Ключови фрази
Грабеж на движима вещ в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен * фоторобот * съизвършител

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 321

 

гр. София, 22 юни 2010 година

 

 

 

        

    Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май  две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                

                       

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

                                                     ФИДАНКА ПЕНЕВА

 

 

 

 

      

       При участието на  секретаря Лилия Гаврилова                              

       и в присъствието на прокурора Димитър Генчев

   изслуша докладваното от  председателя (съдията) Г. И.

дело № 229/2010 година.

 

 

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Д. М. против решение № 14/15.02.2010 г., постановено от Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 731/2009 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 24 от 22.10.2008 г. по н.о.х.д. № 808/2006 г. на Софийски градски съд (СГС) с която е признат за виновен в това, че:

- на 22.07.2010г. в гр. С. в съучастие с други лица, като съизвършител, извършил въоръжен грабеж на чужди движими вещи на обща стойност 146 532.24 лева, особено големи размери, собственост на Д. С. П., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъден на 15 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим и за невинен:

- да е извършил престъплението в съучастие с подс. Милен В. /Минчо М. /.

Със същата присъда подс. М. е осъден да заплати на Д. С. П. сумата 146 532.24 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди със законните последици.

На основание чл. 68 от НК е приведена в изпълнение присъда от 19.03.1999 г. по н.о.х.д. № 74/99 г. на Софийски военен съд с която подс. М. е осъден да изтърпи наказание в размер на три години лишаване от свобода.

Подс. М. е осъден да заплати и 5 861,28лева държавна такса върху размера на уважения гр.иск.

На основание чл.61, ал1, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС е настанил подс. М. в затворническо общежитие от закрит тип за първоначално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Подс. Милен В. В. /Минчо В. М. / е изцяло оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК

С жалбата е релевирано допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение и на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

В съдебното заседание жалбата на касатора се поддържа от упълномощения от него защитник.

Гражданският ищец и частен обвинител Д. С. П. не се явява, не се представлява и не е подала възражение против касационната жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на допуснато при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства нарушение на процесуалния закон.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

Обжалваният съдебен акт е втори постановен поред от САС след отмяната на присъда № 13 от 23. 02. 2009 г. по в.н.о.х.д. № 1187/2008 г. по описа на същия съд с която е отменена присъда № 24 от 22.10.2008 г. по н.о.х.д. № 808/2006 г. на СГС и подсъдимият М е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено на 22.07.2001 г. в гр. С. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК НК.

Първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната и част по отношение на другия подсъдим за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК - М. В. В. и относно отнемането на вещественото доказателство – пистолет „Макаров” без фабричен номер, 7 броя патрони – калибър 9 мм, като е променено основанието за отнемането - по чл. 53, ал. 2, б. „а” НК.

С решение № 270/ 28.10.2009 г. по к.н.д. № 207/2009 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение са уважени протестът на Прокуратурата и жалбата на гражданския ищец, и частен обвинител срещу въззивната присъда в частта, касаеща подсъдимия М по основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, като делото е върнато за ново разглеждане с подробни указания по правилното приложение на процесуалния закон.

Изпълнението на дадените от предходния касационен състав указания и жалбата, подадена от касатора М. очертават рамките на настоящата касационна проверка.

Подадената касационна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Указанията, дадени от касационната инстанция при отмяната на първия въззивен съдебен акт са за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати при събиране, проверка на доказателствата по делото и изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване, относно авторството на деянието и участието на касаторът, като негов извършител, както и за непроизнасянето по предявения граждански иск.

Въззивният съд с решението, предмет на касационната жалба, е дал мотивиран и обстоен отговор на всички доводи, поддържани от касаторът и процесуалният му представител с които се оспорват фактическите положения и законосъобразното извършване на процесуалните действия на съдът по установяване на относимите обстоятелства по чл.102 НПК.

Обстоятелствата за инкриминираното деяние и за участието на подс. Митов/той и касатор/ в неговото извършване са установени по несъмнен начин след надлежно извършена съвкупна оценка на събрания по делото доказателствен материал.

Доводът, поддържан от защитника на М. относно необходимостта от нов анализ на извършените процесуални действия за разпознаването на касатора от свидетеля П е лишен от правно и фактическо основание. Така поддържан доводът съдържа искане, в посочената част да се пререши въпросът за фактическата обоснованост на съдебния акт, което е недопустимо, поради отсъствие на правомощия на касационния състав. Нещо повече, въззивната инстанция е изложила и подробни съображения за взетото решение да възприеме съображенията на първата инстанция по достоверността на показанията на свидетеля П, т.е. в тази част е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 НПК, а това е сторил по реда на чл.305, ал.3 НПК и първостепенния състав. Следователно не може да става въпрос и за допуснати процесуални нарушения, при установяване фактическите положения по делото.

Задълбочено и в пълен обем е изследван факта на непосредствения сблъсък между М, свалянето на маската от лицето на касаторът/подсъдим, даването на описание за изготвяне на фоторобот на извършителя, последващото му изготвяне в СДВР, сигнализирането на ДНСП и разследващите органи и познанството между двамата, датиращо след извършването на престъплението, като е стигнала до правилния и законосъобразен извод, за правдивостта, последователността и обективността на свидетелските показания на св. П. САС е обсъдил всестранно установеното от този свидетел и го съпоставил с това което са установили свидетелите П, П. , Н. , Н. , Л. и И. , като мотивирано е отговорил кои от тях кредитира, в каква степен и защо.

На обстоен анализ въззивният съд е подложил извършеното от св. П разпознаване на касаторът в хода на досъдебното производство, така и повторното му разпознаване, извършено по н.о.х.д. № 808/2006 г. на СГС след което правилно е отбелязал, че процесуални нарушения на чл.171 и сл. НПК не са допуснати. В тази връзка следва да се отбележи ,че в настоящият случай способът за доказване по чл.169 НПК не е бил и наложителен за използуване, защото е установено, че св. П имал възприятия за касаторът нееднократно и продължително време по различни поводи. Възприел го е при обстоятелства изключващи каквато и да е възможност за грешка по отношение идентичността на касаторът, като един от участниците в извършване на грабежа.

При отсъствие на претендираните нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция и предвид установената фактическа обстановка, квалификацията на инкриминираното деяние е законосъобразна.

Правните съображения на САС относно квалифициращите признаци „особено големи размери” на предмета на престъплението и използваното при грабежа оръжие са в съответствие с константната практика на ВКС, поради което правилно е ангажирана наказателната отговорност на касаторът по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Следователно, довода за допуснато нарушение на материалния закон е несъстоятелен.

Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения на процесуалния и материален закон, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Оставя в сила решение № 14/15.02.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. № 731/2009 г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдил присъда № 24 от 22.10.2008 г. по н.о.х.д. № 808/2006 г. на Софийски градски съд, осъдил подс. Д. М. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди и определил типа на затворническото общежитие, където да бъде настанен за първоначално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

 

2.