Р Е Ш Е Н И Е                                                  №  95   София, 6 март 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 февруари, две хиляди и девета година, в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 44/2009 година.     Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане на осъдения Х. Н. Н. от гр. П., чрез неговия з. – адвокат Г, за възобновяване на влязла в сила присъда от 18.04.2008 г., постановена по нохд № 3500/2007 г., на Районен съд гр. П., 12-ти наказателен състав, изменена в частта й относно размера на определеното наказание лишаване от свобода, с решение № 471/12.11.2008 г., по внохд № 239/2008 г., на Плевенския окръжен съд, наказателна колегия. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С влязлата в сила присъда № 111/18.04.2008 г., Плевенският районен съд, 12-ти наказателен състав, е осъдил подс. Х. Н. Н., за извършено престъпление при условията на продължавана престъпна дейност и в качеството му на длъжностно лице, през периода 11.06.2003 г. – 17.09.2003 г., в гр. П., по чл. по чл. 210, ал. 1, тт. 3 и 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим за изтърпяване и се е произнесъл по направените разноски по делото.   С посоченото по - горе решение, Плевенският окръжен съд, наказателна колегия, е изменил цитираната присъда, като е намалил определения размер на наказанието лишаване от свобода от четири, на две години и я е потвърдил в останалите части.   По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по чл. 210, ал. 1, тт. 3 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към тези на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Н. , са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Р съдружник на подсъдимия в „А” ООД, Ц. – счетоводител на дружеството, Н. – управител на „А” ЕООД, Д. – представляващ СД „П”, София, В. – председател на ЧПТК, с. Б., на които законосъобразно е дадена пълна вяра, отчасти от тези на св. Б, точно посочено в мотивите, от експертното заключение на в. л. Кирилова по изготвената съдебно – икономическа експертиза, за стойността на задълженията, на „А” ООД, към останалите дружества, движението на средствата непоказващи постъпления към „А” ООД, по банков път в един ден на инкриминираните размери, както и теглене то им, заключението по графологичната експертиза, от която безспорно се установява, че подписите на „издател” в записите на заповеди са положени от подсъдимия Н, като управител на посоченото дружество, подписите на „заемател”, в договори за наем и за заем, са положени също от него, както и подписите за ”получих сумата” от копия на 2 броя РКО, от приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите – л. 175, включително и завереното с печат копие от ф. Д. 275/2007 г., на Окръжен съд Велико Търново, касаещо „А” ООД, всички сочещи подсъдимият, като автор на извършеното престъпление. Второинстанционният съд е дал подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред него, в рамките на инстанционния контрол, също такива възражения, за липсата на пострадали от деянието, за достоверността на дружествения договор приложен към фирменото дело. Този съд, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, е аргументирал убедително извода си, че подс. Н. е извършителя на това престъпление. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, точно квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, тт. 3 и 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, на писмените доказателства и експертни заключения. Приложен е бил закона, който е следвало да бъде приложен.становените данни от доказателствените източници, правилно оценени от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. Н. , през инкриминирания период, при условията на продължавана престъпна дейност и в качеството си на длъжностно лице – управител на „А” ООД, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Д. И. Н. и П. П. Д. – представляващи съответно „Агротрейд 2000” ЕООД и СД „Пипо - 2” заблуждение, че притежава представителна власт да подписва договори за заем и записи на заповед, от името и за сметка на „А” ООД, причинявайки имотна вреда в големи размери – 217 000 лв. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.     Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на предходните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни.   В тази връзка, следва да се отбележи, че за сумите предмет на обвинението са излезли от патримониума на ощетените дружества и не са били възстановени. На основание издадените записи на заповед – несъдебни изпълнителни основания, са били издадени изпълнителни листове и образувани изпълнителни дела, които са били спрени на основание висящото наказателно производство. Именно поради това не може да се говори за липса на пострадали от престъплението и правилно в тази част не е дадена вяра на показанията, на св. Н. Законосъобразно също така е преценено, че меродавен в случая е учредителния договор, находящ се във фирменото дело при Окръжния съд, по който е регистрирано дружеството и където в чл. 11, т. 5 изрично е указано, че „управителят няма право да поема менителнични задължения от името и за сметка на дружеството, да сключва договори за заем, както и да го задължава с издаване на записи на заповед”, а не копието на което се позовава защитата.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Х. Н. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, експертни заключения и приложени писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е прието по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. При положение, че няма нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е да се подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.     При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения.. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои частично, на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. Осигурено е участие на негов з. , възможност за активно участие в процеса. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.   Неоснователно е оплакването, че не са били обсъдени доводите на защитата и дадена вяра на обясненията на подсъдимия. Видно от мотивите на съдебните актове, това е било направено и от двете съдебни инстанции, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения защо не се възприемат.   Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията му, както и посочените показания, са били обсъдени и с основание отхвърлени, като опровергани от посочените по - горе други събрани гласни и писмени доказателства по делото. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. В случая, те са направили вярната констатация в мотивите си, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието.   Право на решаващата инстанция е било да прецени необходимостта от допускане на нови доказателства. С определение от 03.01.2008 г., районният съд е отложил делото, като е постановил събиране на допълнително искани доказателства. В последващиите две съдебни заседания, включително и преди даване ход на съдебните прения, адвокатът на подсъдимия – адвокат Г, изрично е заявил, че счита делото за изяснено и не е искал събиране на други доказателства – съд. протоколи от 04.03.2008 г. и 18.04.2008 г. Такова му е било и становището пред въззивния съд - Плевенският окръжен съд – с. з. на 07.10.2008 г. Поради това й твърдението в искането, за неоснователно отхвърляне на искания по доказателствата, е без подкрепа от данните по делото.   Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Н. Н. от гр. П., за възобновяване на наказателното производство, по влязлата в сила присъда №111/ 18.04.2008 г., по нохд № 3500/2007 г., на Плевенския районен съд, 12-ти наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: