Ключови фрази
нищожност * джиро * временни удостоверения * безналични акции

Р Е Ш Е Н И Е

№54

София, 09.10.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4501/2013 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 1509 от 15.07.2013 г. по т.д.№ 4173/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено решение от 26.03.2010 г. по т. д. № 1776/ 2004 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ - 4 с-в и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] и [фирма], искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за обявяване за нищожно на извършеното от първия ответник в полза на втория джиро на 27.10.2004 г. върху алонж към временно удостоверение № 1 за 54 540 бр. акции от капитала на [фирма], [населено място], на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, поради противоречие със закона, липса на съгласие и невъзможен предмет.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението, с произтичащите правни последици. Подробни фактически и правни съображения във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване са изложени в жалбата.
Ответниците [фирма] и [фирма] чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят да бъде потвърдено въззивното решение. Ответникът [фирма] претендира разноските по делото.
С определение № 744 от 19.12.2014 г. касационното обжалване е допуснато по следните въпрос: 1./ Може ли и ако може с какъв вид джиро следва да бъде направено, за да се постигне транслативния ефект прехвърлянето от заложния кредитор на неговото заложно право върху временно удостоверение за поименни акции от капитала на акционерно дружество, предвид ограничението по чл.185, ал.3 ТЗ, което изключва приложението на чл.473 ТЗ; 2./ Приложима ли е разпоредбата на § 10, ал.5 от ПЗР на ЗППЦК по отношение на акции, които са били предмет на приватизационна сделка към момента на влизане в сила на разпоредбата; 3./ По приложението на § 7, ал.2 от ДР на ЗПСК във вр. с чл.110, ал.1, т.2 ЗППЦК относно момента, в който акциите на акционерното дружество стават безналични. По първия въпрос е счетено че е налице основанието по чл.280, ал.3 ГПК, а по останалите – чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради разрешаването им въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено по тях в Решение № 31 от 15.02.2007 г. по ф.д.№ 26/2007 г. на ВтАС.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстаницонното решение и отхвърли като неоснователни обективно съединените при условията на алтернативност искове на „Т. К. [фирма] за прогласяване на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД нищожността на джирото от 27.10.2004 г., с което първият ответник [фирма] джиросал на [фирма] правата на банката като заложен кредитор по учредения чрез джиро залог върху 54 540 броя акции от капитала на [фирма] на основание сключения между тях договор за цесия № 2 от 22.10.2004 г. и по реда на чл. 310, ал.3 от ТЗ му предал временното удостоверение, въззивният съд изложил следните фактически и правни изводи:
Процесното джиро и предаването на временното удостоверение не противоречи на закона - чл. 185, ал. 3 във вр. с чл. 473, ал. 1 ТЗ, тъй като придобитите от ищеца по договор за приватизация от 03.06.1999 г. 54 540 броя поименни акции, представляващи 78 % от капитала на [фирма], прехвърлени му с джиро от 4.06.1999 г. върху Временно удостоверение № 1, са били предмет на сключения с първия ответник договор за залог на ценни книжа от 04.06.1999 г., по силата на който с алонж към временното удостоверение ищецът учредил в негова полза заложно джиро като обезпечение на вземането на банката по сключения с него договор за заем от 22.03.1999 г. Залогодателят-ищец дал безусловно и неотменимо съгласие заемодателят да се удовлетвори като продаде акциите без съдебна намеса в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за заем и това право е било реализирано с прехвърлянето на акциите от първия на втория ответник с джиро от 27.10.2004 г. върху алонж към временното удостоверение, която е и предмет на настоящия съдебен спор. На основание договор за продажба на акции от 17.11.2004 г. [фирма] джиросал в собственост на [фирма], [населено място] заложените с "джиро за залог" 54 540 броя поименни акции от капитала на [фирма].
При тези факти съдът приел, че с джирото от 4.06.1999 г. е материализиран договор за търговски залог по смисъла на чл. 310 ТЗ, който обезпечава правата на банката, породени от търговска сделка - договора за заем от 22.03.1999 г. Предмет на този залог е ценна книга на заповед - налични поименни акции от капитала на търговско дружество и тъй като залогът е бил учреден чрез джиро за обезпечение и документът, материализиращ правото, е бил предаден на кредитора, следвало да се приеме, че сделката е сключена при спазване на изискванията на чл. 310, ал.1, т. 2 ТЗ. Този извод според съда обуславял несъстоятелността на поддържаната от ищеца теза за нищожност на договора поради противоречието му със закона. В тази връзка счел за неуместно позоваването на чл. 473 ТЗ по съображения, че тази разпоредбата се отнася за приносителя на менителница, а в конкретния случай редът за прехвърляне на временното удостоверение е по чл. 187, ал.2 ТЗ, препращащ към чл. 185, ал.2 ТЗ. Временното удостоверение според съда е предмет на търговски залог по смисъла на чл. 310 ТЗ и залогът се смята за прехвърлен на новия кредитор с предаването му от предишния кредитор, без да е необходимо спазването на някаква форма.
Установителният иск за нищожност на сделката поради липса на предмет – чл.26, ал.1, е основан на твърдението на ищеца, че след решението на Агенцията за приватизация от 12.06.2000 г. с което на основание чл.3, ал.1, т.2, чл. 20, ал.1 и чл. 25, ал.1, т.5 от ЗППДОП (отм.) във вр. с чл. 4, ал.1 от Наредбата за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции и Решение № 132 от 25.08.1994 г. е открита процедура по продажбата на държавното участие в [фирма] чрез централизирани публични търгове, акциите на приватизираното дружество са станали безналични по силата на § 10, ал. 5 от ПрЗР на ЗППЦК, в резултат на което учреденият с джиро от 4.06.1999 г. залог е бил погасен, поради погасяване на неговия предмет /обезсилване по силата на закона на една ценна книга с превръщането и в друга/. Едновременно с това е била изключена възможността безналичните акции да се прехвърлят или залагат по ред, различен от установения в от ЗППЦК и Закона за особените залози.
По този иск съдът приел за неоснователно твърдението на ищеца, че по силата на § 10, ал.5 от ПрЗР на ЗППЦК прехвърлените акции са станали безналични с постановяването на решението на Агенцията за приватизация от 12.06.2000 г. Изложено е, че тази разпоредба няма действие по отношение на емисията от акции, за която през 1994 г. е било взето решение за продажба по друг ред и вече е била сключена приватизационна сделка от 03.06.1999 г. Акциите на [фирма] според съда не са станали безналични и по силата на решение № 415-ПД/02.06.2004 г. на Комисията за финансов надзор от 02.06.2004 г., с което [фирма] било вписано в регистъра на публичните дружества и е вписана емисия от ценни книжа не само на държавното участие, за която с решението на АП е открита процедура по продажбата й чрез централизирани публични търгове, а целия съдебно регистриран капитал на дружеството. Прието е, че задължителна предпоставка за придобиването на статут на публично дружество е вписването в търговския регистър, с което неговите акции се трансформират от налични в безналични, а към деня на джиросването това обстоятелство не е било вписано в търговския регистър и не може да се противопостави на ответниците, които са трети добросъвестни лица.
За неоснователно е счетено и твърдението за невъзможен предмет на сделката /джирото/ с оглед на обстоятелството, че неин предмет са поименни акции от капитала на приватизираното дружество, а не временно удостоверение, което е ценна книга, различна от акциите. Изложено е, че временното удостоверение материализира правото на собственост върху посочения в него брой все още неиздадени акции от капитала на дружеството и в конкретния случай предмет на сделката не е документът, в който е материализирано правото, а акциите, като носител на членствено право в приватизираното дружество и като част от неговия капитал. Предаването на самия документа пък е действие, с което се реализира фактическия състав на нормата на чл. 310, ал. 3 ТЗ.
За неоснователен е приет и иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради липса волеизявление, т. е. съгласие, тъй като от текста не ставало ясно какъв е предметът на джирото - права на заложен кредитор (своеобразна цесия), акции и права върху тях или временно удостоверение. Изложено е, че в текста на оспореното джиро от 27.10.2004 г. пределно ясно е изразена волята на страните - да бъде прехвърлено заложното право ведно с обезпеченото вземане, с което е било изпълнено предписанието на чл. 310, ал.3 ТЗ.
Счетено е за неоснователно и другото твърдяно основание за невъзможен предмет на сделката - превръщането на акциите от налични поименни в безналични поименни по силата на закона. Изтъкнато е, че според разпоредбата на § 10, ал. 5 от ПЗР на ЗППЦК в първоначалната й редакция в ДВ, бр. 114 от 30.12.21999 г., в сила от 31.01.2000 г., емисиите от акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло или частично по реда на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, са безналични и за тях чл. 185, ал. 2, изр.2 ТЗ не се прилага, без да е необходимо в уставите на дружествата да се вписват промените.
Развити са съображения, че решението на Агенцията за приватизация за продажба на остатъчния държавен дял от капитала на [фирма] на централизирани публични търгове е било взето на 12.06.2000 г. и обнародвано в ДВ, бр.52 от 27.06.2000 г. Към тази дата процесните 54 540 броя поименни налични акции от капитала на [фирма] вече са били собственост на ищеца, като купувач по приватизационната сделка от 03.06.1999 г. В закона липсвал изричен текст, който да предвижда обратно действие на цитираната преходна разпоредба и следователно тя действа само за напред и е неприложима за заварените случаи, какъвто е настоящия.
Приватизираното дружество [фирма] е било вписано в търговския регистър на съда като публично дружество на основание чл. 110, ал.6 ЗППЦК с решение на регистърния съд от 30.11.2004 г. въз основа на решението от 02.06.2004 г. на Комисията за финансов надзор, с което същото дружество било вписано в регистъра на публичните дружества.
В тази връзка е споделено възражението на ответника, че вписването на посоченото обстоятелство в търговския регистър е задължителна предпоставка за трансформиране на акциите на дружеството от налични в безналични. Към деня на прехвърлянето на акциите от първия на втория ответник в търговския регистър не е била вписана промяната в статута на дружеството, което означава, че сделката е валидна, тъй като неин предмет са налични поименни акции, прехвърлени при спазването на установената в закона форма.
За основателен е счетен и довода на ответника, че съгласно чл. 174, ал.2 ТЗ промяната във вида на акциите е обстоятелство, което подлежи на вписване и поражда действие след вписването. Вписването на тази промяна било извършено с решение на Апелативен съд - В. Т., което означавало, че акциите са станали безналични от деня на неговото постановяване - 15.02.2007 г. В подкрепа на този извод бил и записът в книгата на акционерите на [фирма], в която на всяка една от страниците като вид на акциите е изписано "обикновени, поименни, налични".
По правния въпрос за заложното джиро на поименни налични акции (временно удостоверение), по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното:
Джирото е общ способ за прехвърляне на менителницата, както и на поименните налични акции (временни удостоверения), което поражда своя транслативен ефект от момента на извършването му. Това следва от същността им на ценни книги на заповед, поради което и при двата вида приложими на общо основание са правилата на чл.466 – чл.474 ТЗ.
Общото между менителницата и поименните акции е и липсата на транспортна функция на джирото за залог (за обезпечение), означавано още като гаранционно. То не замества кредитора по ценната книга, тъй като не води до придобиване на правата по ефекта, нито джиратарят става негов собственик. То има обезпечителна функция. Заложният джиратар не може да прехвърли с ново заложно джиро правата по ефекта върху следващ джиратар. З. право се прехвърля с цесия, която трябва да бъде съпроводена с предаване на вещта на цесионера. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности (чл. 99, ал. 2, ЗЗД). Цесията като способ за прехвърляне на търговския залог изрично е предвиден и в разпоредбата на чл.310, ал.3 ТЗ, според която ефекта му настъпва с предаване на неговия предмет, освен ако прехвърлителят не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал.1, точка 1. По аргумент от чл.156, ал.1 ЗЗД, липсва основание да се приеме, че с препращането към държането на ценна книга на приносител, законодателят е изключил приложението на чл.310, ал.3 ТЗ към ценните книги на заповед, каквито са поименните налични акции (временните удостоверения).
За разлика от менителничните ефекти, при залога върху поименни налични акции (временни удостоверения) заложният джиратар не може да упражнява имуществените и неимуществени права на акционера. Съгласно чл.473 ТЗ при залозите, учредени чрез менителнично заложно джиро, приносителят може да упражни всички права по събиране на вземането по ефекта, но може да го прехвърля само с джиро по пълномощие. С разпоредбата на чл.185, ал.3 ТЗ при залога на поименни акции изрично е изключен редът за залагане на менителничните ефекти и следващите от него правни последици, предвиден в чл.473 ТЗ. Изключение е въведено само едно относно правото на глас в общото събрание, което вместо от акционера, може да бъде упражнено от заложния джиратар, когато това е уговорено в договора за залог на акциите. Различен е и редът за удоволетворяване на заложния кредитор при залог върху поименните налични акции и временни удостоверения. Съгласно чл.311, ал.1 ТЗ когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Регламентираният по същия начин в разпоредбата на чл.32, ал.2 във вр. с чл.44 ЗОЗ ред за реализиране на заложното право върху поименните налични акции, вкл. чрез транспортно джиро, се различава от реда за удоволетворяване на правата на заложния менителничен джиратар, който има само правата по чл.473 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав приема, че отговорът на поставения въпрос е следният: З. джиро на поименни налични акции (временно удостоверение) има обезпечителна, но не и транспортна функция. Залогодателят продължава да бъде носител на акционерните права и може да ги упражнява. По отношение на тези акции чл.473 ТЗ не се прилага. Заложният джирант не може да прехвърли с ново заложно джиро правата по поименните налични акции върху последващ джиратар. З. право се прехвърля с цесия, която трябва да бъде съпроводена с предаване на вещта на цесионера.
Изводите на въззивния съд относно характера на сделката като търговски залог по смисъла на чл. 310 ТЗ, осъществена от ищеца чрез джирото от 04.06.1999 г. като обезпечение на правата на първия ответник по договора за заем от 22.03.1999 г. са съответни на закона. Предмет на този залог е ценна книга на заповед - налични поименни акции от капитала на търговско дружество и тъй като залогът е бил учреден чрез джиро за обезпечение и документът, материализиращ правото, е бил предаден на кредитора правилно е прието, че сделката е била сключена при спазване на изискванията на чл. 310, ал.1, т. 2 ТЗ.
Необоснован е направеният от решаващият състав извод обаче, че с прехвърлянето на акциите на втория ответник с джирото от 27.10.2004 г., която сделка е предмет на предявените искове, първият ответник е реализирал заложното си право по извънсъдебен ред, за което ищецът като залогодател е дал безусловно и неотменимо съгласие в сключения между тях договор за залог.
Вярно е, че ако длъжникът изпадне в забава, заложният джиратар има правото да се удоволетвори по реда на чл.311, ал.1 ТЗ, като сам продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Ирелевантен е въпросът налице ли са били предпоставките на законовата разпоредба за реализиране на заложното право, по който страните не са повдигнали спор. От значение за делото с оглед предмета на делото е характерът на джирото от 27.10.2004 г. и какви правни последици е породило то за страните по спора.
Въззивният съд се е задоволил да маркира, че на основание договор за цесия № 2 от 22.10.2004 г., сключен между ответниците [фирма] и [фирма], с извършеното на 27.10.2004 г. джиро първият ответник е прехвърлил на втория правата си на заложен кредитор по учредения чрез джиро за залог върху 54 540 броя акции от капитала на [фирма], като по реда на чл.310, ал.3 ТЗ му предал и временното удостоверение.
Изводът на съда относно характера на това джиро като заложно е направен изцяло в противоречие с даденото разрешение по посочения материалноправен въпрос. Действително, ответната страна [фирма] по недвусмислен начин е изразила воля, че в полза на втория ответник джиросва правата си на заложен кредитор, придобити на основание сключения с ищеца договор за залог върху процесните акции и джирото за залог от 04.06.1999 г. върху временното удостоверение, а както бе изложено, заложният джирант не може да прехвърли с ново заложно джиро правата по поименните налични акции върху последващ джиратар. З. право може да се прехвърля само с цесия, а то вече е било прехвърлено по силата на сключения между ответниците договор за цесия от 22.10.2004 г., с която първият ответник е цедирал на втория вземането си към ищеца по договора за заем. Самото вземане се прехвърля върху цесионера с всичките му привилегии и недостатъци, вкл. изтеклите към момента на прехвърлянето лихви - чл.99, ал.2 ЗЗД. Той може да се ползва от залозите, ипотеките и поръчителствата, с които е обезпечено прехвърленото му вземане.
Изложеното налага извода, че прехвърлянето на заложните права на първия ответник върху процесните 54 540 броя поименни акции от капитала на [фирма] в полза на втория ответник е настъпило по силата на сключения договор за цесия от 22.10.2004 г., поради което джирото от 27.10.2004 г., предмет на предявените искове, няма правно значение, тъй като от него не са настъпили самостоятелни права и задължения. Предявените искове се явяват неоснователни само на това основание. Ето защо въззивното решение, с което те са отхвърлени, макар и по съображения, различни от изложените, следва да се остави в сила. Повдигнатите от касатора останали правни въпроси, макар и коментирани от въззивния съд, са неотносими към изхода на делото при посоченото разрешение на спора, поради което настоящият състав намира, че не дължи произнасяне по тях.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация [фирма] следва да бъде присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 2 699 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК, Търговска колегия, Второ отделение


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1509 от 15.07.2013 г. по т.д.№ 4173/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 2 699 (две хиляди, шестотин деветдесет и девет) лева.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: