04.13 г, по НОХД № 5274/12, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 16.12.2011 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, в пияно състояние / с концентрация на алкохол в кръвта 2, 0 на хиляда /, е нарушил чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 324, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 58 а НК, е осъден на три години и четири месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от пет години, като е зачетено времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на А. К. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 250 000 лв, и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 114, 50 лв, заедно със законните последици. С жалбата на подсъдимия се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено. С жалбата се иска да бъде изменено решението, като бъде намалено определеното наказание и бъде приложен чл. 66 НК. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че неправилно е отказано на посочената страна да представлява себе си в качеството на адвокат. С жалбата се иска да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет. В съдебно заседание на ВКС частният обвинител и граждански ищец пледира за уважаване на жалбата си. Подсъдимият не участва в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е недопустима. Това е така, тъй като А. К. С. не е подавал жалба срещу първоинстанционната присъда, което обстоятелство го лишава от възможността да подаде жалба срещу въззивния акт, тоест, т. нар. „прескачащо обжалване” е недопустимо. Отделно от това, произнасянето на първата инстанция, че наследникът на пострадалата може да участва като частен обвинител и граждански ищец, но не би могъл да представлява себе си като адвокат, е законосъобразно и принципно не би могло да бъде пререшено. Жалбата на подсъдимия е частично основателна. Производството пред СГС е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на жалбоподателя като отегчаващи обстоятелства са отчетени завишената степен на обществена опасност на деянието / управлението на автомобила със скорост от 95 км/ч, двойно превишаваща разрешената такава, както и с концентрация на алкохол, значително надвишаваща 0, 5 промила /, многобройните предходни нарушения на правилата за движение / три от които за управление с несъобразена или превишена скорост и едно за управление на МПС след употреба на алкохол /. Като смекчаващи обстоятелства са взети предвид чистото съдебно минало на дееца, положителните му характеристични данни, влошеното му здравословно състояние, трудовата му ангажираност, искреното му съжаление за стореното. При комплексната преценка на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, при хипотезата на чл. 54 вр. чл. 58 а НК, съдилищата са приели, че справедливо се явява наказание под средния размер, а именно: пет години „лишаване от свобода”, редуцирано с една трета, съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК, тоест, три години и четири месеца „лишаване от свобода”. В случая обаче е налице значителен превес на смекчаващите обстоятелства / съществено място сред които заема влошеното здравословно състояние на подсъдимия /, който предполага налагането на наказание към законовия минимум на санкцията по чл. 343, ал. 3 НК: три години „лишаване от свобода”, редуцирано с една трета, съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК, а именно: две години „лишаване от свобода”. Що се отнася до начина на изтърпяване на наказанието, настоящата инстанция споделя становището, че за изпълнение на целите по чл. 36 НК, и преди всичко, за поправянето и превъзпитаването на осъдения, е необходимо той да изтърпи ефективно наказанието. В тази насока правилно са отчетени предходното неправомерно поведение на дееца като водач на МПС и завишената степен на обществена опасност на деянието, имащи правно значение при преценката дали да се приложи чл. 66 НК и обуславящи извода, че кумулативните предпоставки на условното осъждане не са налице. Що се отнася до наказанието по чл. 343 г НК, то е съобразено с обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, и се явява справедливо, поради което не се налага неговото намаляване. По изложените съображения ВКС намери, че жалбата на подсъдимия се явява частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена, а жалбата на частния обвинител и граждански ищец като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 258 от 4.07.13 г, по ВНОХД № 535/13, като НАМАЛЯВА наложеното на В. Н. НАЙДЕНОВ наказание „лишаване от свобода” на ДВЕ ГОДИНИ и ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частния обвинител и граждански ищец А. К. С.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: