5 Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 17.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хидяли и четиринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2159/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 362 от 09.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 523 от 11.12.2013 г. по в. гр. д. № 503/2013 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба, подадена от ищеца Л. Г. Г., който поддържа оплаквания за неправилност на решението като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът И. А. Д. не е изразил становище по съществото на спора. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че ищецът и ответникът са собственици на самостоятелни обекти - апартаменти, в сграда-етажна собственост, като принадлежащите към тях избени помещения на страните са съседни. Ответникът е изградил локално отопление, като поставил котел на твърдо гориво в собствената си изба, прекарал тръбите от котела към комина през отвори в стената между двете изби и в тавана на избата на ищеца, а тръбите за топла и студена вода преминават през всички стълбищни клетки на всички етажи до апартамента на ответника на етаж 4. Въззивният съд приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ /в редакция към 2005 г./, според която за изграждане на нова инсталация в сграда-етажна собственост се изисква изричното писмено съгласие на всички етажни собственици, а твърдението на ответника, че е получил такова, не е доказано. Макар да обсъдил въпроса за законността на инсталацията, съдът приел, че той е без значение за основателността на иска, тъй като предмет на спора е дали същата реално пречи на ищеца като собственик на апартамент и изба към него, респ. като съсобственик на стълбището и стълбищните площадки във входа, да упражнява правото си на собственост. В тази насока единствените неправомерни въздействия, за които се твърди в исковата молба, че пречат на ищеца, са доводите за замърсяване и опушване на стълбището и стълбищните площадки. Защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС, обаче, следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Искането за цялостно премахване на изградената инсталация, дори да е незаконна, е неоправдано и прекомерно с оглед допуснатите нарушения и искът за осъждане на ответника да я премахне е неоснователен. Ако се твърди, че ответникът чрез неправомерните си действия е причинил вреди на етажната собственост, то защитата е чрез иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто в случая не е надлежно предявен. Искането за премахване на чували с въглища, разположени по стълбищните площадки и в избените коридори, също е прието за неоснователно, тъй като не е доказано да се съхраняват от ответника в посочените общи части. Освен това коминът и стълбищата са общи части на етажната собственост и задължението за тяхното поддържане и ремонтиране е общо на всички етажни собственици. С оглед изложеното, въззивният съд приел за правилно като краен резултат и потвърдил първоинстанционното решение № 49 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 597/2012 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен искът за осъждане на ответника да премахне незаконно изградено локално парно /водно отопление/, чували с въглища, намиращи се на стълбищните площадки и в избените коридори, да отстрани вредите, които са нанесени с изграждането на инсталацията, да премахне тръбите на парното в общите части на входа, да запълни пробитите отвори на всички стълбищни площадки и да боядиса общите части на вход В от сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: когато в сграда-етажна собственост е изградена нова инсталация за локално парно отопление в нарушение на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, и е доказано вреденосното въздействие при експлоатацията на тази инсталация, необходимо ли е да има съответствие между нарушението и искането същата да бъде премахната като предмет на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. Според решения по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика, когато искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е основан на твърдения за накърняване на правото на собственост чрез незаконно строителство на регулационната линия или при изграждане на строеж в съседен имот при неспазване на нормативно установените отстояния от регулационните граници, защитата на собствеността следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля - напр. решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 132 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г., решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г., двете на ВКС, II-ро г. о., и др. Същевременно задължителната съдебна практика приема и това, че има определени хипотези, при които самото незаконно строителство нарушава правото на собственика на засегнатия имот да го ползва по предназначение - например когато създаденото вследствие изграждане на незаконна постройка състояние нарушава чужди права /решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, или когато при изграждането на незаконен строеж са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване възможността за ползване на съседния имот по предназначение /решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., споделя посочената съдебна практика и счита, че същите разрешения са приложими и в разглежданата хипотеза. С придобиването на отделен обект в сграда - етажна собственост, собствениците, по разпореждането на закона, придобиват и съответната идеална част от общите части на сградата. Общите части на една сграда са изброени примерно в чл. 38, ал. 1 ЗС и сред тях са стълбите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби. В разглеждания случай е прокарана индивидуална инсталация за локално отопление, състоящо се от локален водогреен котел и тръби за топла и студена вода. Тръбите от котела към комина са прекарани през отвори в стената между съседните на страните изби и в тавана на избата на ищеца, а тръбите за топла и студена вода преминават през общи части на сградата - стълбищните клетки на всички етажи до апартамента на ответника на етаж 4. При това положение неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца се състои именно в прокарването на локалната инсталация, поради което и търсената защита чрез премахването й съответства на вида на нарушението и не го надхвърля. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. В исковата молба ищецът не е заявил с какво извършените от ответника действия смущават неговото право на собственост, но е сторил това в хода на първоинстанционното производство, с което процесуално действие допуснатата нередовност е отстранена. В рамките на това основание и на формулирания петитум, съдът е дължал произнасяне, но вместо това неправилно е приел, че не е предявен иск за премахване на тръбата от котела към комина, повишаваща температурата в избата на ищеца и правеща последната негодна за съхранение на зимнина, което е едно от основните й предназначения. Освен това по делото е установено и това е прието от въззивния съд, че инсталацията води до задимяване на входа, като миризмата и пушекът нахлуват във всички обекти на етажната собственост - изби, апартаменти и стълбищни площадки, и причиняват неблагоприятни за здравето на живущите последици, замърсяване на стени и тавани. В обжалваното решение неправилно е прието, че при установеното накърняване на правото на собственост на ищеца, защитата е чрез иск за предприемане на други подходящи по вид мерки за преустановяване на задимяването и замърсяването - напр. постоянно поддържане и почистване на димоотводната тръба и комина, ограничаване достъпа на евентуален дим чрез поставяне на липсващата врата между избите и стълбището, монтиране на подходяща димоотводна инсталация в избата на ответника, изолиране на димоотводната тръба в избата на ищеца, почистване след евентуално замърсяване от парното в общите части на сградата и пр. Отправеното до съда искане за цялостно премахване на инсталацията не е неоправдано и прекомерно с оглед тежестта на допуснатите нарушения, както е приел въззивният съд, а им съответства, защото с извършените от ответника действия са нарушени чужди права и са създадени пречки за необезпокоявано и осъществяване в пълен обем правомощията на ищеца като съсобственик на общите части и собственик на отделен обект в сградата, според предназначението му - жилище и принадлежаща към него изба. Неправилно е и разбирането, че наличието на пушек и замърсяването във входа се дължи и на бездействието на етажните собственици, включително на ищеца, които имат задължението за поддържане на комина и стълбищата като общи части на етажната собственост. Като извършител на неправомерните действия и поддържащ противоправното състояние и към момента на предявяването на иска, ответникът е този, който отговаря по негатория иск, макар общите части да са притежание на всички етажни собственици. В обобщение, обжалваното въззивно решение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт са неправилни и следва да бъдат отменени. Спорът следва да бъде решен от Върховния касационен съд по същество и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, искът с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да премахне изградената инсталация за локално отопление, чувалите с въглища, намиращи се на стълбищните площадки и в избените коридори, тръбите на парното в общите части на входа, да запълни пробитите отвори на стълбищните площадки и боядиса общите части на входа. При този изход на делото и предвид заявеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 844.89 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 523 от 11.12.2013 г. по в. гр. д. № 503/2013 г. на Добричкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 49 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 597/2012 г. на Балчишкия районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. А. Д. да премахне изградената инсталация за локално отопление и чувалите с въглища, намиращи се на стълбищните площадки и в избените коридори, да отстрани вредите, които са нанесени с изграждането на инсталацията, да премахне тръбите на парното в общите части на входа, да запълни пробитите отвори на всички стълбищни площадки и да боядиса общите части на вход В от сградата, находяща се в [населено място], [улица], както и да заплати на Л. Г. Г. разноски по делото за всички инстанции в размер на 1 844.89 /хиляда осемстотин четиридесет и четири лв. и 89 ст./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: