Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 11.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 15.06.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева Мария Славчева при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 708 /2009 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. В. С., като непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Г. С., чрез адв. К. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 370 от 27.04.2009 год., по гр.д.№ 679/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 21. 12. 2008 год. по гр.д.№ 1388/2007 год. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора, като ищец, срещу ЗК ”Б. И. иск по чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените и в резултат на настъпило на 27.02.2007 год. пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди за разликата от 40 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 50 000 лв., т.е. за разликата от 10 000 лв.. С постановено по настоящето дело определение № 134 от 11.03.2010 год. е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в неговата отхвърлителна част на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с определяне на „справедливо” по см. на чл.52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал.1 КЗ, аналогичен на този по 407 ТЗ / отм./, е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения относно конкретните критерии с които следва да бъде съобразено същото, съдържащи се в ППВС № 4/68 год.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД - касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Развитите от касатора подробни съображения относно несъответствието на даденото от Софийски апелативен съд тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД с възприетото в трайната и задължителна практика на ВКС, който порок е обусловил и необосновано по размер обезщетение, изключващо достигане на целения с него правен резултат- пълно обезщетяване на понесените от увредения морални вреди се поддържат и в съдебно заседание. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените от страната доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано наличието на виновно предизвикано на 27.02.2007 год. от водача на микробус „Ф. Транспортер” с ДК № С 0856 НМ- С. Ф. пътно -транспортно произшествие в гр.С., в участъка на кръстовището между бул.”Ботевградско шосе” и ул.”Рилска обител”, в резултат на което на 11 годишната пешеходка Г. С., пресичала на зелен светлинен сигнал пътното платно с други деца, са причинени множество телесни травми, по повод на които същата е претърпяла и търпи значителни болки и страдания,поради което е изградил краен правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона за успешно ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя за обезвреда чрез пряк иск на увреденото лице. Позовавайки се на заключенията на изслушаните и приети в хода на делото съдебно -медицински експертизи въззивният съд е счел, че с оглед установената продължителност на проведеното лечение, интензитета на претърпените от пострадалата болки и страдания, съществуващите евентуални, но със значителна степен на вероятност, бъдещи усложнения в здравословното състояние на последната, които, в следствие на нанесените и от процесното ПТП множество черепно- мозъчни травми, биха могли да се изразят във формата на епилептични прояви, сумата 40 000 лв. се явява справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение, като за разликата до 50 000 лв. е отхвърлил предявения иск по чл.226 КЗ. Решението, в частта му, предмет на подадената касационна жалба е неправилно. Прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд не е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от малолетната, към датата на деликта, ищца болки и страдания, нито е отчел в достатъчна и пълна степен преживяните от последната на една изключително млада възраст- 11 год. крайно негативни емоции, причинени и в резултат на процесното ПТП за продължителен период от време, поради което е изградил необоснован и несъответстващ на закона правен извод, че с присъденото обезщетение от 40 000 лв. ще бъдат максимално репарирани последиците от същото, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл. 226, ал.1 КЗ. В тази вр. решаващият съд, макар и правилно да е възприел и отразил в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обема на претърпените от ищцата болки и страдания, не е взел предвид в тяхната цялост дадените с ППВС № 4/ 68 год. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, за да бъде спазен въведеният от законодателя принцип на справедливост, поради което е присъдил занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди. Следователно, доколкото според цитираната по- горе задължителна практика на ВКС справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, то Софийски апелативен съд е бил длъжен да вземе предвид и онези обстоятелства, установени от изслушаните специализирани съдебно- медицински експертизи, сочещи във висока степен на вероятност за бъдещи епилептични прояви в здравословното състояние на ищцата, както и тежката форма на преживян стрес и като не е съобразил, в известно отклонение от цитираната задължителна съдебна практика на ВКС горното, въззивният съд е постановил обжалваното решение при наличие на визирания от касатора негов порок, водещ до отмяната му в частта, предмет на касационната жалба- арг. от чл.281, т.3 ГПК. Видно от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в хода на делото две специализирани медицински експертизи ищцата- 11 годишна към релевантния за спора момент, е претърпяла в резултат на процесното ПТП не само множество тежки мозъчно-черепни травми и травми на крайниците, съпътствани в началото с безсъзнателно и с опасност за живота и състояние, наложило продължително стационарно и амбулаторно лечение, неблагоприятни бъдещи прогнози за епилептични прояви в здравословното състояние, но и тежка форма на стрес - трудно преодолима и налагаща също продължително лечение. Следователно съобразено съдържанието на понятието ”неимуществени вреди”, в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, според настоящия съдебен състав налага правен извод, че общо дължимото на ищцата обезщетение следва да е в размер на пълната претендирана с исковата молба сума от 50 000 лв.. Или с настоящето решение на увреденото лице следва да бъде присъдена допълнително сумата от 10 000 лева. Касаторът, чрез адв. К. е претендирал деловодни разноски за всички инстанции, вкл. за настоящето производство, на осн чл.78, ал.1 ГПК. По делото, обаче, липсват доказателства за реалното им извършване в производството пред касационната инстанция, а въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му, относно присъдените на страната деловодни разходи за първоинстанционното и въззивното производства не е било предмет на обжалване. Поради изложеното и искането за разноски се явява неоснователно. С оглед изхода на спора в настоящето производство ответното ТД следва да заплати по сметка на ВКС дължимата, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса, възлизаща общо на 230 лв. Водим от горното и на осн. чл.293 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 370 от 27.04.2009 год., по гр.д.№ 679/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 21.12.2008 год., по гр.д.№ 1388/2007 год. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. В. С., чрез майка и Г. Д. С., неин законен представител срещу ЗК” Б. И.”АД, гр.С. иск за заплащане на обезщетение за причинените и в резултат на настъпило на 27.02.2007 год. пътно- транспортно произшествие, неимуществени вреди за разликата над сумата 40 000 лв. до 50 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК” Б. И.”АД, гр.София да заплати на непълнолетната Г. В. С. от гр.С., със съгласието на майка и Г. Д. С. сумата 10 000 лв./ десет хиляди лева/, представляваща част от общо дължимото обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на настъпило на 27.02.2007 год. по вина на застрахован с „Гражданска отговорност” водач на моторно превозно средство пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането- 27.02.2007 год. до окончателното и изплащане, а по сметка на ВКС- държавна такса за касационното производство в размер на сумата 230 лв./ двеста и тридесет лева/. В останалата част въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: