3 Р Е Ш Е Н И Е №107 гр. София,22.06.2016 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 08 юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: Р. Б. П. Х. и при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №474/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на В. Т. В., Я. Т. В. и [фирма]-гр. Я. за отмяна по реда на чл.303 ал.1, т.1 ГПК на решение №54/15.10.2013 г. на Бургаски апелативен съд постановено по т. д. № 107/2013 г., с което е потвърдено решение №10/27.02.2013 г. по т.д. № 67/2012 на ОС-Ямбол. С последното спрямо молителите по настоящата молба е признато за установено по иск по реда на чл.422 ГПК , че същите дължат солидарно на В. К. Г. от [населено място] сумата от 95 000 евро по запис на заповед от 03.05.2009 г. , изд. от [фирма]-гр. Я., за която сума има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК–новооткрити факти и нови доказателства от съществено значение за делото. Като такива се сочи Протокол № 121 от 18.08.2015 г. за извършена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза по ДП №134/2014 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр. В.. Излагат се съображения, че това ново доказателство разкрива ново обстоятелство, които не е било известно към момента на гледане на делото и е от съществено значение за крайния изход на спора. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна В. К. Г. в писмен отговор поддържа становище, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не е налице соченото в нея основание за това. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 21.03.2014 г. / от тази дата е оределение №86 на ВКС, ТК по т.д. №3316/2013 г. , с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато до касация въззивното решение/ съдебно решение и е в срока по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора. Като такова е представен и е приет Протокол № 121 от 18.08.2015 г. за извършена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза по ДП №134/2014 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр. В.. Този документ , обаче, не обосновава наличие на твърдяното основание за отмяна почл.303 ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представеното от молителя в настоящото производство и описано по-горе писмено доказателство не отговаря на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Посоченият протокол №121 материализира експертно заключение по експертиза назначена в рамките на досъдебно производство провеждано от следовател при О. на ОП-В. с предмет автентичността на ръкописния текст и на подписа на В. Т. В. за издател и длъжник по записа на заповед, изд. на 04.05.2009 г. в качеството на същия като управител на [фирма]-гр. Я., както и дали са положени преди попълване на останалия печатен текст в ценната книга. С оглед изложеното следва да се имат в предвид две неща: първо- самата ценна книга е била приета като доказателство по време висящността на процеса в инстанционните производства и автентичността на подписа на издателя е била обект на изследване на графологична експертиза в рамките на тези производства. Следователно липсва наличието на нов факт от значение за изхода на спора. На второ място посоченият протокол за извършена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза по ДП №134/2014 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр. В. не съставлява и новооткрито писмено доказателство по причина, че същият материализира експертно заключение прието в рамките на друго производство. Самото заключение на вещото лице не е писмен документ по смисъла на раздел ІV от Глава 14/Писмени доказателства/ , а доказателство по раздел V на ГПК-Вещи лица. За този вид доказателства се изисква непосредственото събиране от съда, който е назначил самата експертиза /аргумент от чл.200 ГПК/. Следователно процесният протокол за извършена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза в рамките на досъдебно производство изобщо не попада в категорията писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. От всичко изложено следва, че не се касае за новооткрито доказателство от съществено значение за спора, което не е било известно на страната по спора при произнасяне на решението, чиято отмяна се иска. С оглед правна прецизност и съдържанието на приетото като доказателство писмо от 31.03.2015 г. на РП-В. за образуване на НОХД срещу ответника по касационната жалба, следва да се отбележи, че това би било от значение при съответните допълнителни предпоставки в хипотезата на молба за отмяна на основание по т.2 на чл.303 ГПК, но не и по т.1. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице основание по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на В. Т. В., Я. Т. В. и [фирма]-гр. Я. за отмяна по реда на чл.303 ал.1, т.1 ГПК на решение №54/15.10.2013 г. на Бургаски апелативен съд постановено по т. д. № 107/2013 г., с което е потвърдено решение №10/27.02.2013 г. по т.д. № 67/2012 на ОС-Ямбол. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.