5 Р Е Ш Е Н И Е №128 София,26 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 464 по описа за 2016 година. Постъпила е касационна жалба от адв.О., повереник на частния обвинител Й. Р. Д., против решение, постановено по внохд № 502/15 г. на Апелативния съд-гр.София, с която се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателката и процесуалният й представител поддържат жалбата. Подсъдимият Д. Й. Й. и защитата му преценяват жалбата като неоснователна. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за отмяна на оспореното въззивно решение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 4781/13 г. Софийският градски съд оправдал подс.Й. по предявеното му обвинение по чл.343а, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в” и чл.342, ал.1 от НК. С решение по внохд № 345/14 г., образувано по протест на прокурора и жалба на Д., САС, на основание чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.2 от НПК отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. С присъда по нохд № 3002/14 г. СГС оправдал подс.Й. по предявеното му обвинение, така, както бе посочено по-горе. С решение № 382 от 19.11.2015 г., постановено по внохд № 502/15 г., образувано по протест на прокурора и жалба на Д., САС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна в частта, с която се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Потвърждаването на оправдаването на подсъдимия по възведеното му обвинение е било преждевременно. Обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са останали неизяснени по начина, указан в чл.14, ал.1 от НПК. Подсъдимият е реализирал правото си да не даде обяснения по предявеното му обвинение. При това единственият очевидец на инкриминираното събитие, най-вече относно съприкосновението на управлявания от подс.Й. автомобил и пострадалия, е св.Й.. Добре е видно и обяснимо, предвид възрастта на последната, че съществени детайли, свързани с механизма на пътно транспортното произшествие, не се изясняват посредством нейните показания. В тази връзка е и противоречието между показанията на св.Й. и П., надлежно констатирано от САС и видно от съображенията в мотивите на обжалваното решение разрешено, като е отдадена вяра на показанията на последно посочения свидетел. По-важно е друго. При противоречие на доказателствените източници относно осветеността на мястото на произшествието, посредством уреди за улично осветление, съдът е бил длъжен, преди да вземе решение на кой от тях да се довери, да изчерпи възможностите за изясняване на същите обстоятелства, посредством други източници. Тъкмо това не е сторил САС. Известно е, че уличното осветление се контролира и задължение за това имат определени институции, които най-добре могат да укажат на инкриминираната дата и място имало ли е улично осветление, всички негови елементи ли са работели или част от тях и кои. Доказателствената недостатъчност, за която стана дума, не е предопределила по съдържателни разпити на малкото свидетели, които могат да допринесат за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК. От фактическа страна, САС приел, че подсъдимият е спрял управлявания от него автомобил, непосредствено след удара върху пострадалия, на около 10 метра след това. От мотивите на решението не е видно въз основа на кои доказателствени източници се основава така приетия факт. Спирането на автомобила се подкрепя от показанията на св.Й., М. и П.. При разпита на последните двама, не са положени усилия за изясняване на разстоянието на което автомобилът, управляван от подсъдимия, е преустановил временно движението си, след ПТП. Местопроизшествието се намира в район, който се характеризира с бензиностанция от дясната страна, по посока на движението на подсъдимия, със спирка, в лявата страна, по същата посока и надлез (виж снимка на л.59 от нохд № 4781/13 г.СГС). При разпитите на св.М. и П., наличието на тези три елемента, не е съобразено с цел установяване по-максимално възможния начин мястото на което подсъдимият е спрял автомобила, след ПТП. По идентичен начин стоят нещата и с тялото на пострадалия, което същите свидетели са възприели като намиращо се на земята, но не е и във връзка с отстоянието му от коментираните елементи на местопроизшествието в широкия му смисъл. Тук е мястото да се посочи, че законът позволява свидетелите да ползват скици, респ. да правят сами такива, за да онагледят показанията си, а още по добре, да илюстрират възприетото от тях върху скица, изготвена от съответен експерт, с посочени параметри. Мотивите на решението не дават отговор и за доказателствената основа, предопределила извод за бърз ход на пострадалия, а такъв именно е отчетен от ПКСМАТЕ, назначена и приета от САС. По идентичен начин стоят нещата и с приетото от САС, че подсъдимият е предприел промяна на лентата за движение. Неизяснени са останали и следните обстоятелства : изричните стойности, а не общи декларации за осветеността от фаровете на автомобила, управляван от подсъдимия, при режим на „къси светлини”, както и заеманото от този автомобил място на лентата за движение – средата, прието от експертите. Възражението на повереника на частното обвинение, свързано с изводите по тази експертиза, е основателно, макар и не по всички причини. Най-напред трябва да се каже, че не са налице основания за отвод на който и да било от нейните членове, тъй като далечната служебна връзка между двама от тях, при липсата на каквито и да било други данни, не налага положителен извод за обективираща се пристрастност или предубеденост. От друга страна обаче, внимателното запознаване със съобразителната част и изводите по същата експертиза сочи следното: На л.2 (стр.29 от внохд) експертите са посочили, че в ПТП единият участник е автомобил "П.П"., а на л.14 (стр.40 на същото място) – че "П.Б"., модел от 2002 до 2008 г. е с предвидена от производителя система АВС, като при определяне на опасната зона са използвани данни за наличие на монтирана АВС система. В материалите по делото, вън от допуснатото в ПКСМАТЕ противоречие, се съдържат други данни – че "П.П". с номер на рама, изрично указан, е произведен 1998 г. и продаден през 1999 г. и е без система АВС (виж стр.31 от внохд № 345/14 г. на САС). Тези констатации не са направени от въззивният съд и той не е взел отношение по тях. Изискването за достигане до обективната истина предпоставя изясняването по несъмнен и категоричен начин на обстоятелството инкриминираният автомобил има ли монтирана система от вида, за който иде реч, а едва след това експертите следва да дадат отговор на поставените им въпроси. Нещо повече, добре е видно (л.12 от ПКСМАТЕ – стр.38 от внохд), че експертите са ползвали показанията на Й., дадени от него като свидетел на досъдебното производство, абсолютно недопустим източник на доказателства в настоящия процес. ВКС намира за необходимо да вземе отношение по това, че обвинителният акт е съответен на изискванията на чл.246 от НПК и в него се съдържат достатъчно положения относно фактическото обвинение спрямо подсъдимия. На същото място не е ограничена от прокурора необходимостта той да съобрази скоростта, с която управлява МПС само с интензивното движение в съседната, попътна нему лента, а това е трябвало да направи изцяло – като съобрази и насрещното движение, което по своеобразен начин рефлектира върху видимостта и това в заеманата от него лента за движение. Тъкмо тъмната част на деня, наличието на обилен валеж, респ. мокра пътна настилка и интензивно движение, респ. наличието на множество други МПС, движещи се в посоката на подсъдимия или противоположна нему посока, са обстоятелства, които са необичайни спрямо обичайното движение в светлата част на деня, липсата на валеж, суха настилка и липсата на движение на автомобили, различни от този на подсъдимия. Съображенията на САС на стр.100 от мотивите не се приемат от настоящия касационен състав, доколкото са в нарушение на правилата за формалната логика. За пълнота на проверката, трябва да се посочи, че ВКС изцяло се солидаризира със САС относно липсата на предпоставките на чл.15 от НК. Изложеното предопределя изхода на настоящото производство. Неизяснеността на редица обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, е злепоставило, вън от казаното по-горе, изводите на експертите. При новото разглеждане на делото следва да се положат необходимите усилия за внасяне на яснота по очертаните въпроси, и с оглед на резултата от това, на експертите да се възложат съответни задачи, като се изискат отговори и за многовариантност на едно или друго обстоятелство. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т. 1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 382 от 19.11.2015 г., постановено по внохд № 502/15 г. на Апелативния съд – гр. София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: