Р Е Ш Н И Е № 201 гр. София, 12.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 07 юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 1180 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 304 ГПК. Подадена е молба от Л. С. Т. вх. № 2/04.10.2011 г. за отмяна на влязло в сила решение № 456/03.07.2009 г. по гр.дело № 898/2008 г. на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 40 от 01.11.2006 г. по гр.дело № 344/2004 г. на Районен съд [населено място] на осн. чл. 304 от ГПК. Поддържа, че влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила решение на Сливнишкия районен съд по гр. дело № 344/2004 г. следва да се отмени, поради това, че е съпруга на ищеца И. Д. Т. и като съсобственик на процесния имот, който е съпружеска имуществена общност има качеството на необходим другар, че не е взела участие в производството по делото, че силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и върху молителката. Ответниците по молбата за отмяна И. Д. Т. и А. С. А. не са изразили становище по молбата за отмяна. С определение № 172/04.05.2012 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е допустима съгласно изискванията на чл.306 ГПК – съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна и е допусната за разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира следното: С решение № 456/03.07.2009 г. по гр.дело № 898/2008 г. на Софийски окръжен съд е оставено в сила решение № 40/01.11.2006 г. по гр.дело № 344/2004 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения иск от И. Д. Т. против А. С. А. за предаване владението на част в размер на 150 кв.м. от парцел пл. № * в кв.20 по плана на [населено място], Софийска област с площ от 392 кв.м. Решението на Софийски окръжен съд е постановено след повторно разглеждане на делото, тъй като с решение № 1046/26.09.2008 г. по гр.дело № 4216/2007 г. на ВКС II г.о. е отменено решението на Софийски окръжен съд от 27.04.2007 г. по гр.дело № 147/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Сливнишкия районен съд от 01.11.2006 г. по гр.дело № 344/2004 г. за отхвърляне на иск с пр.осн.чл.108 ЗС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. Решението на СОС в частта, с която е прекратено производството по делото по иска с пр.осн.чл.109 ЗС е прието от състава на ВКС в отменителното решение, че е влязло в сила. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Прието е, че с нот.акт № */1992 г. ищецът И. Д. Т. е признат за собственик на основание наследяване и давностно владение на празно дворно място с площ от 392 кв.м., представляващо имот пл. № *, за който е отреден парцел * в кв.20 по плана на [населено място], Софийска област. Прието е, че с нот.акт № */1989 г. родителите на ответника С. и А. А. са признати за собственици по давност на недвижими имоти - парцел * в кв.20 по плана на [населено място] с площ от 678 кв.м. с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. и парцел * в кв.20 по плана на селото с площ от 418 к.м., заедно с построената в него постройка със застроена площ от 54 кв.м. Прието е, че с нот.акт № */1989 г. ответникът А. А. закупил от родителите си дворно място представляващо парцел * в кв.20 по плана на селото с площ от 1514 кв.м. с неуредени сметки за придаваеми места 114 кв.м. с построените в имота паянтова жилищна сграда и стопанска постройка. Въззивният съд е приел, че с нот.акт № */90 г. ответникът А. А. е признат за собственик на недвижими имоти, придаваеми по регулация към собствения му парцел * – дворно място от 4 кв.м. от парцел *, собственост на Б. Т. и дворно място от 110 кв.м. от парцел *, собственост на В. С.. Възоснова на разпитани по делото свидетели съдът е приел, че имота на ищеца и този на ответника са съседни, че между тях съществува ограда от мрежа и метални тръби, като през 2004 г. ответникът премахнал оградата и изградил нова навътре в имота на ищеца, като завзел около 100 кв.м. От правна страна съдът е приел, че ищецът И. Т. не е доказал да е собственик на процесната площ от 100 кв.м от собствения му парцел * по плана на [населено място], както и че не е доказал ответникът да владее имота без основание. Прието е, че от приложените по делото доказателства не е установено парцел * да е с площ от 485 кв.м., която е по-голяма от тази съобразно действащия регулационен план и призната с издадения констативен нотариален акт. Прието е, че ответникът владее процесната площ от 100 кв.м., която е част от собствения му парцел * в границите по действащия регулационен план. Прието е, че тази част не е нанесена кадастрално като част от имота на ищеца, поради което същият не се легитимира като собственик по силата на приетия констативен нотариален акт от 1992 г. Според съда претенцията на ищеца И. Т. се основава на ненанасяне на процесната площ към собствения му парцел, което би могло да е предмет на иск по чл.53,ал.2 ЗКИР. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение за граждански брак № 3 от 15.01.1968 г. молителката Л. С. Т. е сключила граждански брак с ищеца И. Д. Т. на 15.01.1968 г. Същата е обвързана от постановеното решение, с което е прието, че правото на собственост върху процесния имот не е придобито от ищеца и съпруг на молителката И. Т. като част от собствения му парцел * по плана на [населено място], за който има издаден констативен нотариален акт за собственост № */1992 г. С последния И. Т. е признат за собственик на посочения парцел на основание давностно владение и наследяване. Както се посочи с решението е прието, че ищецът не е доказал да е собственик на по-голяма площ на посочения парцел съобразно предвижданията на действащия регулационен план. Като взема предвид отреченото със съдебното решение придобивно основание за спорния имот – придобивна давност, изтекла през време на брака между молителката и ищеца съдът намира, че за същият се прилагат разпоредбите на чл.19,ал.3 СК – т.е. имот предствляващ съпружеска имуществена общност. Следователно касае се за спор с вещноправен характер относно недвижим имот, който според заявеното основание е в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът намира, че в настоящата хипотеза искът с пр.осн.чл.108 ЗС е следвало да бъде предявен от двамата съпрузи. В процеса те имат качеството на необходими другари по смисъла на чл.172,ал.2 ГПК/отм./ и спорното правоотношение следва да се разреши еднакво за тях. Участието на молителката Л. Т. в процеса като необходим другар е задължително и след като не е била конституирана като страна, същата на основание чл.304 от ГПК може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, силата на пресъдено нещо на което я обвързва. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че молбата за отмяна по чл.304 от ГПК е основателна. Решението на Софийски окръжен съд, с което се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС и оставеното с него в сила решение на Сливнишкия районен съд следва да се отменят. Делото следва да се върне на Сливнишкия районен съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя на основание чл.304 от ГПК влязлото в сила решение № 456/03.07.2009 г. по гр.дело № 898/2008 г. на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 40/01.11.2006 г. по гр.дело № 344/2004 г. на Районен съд [населено място] в частта по предявения иск от И. Д. Т. от [населено място], ж..”С.”, [жилищен адрес] против А. С. А. от [населено място], [улица], № 23,бл.2 с правно основание чл.108 ЗС. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: