Р Е Ш Е Н И Е     №  284   София,  22 юни  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 15 юни, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 291/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Н. , понастоящем в затвора София, чрез неговия з. - адвокат А, против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 1042/2008 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са да се преквалифицира деянието и да се намали наказанието.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 22/17.03.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав, е отменил присъда № 26/10.09.2008 г., по нохд № 141/2008 г., на Кюстендилския окръжен съд, наказателна колегия, в частта с която подс. Б. Н. , е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1 НК и осъден на две години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв., както и в частта за приложение на чл. 23 НК, като го е оправдал по това обвинение.   Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. Б. Н. , е бил признат за виновен в това, че на 04.11.2008 г., на ГКПП “Гюешево”, е направил опит без надлежно разрешение да пренесе през границата на страната, укрито в л.а. “Рено Меган”, с рег. н. DK 055 8432 КН, високорисково наркотично вещество - “хероин”, с общо нетно тегло 39 005,80 г, на стойност 3 798 315,50 лв., особено големи размери и представляващо особено тежък случай, престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на дванадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв., определен „строг” първоначален режим на изтърпяване, зачетено предварителното задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК, отнети в полза на държавата предмета на контрабандата и моторното превозно средство, и присъдени направените разноски.   По довода за нарушение на закона:   По това оплакване се развиват доводи за неправилно приета квалификация на извършеното деяние – по чл. 242, ал. 4 НК, като се иска преквалификация по ал. 2 на чл. 242 НК.   В настоящият случай и двете съдебни инстанции, позовавайки се на направеното признание на фактите от подсъдимия Н, по реда на чл. 371, т. 2 НПК, събраните и проверени по предвидения процесуален ред доказателства по делото, правилно и законосъобразно са приели, че са налице квалифициращите признаци на престъплението по ал. 4 на чл. 242 НК – „особено големи” размери и „особено тежък” случай.   Както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция, в мотивите на своите съдебни актове, са направили задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства и са изложили убедителни съображения, защо правят тези изводи.   И според настоящият съдебен състав, са налице квалифициращите признаци на престъплението, посочени по – горе. Равностойността на високорисковото наркотично вещество – хероин, предмет на престъплението – 3 798 315.50 лв., многократно надхвърля критерия за „особено големи” размери, установен с Тълк. реш. 1/1998 г. ОСНК.   Налице е и кумулативно предвидения признак в чл. 242, ал. 4 НК, за по тежката квалификация на деянието – „особено тежък случай”. Извършеното престъпление, с оглед на вида, количеството и стойността на наркотичното вещество предмет на контрабандата – 39 005.80 гр. х., с високо съдържание на активен компонент, на стойност 3 798 315.50 лв., с оглед на приложеното писмо от МВР Дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество”, характеризиращо подс. Н. , като личност с повишена степен на обществена опасност – известен с международни нарушения включително и свързани с притежание и трафик на наркотични вещества, налагат безспорния извод, че както деянието така и личността на дееца, разкриват изключително висока степен на обществена опасност, т. е. налице са всички предпоставки предвидени в чл. 93, т. 8 НК, за да бъде квалифицирано като „особено тежък случай”.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища относно постановяването на осъдителната присъда по посоченият текст от НК – чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции във връзка с посочената по - тежка квалификация на деянието, представляват подробен и изчерпателен анализ на събраните доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по взетите решения. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Искането в касационната жалба е за намаляване на наказанието. Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Санкцията, така както е определена по размер и приета и от въззивния съд, е напълно справедлива. Отчетени са били всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК и именно затова при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК, наказанието е в този размер. Спазени са били точно правилата при индивидуализацията му и необходимостта за постигане целите по чл. 36 НК.   Точна е преценката и на въззивният съд – л. 86 и 87 от мотивите, че с оглед на всички данни по делото за деянието и дееца, наказанието следва да бъде от дванадесет години лишаване от свобода и глоба в размер 100 000 лв. При наличните доказателства за извършеното престъпно деяние и личността на касатора, по-голяма снизходителност не би способствала за постигане на посочените в чл. 36 НК цели.   По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 22/17.03.2009 г., постановена внохд № 1042/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: