Р Е Ш Е Н И Е № 419 София, 09 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. първи декември …………........... 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ КНОХД № .. 1478 .. / .. 15 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок касационна жалба от страна на подсъдимия И. А.. Обжалва се решение № 96 от 19.08.15 г., постановено по ВНОХД № 96/15 г. на Бургаския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 8 от 26.03.15 г. по НОХД № 215/14 г. на Сливенския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на А. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието. Иска се решението да се измени, като се намалят наложеното на А. наказание лишаване от свобода, изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК и лишаването от правоуправление на МПС. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по посочените в нея основания и искане. Конституираните по делото частни обвинители В. Б. и Д. А. и техните повереници не се явяват в заседанието на ВКС, редовно призовани. Същите не са взели отношение по жалбата на подсъдимия по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК. Прокурорът развива доводи за неоснователност на жалбата. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените касационно основание и доводи, постановените съдебни актове и становищата на явилите се страни, намира следното: С цитираната присъда И. А. е признат за виновен в това, че на 30.06.13 г. в [населено място], в района на кръстовището, образувано от [улица]и [улица], при управление на л.а.м. „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и пътен знак В2 – „STOP“ и по непредпазливост причинил смъртта на Н. А. и средна телесна повреда на А. Д., поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ПЕТ години и е лишен на осн. чл. 343г от НК от правоуправление на МПС за срок от ТРИ години. Със същата присъда е ангажирана и наказателната отговорност на А. Д. за това, че по същото време и на същото място, при управление на л.а.м. „Форд Фиеста“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. А. и средни телесни повреди на И. А., поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ПЕТ години и е лишен на осн. чл. 343г от НК от правоуправление на МПС за срок от ТРИ години. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществените доказателства. По жалба единствено от страна на А. с обжалваното пред ВКС решение присъдата е изменена, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намалено наложеното на А. наказание лишаване от свобода на ДВЕ години, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК – ЧЕТИРИ години. Първоинстанционният акт е потвърден в останалата му част. Пред настоящата инстанция отново се развива доводът, че А. не е имал обективната възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство л.а.м. „Форд Фиеста“. Доводът е фактически и е получил задълбочен отговор от предходните инстанции на базата на приетата тройна автотехническа експертиза. Съгласно същата А. е предприел потегляне от мястото на лявата граница на [улица], като към този момент той е имал техническата възможност да възприеме движението на л.а.м. „марка“, който е бил на 114 м. от мястото на удара. Той е могъл, но не е спрял преди пресичането на мисленото продължение на разделителната линия на лентите на [улица]. От тук е направен категоричният извод, че е имал техническата възможност да възприеме движещия се по булеварда л.а.м. „марка“ и да предотврати удара между двете МПС. С този фактически извод предходните инстанции са стигнали до заключението за виновно нарушаване правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и пътен знак В2 – „STOP“. Както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция отново се развива доводът за липсата на диференциация на наказанията на двамата подсъдими. Този довод не намира опора във въззивното решение. Именно на базата на възприетите за двамата подсъдими смекчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, апелативният съд е възприел наличието за А. на две изключителни такива (претърпените от него три средни телесни повреди в резултат на ПТП и факта, че загиналата е негова съпруга), изпълващи съдържанието на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е намалил наложеното му наказание лишаване от свобода на две години и изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК на четири години. Тази диференциация е достатъчна за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК, като се държи сметка за допуснатите и от двамата подсъдими груби нарушения на ЗДвП. Отчетено е допуснатото от Д. съпричиняване на вредоносния резултат. Законосъобразно и справедливо въззивният съд е отказал да намали наложеното на А. наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като се е обосновал с допуснатото от него изключително тежко нарушение на правилата за движение и няколкократното му санкциониране за такива по административен ред. Твърдението, че подсъдимият се грижи за две възрастни жени (по делото не са представени такива доказателства), не е в състояние да промени решението в тази част. Във връзка с изложеното, не са налице основания за корекция на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 19.08.15 г., постановено по ВНОХД № 96/15 г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................