3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №290 гр. София,12.04. 2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 684 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 13084 от 06.08.2012г., постановено по ч. гр. д. № 10374/2012г. от Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 14.05.2012г. по гр.д. № 15004/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, поради което иска неговата отмяна. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значим за спора въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и е решен в противоречие с определение № 118/ 24.02.2009г. по ч.т.д. № 25/2009г. на ВКС, II ТО- чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Като такъв е посочен въпросът дали е необходимо извлечението от счетоводните книги да съдържа реквизитите период от време и размер, за които кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, респективно кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, за да се приеме, че то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въззивният съд е приел, че в заявлението липсва ясно изложение на обстоятелствата по чл.410, ал.2 ГПК вр. чл.127, ал.1 т.4 ГПК относно неизпълнението на договора за кредит. Мотивирал се е с това, че в заявлението не са посочени обстоятелствата, въз основа на които банката е обявила кредита за предсрочно изискуем по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ и по конкретно- за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т.е. липсва посочване кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради неплащането на които кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Изложено е съображение, че заявителят се е ограничил в заявлението до изброяване на договора и анексите към него, посочвайки, че има „неизпълнение на задълженията на длъжника”, поради което „дългът... е обявен за предсрочно и изцяло изискуем”. Отречена е процесуалната възможност за отстраняване на нередовностите на заявлението с частната жалба пред въззивната инстанция, с оглед на което е счетено за ирелевантно уточнението на жалбоподателя за това, че е формирал само лихвени задължения, за датата на забавата му и причината за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. В посоченото от частния касатор определение е в редица други определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, се приема, че за редовността на документа- извлечение от счетоводните книги, като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, е достатъчно да се съдържат данни за договора за кредит, лицето- кредитополучател, размера на просрочената главница, договорните и наказателните лихви, като атакуваното определение е в противоречие с тази практика, която се споделя от настоящия състав. Обжалваното определение е неправилно. В представеното извлечение от счетоводните книги на банката се сочи договора за кредит , кредитополучателя, усвоената и дължима главница, незаплатения размер на главницата, начислените договорни лихви, като предсрочната изискуемост на кредита произтича от клаузата на чл.26, б. „г” от договора за кредит и анекса към него, с която е постигната съгласие, че банката има право да обяви кредита за предстрочно изискуем, когато длъжникът не внесе дължима вноска по главницата и/ или лихва, като се дерогира реда по чл.60 ЗКИ. Волеизявлението на банката, с което е упражнила това свое право, е достигнало до адресата си преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК. С оглед горното, атакуваното определение следва да бъде отменено, като се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 13084 от 06.08.2012г., постановено по ч. гр. д. № 10374/2012г. от Софийски градски съд. ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК , за заплащане от [фирма], ЕИК[ЕИК], в полза на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], на сумата от 102821,05 евро, непогасена главница по договор за кредит № BL12155/ 11.01.2008г., ведно със законна лихва за периода от 27.03.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10 553,54 евро за периода от 21.03.2011г. до 23.03.2012г. и 12 054,55 лева- разноски по делото за всички инстанции. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.