Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
София, 05 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар: Мира Недева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 98 /2016 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби, депозирани от подсъдимия П. П. П. и от неговия процесуален представител, против въззивно решение № 398/25.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 643/2015 г. от Софийски апелативен съд.
В касационните жалби се излагат аргументи, че решението на апелативния съд е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и в противоречие със събрания доказателствен материал, което го прави необосновано и явно несправедливо. Отправено е искане за отмяна на постановените осъдителни актове и оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбите се поддържат от подсъдимия П. и неговия процесуален представител по съображенията, изложени в тях.
Частният обвинител Ю. Т.-В. изразява становище за неоснователност на жалбите.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
С присъда № 148/07.05.2015 г., постановена по НОХД № 4535/2014 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, признал подсъдимия П. П. П. за виновен в това, че на 16.02.2014 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 540 лева от владението на Ю. П. Т.-В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с 29 от НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи наложеното му по НОХД № 2499/2009 г. по описа на Софийски градски съд наказание лишаване от свобода от три години.
Софийският апелативен съд с решение № 398/25.11.2015 г. по ВНОХД № 643/2015 г. изменил присъдата, като намалил наказанието на четири години лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК.
Жалбите са неоснователни.
Част от доводите, изложени в касационните жалби, се отнасят до необосноваността на съдебния акт, която не е сред касационните основания, посочени в чл. 348, ал.1 от НПК. Доколкото присъстват и възражения, от които може да се направи заключение, че се атакува дейността на съда по оценката за достоверност и достатъчност на доказателствения материал, то жалбите следва да се разгледат на плоскостта на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Изтъква се, че осъдителната присъда почива на показанията на пострадалата В., на които показания се противопоставя съобщеното от свидетелката М.. Твърди се още, че пострадалата е била несигурна при извършеното разпознаване на подсъдимия и е дала неверни данни за външния му вид, поради което се счита, че обвинението е останало недоказано.
Така поддържаните възражения не могат да бъдат споделени.
Безспорно централно място в доказателствената съвкупност са показанията на пострадалата Ю. Т. – В.. Преките доказателства, съдържащи се в показанията на В., са проверени по задълбочен начин. Достоверността на показанията е преценявана с оглед критериите за последователност, конкретност и непротиворечивост. Съдът се е доверил на показанията на пострадалата след обследване на обстоятелствата относно обстановката, в която тя е възприела своя нападател – преди и по време на инкриминираното деяние. Установените факти по делото, че подсъдимият П. и свидетелката М. са се познавали и че на инкриминираната дата са били заедно, са дали основание на съда да утвърди споделеното от пострадалата. Предходните инстанции не са констатирали обективни данни за възможна заинтересованост на свидетелката В. като фактор, имащ значение при оценката за достоверност на свидетелските й показания и това изрично е отбелязано в мотивите на съдебните актове.
Отразеното в жалбата съждение, че за да извърши подсъдимият П. деянието е трябвало да пътува в автобуса с пострадалата, очевидно не държи сметка за информацията, съдържаща се в показанията на пострадалата В., депозирани в разпита й от 15.01.2015 г. пред първата инстанция (виж, л. 67 и сл. от НОХД № 4535/2014 г.). Свидетелката е съобщила тъкмо такива факти- че П. и М. са се качили в автобуса и е посочила тяхното местоположение при съвместното им пътуване.
Далеч от фактите по делото са твърденията, че пострадалата В. е описала нападателя си с „дълга коса”, какъвто белег не може да се свърже с личността на подсъдимия П.. За неоснователността на тези твърдения е достатъчно да се препрати отново към показанията на свидетелката В., включително и към тези, депозирани в разпита й по чл. 170 от НПК, проведен непосредствено преди разпознаването на подсъдимия.
Доводите на защитата за опорочено разпознаване на подсъдимия са получили аргументиран отговор от въззивната инстанция. Първостепенният съд е разпитал свидетеля М., поемно лице на процесуално-следственото действие разпознаване. Чрез тези показания е изяснена не само хронологията на извършените действия по разпознаване както на подсъдимия, така и на свидетелката М., но и поведението на пострадалата В. след приключване на действието, категорично утвърдила, че именно посоченият от нея П. е лицето, извършило нападението. При тези данни съдът обосновано е заключил, че са били спазени изискванията на чл. 169 и сл. от НПК, протоколът за разпознаване на подсъдимия П. е годно доказателствено средство и законосъобразно е включен в доказателствената съвкупност.
Проверена и отхвърлена като недостоверна е версията на подсъдимия П., че не е автор на грабежа, тъй като се е намирал на друго място. В тази връзка още първата инстанция е обсъдила сочените от подсъдимия обстоятелства съвкупно с показанията на свидетелите М., Т. и Х., които са твърдели, че са били заедно с подсъдимия в/пред компютърен клуб по време на деянието. Констатираните противоречия в защитните доказателства, изходящи от обясненията на подсъдимия и от цитираните свидетели, е дало основание на съда да ги определи като недостоверни, за което е изложил подробни съображения. Все във връзка с поддържаната защитна теза въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснал повторен разпит на свидетелката М. и вещото лице С., изготвил видеотехническа експертиза в хода на съдебното следствие. Втората инстанция не е игнорирала обстоятелството, че посочената свидетелка се е разпознала на две от предявените й снимки, съдържащи се в обстоятелствената част на видеотехническата експертиза. Напротив, обсъдила е същото при съобразяване на експертните изводи, съответно разясненията на вещото лице при разпита му, и е достигнала до извод, че коментираното обстоятелство не разколебава показанията на пострадалата В. относно изнесените от нея факти - за свидетелката М., видяна с подсъдимия на спирката на „Р. п.”, нито повлиява на разпознаването на подсъдимия, като извършител на деянието.
Предвид изложените съображения мнозинството на съдебния състав намира, че не са налице претендираните с жалбата процесуални нарушения. В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия П. по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК.
Конкретни доводи в подкрепа на третото от касационните основания не се съдържат в жалбите. След корекцията, извършена от въззивния съд, определеното наказание по правилата на чл. 55 от НК в размер на четири години лишаване от свобода не е явно несправедливо и не налага намеса на касационната инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 398/25.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 643/2015 г. от Софийски апелативен съд.
о.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Особено мнение на съдия Р. Керанова.
Въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да извърши цялостен преглед на атакуваната пред него присъда, независимо от отправените оплаквания. В процесуалните му задължения се включва и това да се произнесе по основателността на изложените доводи и да отговори мотивирано, след като съпостави всички събрани по предвидения процесуален ред доказателствени материали.
Считам, че в конкретния случай въззивният съд не е изпълнил в пълен обем тези свои задължения. Независимо, че е възприел установените от първата инстанция фактически положения, въззивният съд е следвало да направи собствена оценка на всички доказателствени източници, включително и на тези които сам е допуснал и събрал.
Въззивният съд не е коментирал писмените документи, съдържащи информация за проведена телефонна комуникация от активираната на името на подсъдимия „М. П.”. Вярно е, че тези данни са обсъдени от първата инстанция, но разпоредбата на чл. 314 от НПК задължава въззивния съд да направи цялостен преглед на атакуваната присъда и да провери процесуалната дейност на първоинстанционния съд дали отговаря на изискванията на НПК за тяхната проверка и оценка.
На следващо място, изявленията на свидетелката М., депозирани в хода на въззивното съдебно следствие, относно факта, че се е разпознала на две от предявените й снимки (кадри от видеозапис), онагледени в експертното заключение по видеотехническата експертиза, са свидетелски показания и въпросът за тяхната достоверност подлежи на разрешаване. Изложените разсъждения на въззивния съд по повод тези твърдения на свидетелката очертават различен подход при анализа им, относим към всяка една от снимките, на който тя се е разпознала. Въззивният съд е цитирал заявеното от вещото лице при разпита му в първата инстанция (че категорично не може да се каже дали този запис е правен на 16.02.2014 г., тъй като в картината не са вкопирани дата и час на заснемане), но същевременно очевидно е утвърдил приетото от първата инстанция по повод показанията на свидетелите Ш. и Д., чрез които е проследена хронологията на действията им по снемане на видеозаписа, прехвърлянето му на оптичен носител и за коя дата се отнасят записите.
По тези съображения считам, че въззивният съд не е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 314 от НПК. Неизпълнението на посоченото задължение представлява фактически липса на мотиви - нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК.
съдия Р. Керанова : |