О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 248                                                     София,  22.05.2009г.   В    ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година, в състав :                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                         ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                               След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 163/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Л. като пълномощник на ищците гр.д. № 207/2008 год. на Дупнишкия районен съд срещу определение от 10.12.2008 год. по гр.д. № 640/2008 год. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 08.09.2008 год. на ДРС по гражданско дело №207/2008 год., с което производството по делото е прекратено. С допълнение към касационната частна жалба, като основания за допускане на касационно обжалване са посочени тези по чл. 280 ,ал.1,т.1 и 3 ГПК. В подкрепа на първото визирано основание за допускане на касационно обжалване са представени решения на ОСГК на ВС на НРБ и Решения на ВКС на РБ. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане делото на ДРС за разглеждане на спора по същество. Ответниците по частната жалба - Г. Л. Г., Л. Г. Н. , Е. Л. Ч. , Й. Г. Н. и Г. Б. Н. , всички от гл. Сапарева баня не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , приема следното: Касационната частна жалба е подадена е в рамките на законоустановения срок, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. Въпреки процесуалната допустимост на касационната частна жалба , обусловена от редовността й, за да бъде разгледана по същество следва да са налице допълнителните критерии по чл.280 ГПК. В случая с касационната частна жалба следва да се повдига съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който предвид посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване , да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното приложение на закона. В представеното изложение, частните жалбоподатели не са формулирали такъв съществен материално правен или процесуално правен въпрос. Предвид съдържанието на частната жалба и допълнението към нея, като такъв може да се изведе въпроса за правния интерес от предявяване на иска по чл.135 ЗЗД. Следва да се посочи, че представените с частната касационна жалба съдебни актове на ВС и ВКС не обосновават наличие на първото основание/ чл.280,ал.1,т.1 ГПК/ за допускане на частната жалба до разглеждане. Разглеждането на въпроса за правния интерес от предявяването на иска по чл.135 ГПК обаче е съществен процесуално правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона. С оглед на което следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното определение. Определението е неправилно. Въззивната инстанция е приела, че ищците , частни жалбоподатели нямат правен интерес от предявяване на иска с пр.осн. чл.135 ЗЗД поради което е потвърдил определението на ДРС, с което образуваното по този иск производството е било прекратено. Този извод на КОС не може да бъде споделен. На първо място наличието на правен интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка и условие за допустимост само при установителните искове. С иска по чл.135 ЗЗД се упражнява едно потестативно / преобразуващо право/с което се цели настъпване на промяна в чужда правна сфера . Исковете, с които се упражняват потестативни права са конститутивни. Правен интерес от тяхното предявяване съществува винаги, доколкото е предвидено, че потестативните права, които са техен предмет могат да бъдат упражнени само чрез иск, по съдебен ред. С оглед на това съдът неправилно е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяване на тъй нар. Павлов иск. Отделен остава въпроса дали така предявения иск е основателен с оглед наличието или липсата на предпоставките, обуславящи неговото уважаване, подробно обсъдени в обжалваното определение. Впрочем въззивният съд е формирал извод за недопустимост на предявения иск като на практика е изложи съображения „ по същество”, обосноваващи неговата неоснователност, което е неправилно. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено като делото бъде върнато на Дупнишкия районен съд за продължаване на процесуалните действия. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.12.2008 год., постановено по гр.д. № 640/2008 год., на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 08.09.2008 год. на ДРС по гр.д. №207/2008 год. за прекратяване производството по делото. ОТМЕНЯ определението от 10.12.2008 год., постановено по гр.д. № 640/2008 год. на КОС, с което е оставено в сила определение от 08.09.2008 год. на ДРС по гр.д. №20782008 год. и връща делото на този съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: