Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 60233

София, 03.05. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр. дело № 2423 образувано по описа за 2021 год.
Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано по жалби, подадени от Министъра на правосъдието, чрез гл. юрисконсулт П. Н. и от ЧСИ М. П. М. с рег. № 786 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, против решение от 05.03.2021 г., постановено по дисц. д. № 1/2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на ЧСИ М. са наложени следните дисциплинарни наказания: за извършено нарушение на чл. 438, изр. 2, пр. 1 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК – „глоба в размер на 200 лева“; за извършено нарушение по чл. 47, ал. 3 и 4 ГПК – „глоба в размер на 500 лева” ; за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1, вр. с ал. 4 ГПК – „глоба в размер на 100 лева” и за извършено нарушение на чл. 433, ал. 3 ГПК – „порицание“ и е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 13 ГПК, вр. с чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
С жалбата Министъра на правосъдието обжалва решението изцяло, a ЧСИ М. обжалва решението, в частите му, с които са му наложени дисциплинарни наказания.
В жалбата на Министъра на правосъдието се поддържа, че решението е неправилно и законосъобразно. Твърди се, че наложените дисциплинарни наказания са явно несправедливи, иска се наказанията да се изменят, като за всяко едно нарушение се определи наказание „глоба” около средния размер, както и да се наложи наказание за извършеното нарушение по чл. 13 ГПК, вр. с чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ЧСИ М. М. е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата на Министъра на правосъдието.
Ответникът по жалбата Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители не е подал писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., за неоснователност на жалбата.
В жалбата на ЧСИ М. М. се поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че не са допуснати дисциплинарни нарушения и се иска отмяна на наложените наказания. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Министъра на правосъдието не е подал писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Н., за неоснователност на жалбата.
Ответникът по жалбата Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители не е подал писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Жалбите са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими.
Дисциплинарното дело е образувано по искане на Министъра на правосъдието по повод извършена въз основа на Заповед № ИЗСВ-01-417/2019г. проверка на движението на изпълнително дело № 285/2017 г. по описа на ЧСИ М. М. във връзка с постъпило възражение на Д. Арсенов М..
Д. състав е приел за установено, че изпълнителното дело е образувано на 30.01.2017 г. по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 07.07.2016 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2015 г. по гр. д. № 30765/2015 г. по описа на Софийски районен съд, по силата на който Д. Арсенов М. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 1072,23 лева, представляваща стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия в апартамент № 76, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. с абонатен № 188846, за периода м. 04.2012 г. - м. 04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 235,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.05.2012 г. - 29.05.2015 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18, ал. 1 3ЧСИ – да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението. В изпълнителния лист и в молбата на взискателя е посочен адрес на длъжника [населено място],[жк][жилищен адрес]. С резолюция на ЧСИ от 30.01.2017 г. е образувано изпълнителното дело и е разпоредено да се изпрати П. до длъжника съобщение до НАП за започнатото изпълнение, да се извършат исканите справки, като ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение длъжника. На 27.02.2017 г. по електронен път е извършена справка в НОИ за трудови договори на длъжника. След установяване на работодателя на длъжника на 10.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Б. - 1” ЕООД за запор върху трудовото му възнаграждение, връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на 21.03.2017 г. На 10.03.2017 г. е изпратена П. до длъжника, в която е посочен наложеният запор върху трудовото му възнаграждение. П. е връчена по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на 10.10.2017 г. По делото е приложена справка от НАП № 220331700096208/04.04.2017 г. за имущество и трудови договори на длъжника. В справката на НАП е посочен адрес на длъжника - [населено място], С., [улица], който е различен от адреса по изпълнителното дело, като е посочен същият работодадел до когото е изпратено запорното съобщение. На 22.07.2019 г. по делото е постъпила молба от взискателя, в която е отправено искане до ЧСИ да извърши справка в НАП за трудовите договори на длъжника и да насрочи опис на движими вещи. На 21.10.2019 г. по електронен път е извършена справка в Регистъра за банковите сметки към БНБ за наличие на банкови сметки на името на длъжника, както и справка в НОИ в Регистъра на трудовите договори, за актуално състояние на трудовите договори на същия. Във връзка с извършените справки е наложен запор върху трудовото възнаграждение и върху банковата сметка на длъжника. На 15.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Б. - 1“ ЕООД за наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на 25.11.2019 г. На съобщението е отбелязано от юрисконсулт Г. Н., че на адреса живеят наематели, които не знаят за фирмата, но са приели уведомлението и ще го предадат на наемодателя. На 15.11.2019 г. са изпратени запорни съобщения до „Ц. кооперативна банка” АД и до „Банка ДСК” АД за наложения запор върху банковите сметки на длъжника. На 15.11.2019 г. е изпратено съобщение до длъжника за наложените запори, по пощата, което се е върнало в цялост, с отбелязване на обратната разписка - „непознат“. Същото съобщение е връчено на длъжника в кантората на ЧСИ на 27.11.2019 г. На 28.11.2019 г., по електронната поща е получено съобщение от М. Б., от името на „Б. - 1” ЕООД, с което уведомяват, че лицето Д. Арсенов М. не работи във фирмата. Не е с посочено в какво качество М. Б. прави изявлението, а освен това няма справка в ТР за фирмата и нейния представител. На 03.12.2019 г. по делото е постъпило писмо от „Ц. кооперативна банка” АД, с което уведомяват, че във връзка с наложения запор е направен превод на цялата дължима сума, изчислена към 27.11.2019 г., в размер на 2377,38 лева по сметка на ЧСИ М.. С разпореждане на ЧСИ от 04.12.2019 г., на основание чл. 433, ал. 2 ГПК е приключено производството по изпълнителното дело, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските, за което е изпратено съобщение до страните, получено от взискателя на 12.12.2019 г. На 11.12.2019г. са изпратени съобщения до банките за вдигане на наложения запор върху банковите сметки на длъжника. На изпълнителния лист не е отбелязано приключването на делото със съответните параметри. Междувременно, на 04.12.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника, което по същество е насочено както срещу действията на СРС, така и срещу действията на ЧСИ М. М., но ЧСИ не е взел отношение по възражението – няма резолюция. Същото възражение е постъпило препратено в КЧСИ, с искане за становище на ЧСИ. На 09.12.2019 г. по делото постъпва идентично възражение, препратено от СГС по компетентност, за администриране от ЧСИ М. М.. С разпореждане на ЧСИ възражението с вх. № 16119/09.12.2019 г. е оставено „без движение” за плащане на дължимите такси за администриране. Със съобщение от 16.12.2019 г. е уведомен длъжникът, че следва да изправи нередовностите във възражението, което има характер на жалба, в 7-дневен срок от получаването. Няма данни дали същото е получено от длъжника.
При тази фактическа обстановка дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ М. е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение на чл. 458, изр. 2, пр. 1 ГПК и чл. 191, ал. З ДОПК – не е изпратил съобщение до Националната агенция за приходите за започнатото изпълнение. Изложено е, че макар при образуването на изпълнителното дело да е разпоредено извършването на справка до НАП, то видно от съдържащите се по делото писмени доказателства е приложена справка от НАП - изх. № 220331700096208/04.04.2017 г. за имуществото и трудовите договори на длъжника, но няма приложено съобщение до НАП за започнатото изпълнение на основание чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК, и искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на публични задължения на длъжника по чл. 191, ал. 4 ДОПК. Съответно, по делото няма Удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения на длъжника. Това нарушение е извършено в период от време, в който е действала предходната редакция на текста на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, преди изменението на закона с ДВ бр. 86/2017 г., поради което на ЧСИ М. отчитайки по благоприятния за него закон е прието, че следва да се наложи глоба от 200 лева. ЧСИ М. е извършил и второто твърдяно дисциплинарно нарушение, а именно нарушил е изискванията на чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ГПК, тъй като не е направена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, поради което не е налице редовно връчване на П.. Съгласно чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ГПК /в относимата редакция/, когато длъжникът не се яви да получи книжата или когато връчителят установи, че същият не пребивава на посочения адрес, ЧСИ следва да изиска справка от взискателя за неговата адресна регистрация. Действително първоначално връчването на длъжника следва да се извърши по адреса, посочен в изпълнителния лист и молбата за образуване на изпълнително дело, но още в онзи момент при ненамирането на длъжника на адреса и преди да пристъпи към връчване по реда на чл. 47 ГПК, ЧСИ е следвало да извърши проверка за настоящия и постоянен адрес на длъжника, като задължи взискателя да представи справка за тези адреси, за да се убеди в редовността на извършваните изпълнителни действия. Неизвършването на действията по чл. 47, ал. 3 ГПК е нарушило правата на длъжника, който не е успял да вземе отношение по изпълнителните действия на ЧСИ. Това нарушение е извършено в период от време, в който е действала предходната редакция на текста на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, преди изменението на закона с ДВ бр. 86/2017 г., поради което на ЧСИ М. отчитайки по благоприятния за закон е прието, че ще следва да се наложи санкция от 500 лева. Третото твърдяно нарушение, а именно, че по делото няма данни за извършена справка в Търговския регистър с оглед установяване на последния посочен в регистъра адрес на „Б. - 1” ЕООД – работодател на длъжника, който адрес съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК е мястото на връчване на търговци и юридически лица също е извършено от ЧСИ М.. Няма доказателство за редовното връчване на запорното съобщение по чл. 50, ал. 4 ГПК – връчване, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. По този начин изпълнителното действие налагане на запор върху трудовото възнаграждение е опорочено и то не е довело до прекъсване на давността, в това число и с оглед на последващите действия за преценка наличието на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Доколкото от това за длъжника не са настъпили вредни последици, а също така и, че нарушението е извършено в период от време, в който е действала предходната редакция на текста на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, преди изменението на закона с ДВ бр. 86/2017 г., поради което на ЧСИ М. отчитайки по благоприятния за него закон следва да се наложи санкция от 100 лева. Четвъртото твърдяно дисциплинарно нарушение, а именно, че запорите са вдигнати преди разпореждането за приключване на изпълнението да влезе в сила, съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК, тъй като същото е получено от взискателя на 12.12.2019 г., а съобщенията за вдигане на запорите са изпратени на 11.12.2019 г. също е извършено. ЧСИ М. е допуснал нарушение на чл. 433. ал. 3 ГПК, тъй като не е изчакал влизането в сила на разпореждането си за приключване на производството по делото, а е пристъпил директно към вдигане на запорите преди още да е почнал да тече срока по чл. 433 ал. 3 ГПК, но тъй като не е настъпила вреда на страните по изпълнителното дело дисциплинарният състав в наложил най-лекото предвидено наказание за това нарушение – „порицание“. Д. състав е приел, че последното твърдяно пето по редн нарушение е производно на третото. Изложил е, че чрез повторно наложените запори на 15.11.2019 г. – след срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ е допуснал нарушение на чл. 13, вр. с чл. 18 ЗЧСИ. Извършването на изпълнителни действия след настъпването на перемпцията прекъсват давността за събиране на вземането в хипотезата на чл. 18 ЗЧСИ, но води само до ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ за несъбиране на дължими авансови такси за новото изпълнително дело, а подобно нарушение не е изтъкнато от представителя на Министъра на правосъдието и следователно на ЧСИ М. не следва да се налага наказание.
Решението е валидно и допустимо.
Неоснователни са доводите на ЧСИ М., че не е извършил твърдените нарушения. Настоящият състав намира, че действията на ЧСИ М. съставляват дисциплинарни нарушения. Неоснователни са доводите на ЧСИ М., че не е допуснал нарушение по чл. 438, изр. 2, пр. 1 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК. Съгласно чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК държавата е присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания в размера, който е съобщила на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Поради това, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение до НАП за започналото принудително изпълнение и след това за извършеното разпределение по изпълнителното дело, като няма право да продължава производството преди получаване на удостоверението от НАП за наличие на публични задължения на длъжника – чл. 191, ал. 5 ДОПК. Тази забрана е в сила до изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението за започналото изпълнение и за всяко разпределение. След изтичане на посочения срок няма пречка да се продължи изпълнението, но съдебният изпълнител е длъжен да вземе предвид съобщеното му до този срок публично задължение, както и съобщеното му след това, до датата на разпределението. Нормите са изрични, императивни и гарантират участието на държавата като присъединен взискател за публичните задължения на длъжника. ЧСИ М. е представил с жалбата са в заверени от адв.П. преписи:уведомление по ДОПК изх.№5805/10.03.2017г. изп.д.№285/2017г. и описи на изпълнителни дела, вкл. изп.д.№285/2017г., за които поддържа, че представляват „описи по делото на ЧСИ М. на изпълнителните дела, по които същият е уведомил НАП за започналите принудителните действия срещу длъжниците по реда на ГПК“. Не кореспондира с данните по приложената преписка твърдението на жалбоподателя ЧСИ М., че същите доказателства са били представени от него с изпратената преписка по делото, в изпълнение на задължението му по закон и устав да съдейства при извършване на професионалните проверки от материално и процесуалноправна страна на осъществяваната от него дейност, извършвани от Камарата. Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответника по тази жалба Министерство на правосъдието, че не се установява принадлежността им към изпълнителното дело – липсва означение на номерация и за постъпване в НАП. Няма твърдения и данни ЧСИ да е поискал приобщаването им към доказателствата по преписката и в някакъв по-късен етап на дисциплинарното производство, а се представят едва с жалбата до съда и то без данни за постъпване в НАП. Неоснователни са доводите на ЧСИ М., че неправилно е прието в обжалваното решение, че няма доказателство за редовно връчване на запорното съобщение по чл.50, ал.4 ГПК – връчване, чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Според жалбоподателя ЧСИ М. осъщественото връчване се установява от приложените в преписката запорно съобщение и уведомление /по реда на чл.47 ГПК/, подредени в изп.дело съответно на стр. 5 и стр.8. Относно връчване на търговци и юридически лица, съгласно чл.50, ал.4 ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал1. Именно връчване чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК не е установено в настоящия случай. Уведомлението се поставя чрез залепване на вратата на жилището, а ако няма достъп до нея – на пощенската кутия. Когато не е осигурен достъп нито до вратата на жилището, нито до пощенската кутия, уведомлението се поставя чрез залепване на врата на входа или на врата на двора, а ако тя не е подходяща за залепване на уведомление /напр. защото има или самата тя е решетка/ – на видно място около нея. Независимо от залепването на уведомлението, втори екземпляр от него се пуска в пощенската кутия, ако връчителят има достъп до нейния отвор за пускане на писма. В разписката към съобщението наред с другите обстоятелства при последното посещение, връчителят трябва да посочи мястото, на което е залепено уведомлението и пуснат ли е втори екземпляр от него в пощенската кутия, след което незабавно да я върне, заедно с неполученото съобщение и приложените към него книжа, в съда /ако е призовкар или частен съдебен изпълнител, който действа по разпореждане на съда съгласно чл. 42, ал. 2/, в своята канцелария /ако е частен съдебен изпълнител, който действа по свое изпълнително дело/, в канцеларията на нотариуса /ако е частен съдебен изпълнител, който действа по делегация на нотариус съгласно чл. 42, ал. 2/ или в общината или кметството /ако връчването се извършва чрез тях съгласно чл. 42, ал. 1, изр. 2/. В случая не се твърди да е изготвена, а и по делото не се съдържа разписката с предвиденото от закона удостоверяване, която би следвало ако е изготвена да се приложи по изп.дело заедно с неполученото съобщение и приложените към него книжа, след изтичането на срока за получаване. Ето защо дисциплинарната комисия правилно е приела, че е налице нарушение на съдебния изпълнител произтичащо от ненадлежно връчена покана за доброволно изпълнение, след като не е приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, изискваща при липса на достъп до адреса да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, каквото действие не е извършено. Преди да предприеме връчването ЧСИ е следвало да извърши, но по делото няма данни да е извършена справка в Търговския регистър с оглед установяване на последния посочен в регистъра адрес на „Б.-1“ ЕООД – работодател на длъжника. От представените от жалбоподателя ЧСИ М. копие от справка от масива на НОИ регистър на трудовите договори за актуално състояние на всички трудови договори на длъжника и справка от 05.05.2021г. в информационните масиви на Агенцията по вписванията, Търговски регистър относно вписаното седалище и адрес на управление на „Б.-1“ ЕООД – работодател на длъжника, не се установява ЧСИ М. да е изпълнил законовото задължението - преди да предприеме връчването да извърши справка в Търговския регистър с оглед установяване на последния посочен в регистъра. По отношение на четвъртото нарушение неоснователни са доводите на жалбоподателя ЧСИ, че макар и да е нарушена разпоредбата на чл.433, ал.3 ГПК, да се приеме, че не е извършено дисциплинарно нарушение. Д. състав е наложил най-лекото предвидено наказание за това нарушение като е съобразил конкретните обстоятелства по случая.
Неоснователно е оплакването в жалбата на Министъра на правосъдието за явна несправедливост на размера на наложеното наказание - глоба. Настоящият съд намира, че принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е спазен, предвид основната цел на дисциплинарното производство и необходимостта наказанието да въздейства така, че съдебният изпълнител да не допуска подобни нарушения занапред, да се промени поведението му в посока спазване на закона. Така определените дисциплинарни наказания съответстват на целите на личната превенция /да действа възпиращо на извършилото нарушение лице в бъдещата му дейност/ и генералната превенция /предупредително и възпиращо действие спрямо останалите ЧСИ/, като размерът на наложената глоба е справедлив и обоснован и не е налице основание за завишаването им, каквото е искането на Министъра на правосъдието.
Основателни са доводите на Министъра на правосъдието за извършено нарушение от ЧСИ М. по чл. 13 ГПК, вр. с чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Неизпълнението на формалните изисквания на закона при провеждане на принудително изпълнение само по себе си е грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като се опорочават действията по изпълнението и се създава несигурност при упражняване правата на страните в изпълнителното производство. В този смисъл, не може да бъде споделен извода на дисциплинарния състав на камарата, че нарушението не съставлява основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на частния съдебен изпълнител. Допуснатите пропуски в работата на ЧСИ М. нарушават правото на защита срещу изпълнението. Настоящият състав намира, че решението следва да се отмени в тази част и на ЧСИ М. следва да се наложи наказание по чл. 68, ал. ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер на още 200 лева.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 05.03.2021 г., постановено по дисц. д. № 1/2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието за налагане на ЧСИ М. П. М. с рег. № 786 на КЧСИ на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 13 ГПК, вр. с чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на ЧСИ М. П. М. с рег. № 786 на КЧСИ на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 13 ГПК, вр. с чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.03.2021 г., постановено по дисц. д. № 1/2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители – в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: