Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 89
гр.София, 28.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2395 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Консорциум Реми груп“АД срещу решение № 260130/16.07.2021 г. по в.т.д. № 588/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260240/18.09.2020г. по т.д. № 127/2020г. на ОС- Варна за обявяване неплатежоспособността на касатора с начална дата 31.12.2018 г.; за отркиване производство по несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми груп“АД; за назначаване на временен синдик с определено текущо възнаграждение; за постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на „Консорциум Реми груп“АД и насрочване на първо събрание на кредиторите, по чл.630, ал.1 ТЗ.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба „Факторът“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД са подали писмени отговори, в които оспорват допускането на касационно обжалване на въззивното решение и основателността по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството пред ВОС е било образувано по молба с правно осн. чл.625 ТЗ на „Факторът“ ЕООД, като в хода на производството, по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ е бил конституиран присъединен кредитор „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. ВнАС е приел, че така посочените кредитори се легитимират като такива въз основа на твърдените от тях основания, а именно: Въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№3226/2018г. на ВРС, XLІІІ състав „Консорциум Реми Груп“ АД е било осъдено да заплати на „Факторът“ ЕООД сумите от 23 520,85лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и услуги по процесните фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното й изплащане и 7 171,65лв. – обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва, за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г. ВнАС е счел за неоснователно въведеното в хода на производството възражение за прихващане на така установените вземания със сумата от 31 966,63 лева, представляваща придобито чрез цесия вземане по договори за транспорт между цедента на «Консорциум Реми груп»АД - „Реми Ауто“ ЕООД и цедента на молителя - „Аква Виа“ ООД, тъй като не са били събрани доказателства за наличието на договор за транспортни услуги, изпълнението му и останалото незаплатено възнаграждение. Съдът е намерил за недоказано и че вземанията по представените фактури са били предмет на договора за цесия, доколкото същите не са били описани в него и по делото не е бил представен описа към договора за цесия.
По второто въведено от „Факторът“ЕООД основание ВнАС е установил, че с решение по т.д.№88/2017г. на ВОС, потвръдено с решение по в.т.д.№333/2018г. на ВАпС, което не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.10.2019г., „Консорциум Реми Груп“ АД е било осъдено да заплати на „Факторът“ ЕООД, сумата от 94 672,38лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на процесните фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 27.01.2017г. до окончателното й изплащане и сумата от 28 116,06лв. – сбор от обезщетения за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва, за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г. По отношение на въведеното в хода на производството възражение за извършено между „Консорциум Реми груп“АД и праводателя на ищецца „Аква Виа“ ЕООД на 07.04.2016г. извънсъдебно прихващане на така дължимите вземания с насрещно вземане в общ размер от 130 186,92лв., ВнАС е изложил съображения, че изявлението за материално прихващане е от 07.04.2016г., преди постановяване и влизане в сила на осъдителното решение по т.д.№88/2017г. на ВОС, поради което е и преклудирано от силата на присъдено нещо, с което са установени вземанията на молителя „Факторът“ ЕООД.
С оглед приложените договор за банков кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., договор за цесия сключен между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, [населено място] и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, уведомление до длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД за прехвърляне на вземането и издадена въз основа на същите Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №3776/15.05.2019г. по ч.гр.д.№7163/2019г. на ВРС, ВнАС е констатирал, че молителят „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, [населено място] се легитимира като кредитор на ответното дружество с вземанията по посочения договор. Последните са оспорени единствено по размер, което обстоятелство не води до отричане качеството на кредитор на молителя, което е достатъчно за установяване на легитимацията му по молбата по чл.625 ТЗ.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност на касатора ВнАС е счел, че предпоставките на чл.608, ал.4 от ТЗ са били надлежно установени: „Факторът“ ЕООД се легитимира като носител на съдебно установено вземане по влязлото в сила решение по т.д.№88/2017г. на ВОС. Въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д.№20187110400559 на ЧСИ Д. Я., по което молителят е взискател. Изпълняемото вземане е останало неудовлетворено изцяло 6 месеца от уведомяване на длъжника, съгласно удостоверение изх.№13184/29.06.2020г.
От изготвения анализ на финансовото състояние на ответното дружество по назначената ССЕ въззивната инстанция е приела, че след 2016г. дейността на предприятието се характеризирала с нерентабилност и неефективност; започнало е отчитане на загуба в края на 2017г. и 2018г., намерила отражение и в одитираните отчети към 2019г.; намаляла е способността на дружеството бързо да превръща наличните си активи в парични средства, с които да покрива текущите си задължения: коефициентът за обща ликвидност е намалял от 2,52 през 2016г., на 2,17 през 2017г. и 0,77 за 2018 и 2019г. до 0,73 през 2020г. Налице е била тенденция в намаляването и на останалите коефициенти за: – бърза ликвидност; незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност, които показват: непосредствената способност на предприятието да обслужва краткосрочните си вземания с по-бързо ликвидни краткотрайни активи; дали най-бързо ликвидните краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения, както и каква е способността на предприятието с наличните парични средства да обслужва краткосрочните задължения. Според съда посочените от вещото лице данни установяват налични задължения към финансови институции, както и липса на активи за удовлетворяване на задълженията към кредитори, настъпила към 31.12.2018г., към която дата и коефициентът за финансова автономност е 0,01, а за задлъжнялост 82,50.
ВнАС е намерил, че от събраните по делото доказателства се е установило, че е налице разминаване в счетоводните записвания на дружеството – вписаните краткотрайни активи и действителното фактическо положение, доколкото вещото лице не е установило ликвидност на същите. За целия изследван период 2016г. – 2021г. краткотрайните активи се състояли почти изцяло от вземания, подробно посочени, за които няма данни за събираемостта им. Напротив, предвид датата на възникването им в периода от 2009г. до преди 2020г. съществува вероятност същите да са били погасени по давност, доколкото не са налични данни за реализиране на действия по събирането им. Аргумент за установената несъбираемост на вземанията на дружеството са били и определените от вещото лице показатели за: - времетраене на един оборот и липса на такъв за 2019г. и 2020г.; - брой на оборотите; - време на събиране на вземанията; както и нарасналият период на погасяване на задълженията.
ВнАС е отбелязал, че финансовият резултат на касатора за 2019г. - 2020г. по одитираните отчети на дружеството и при преизчисления на коефициентите показва реализирана печалба за посочения период, както и стабилизиране на коефициентите за обща и бърза ликвидност, респ. отчитане на положителен финансов резултат, но е счел, че посочените показатели не са резултат от осъществявана от дружеството търговска дейност. Напротив, същата е била преустановена в края на 2018г. и въпреки сключените договори за строителство, реално изпълнение не е било започнало. Положителният финансов резултат, съобразно посоченото по-горе, се дължал на липса на надлежно счетоводно отразяване на всички изискуеми задължения, отписване на погасени по давност такива, неотразяване в счетоводството на несъбираемите вземания както и приход от наем на ДМА, реализиран от свързани с дружеството лица, които приходи реално не са били достатъчни да покриват текущите разходи и задължения на дружеството. Едва след преустановяване на търговската дейност, коефициентът за бърза ликвидност се е стабилизирал в рамките референтните стойности, на основа на водените счетоводни записвания, а преценката за наличие или липса на състояние на неплатежоспособност следва да бъде направена въз основа на действителното фактическо състояние на търговеца, а не единствено на база изготвените от същия баланси. ВнАС е констатирал, че подобрение в останалите коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност не е настъпило. Затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер, предвид липсата на налични парични средства и осъществявана търговска дейност, като най–ранният момент, към който се е доказала неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2018г., към който дружеството е преустановило дейността си и не е било в състояние да покрива задълженията си, доколкото не е разполагало с налични парични средства. Извършените погасявания на текущи задължения извършени в хода на образуваните изпълнителни производства чрез реализиране на ДМА на дружеството също според въззивния съд не могли да обосноват извод за наличие на състояние на платежоспособност на търговеца. Дружеството не е разполагало и с активи, от които да бъдат удовлетворени всичките му кредитори, като е налице траен и необратим характер на това състояние, предвид липсата на данни за източници на средства за финансиране на дейността.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси относно: 1/ задължението на въззивния съд да обсъди всички въведени от касатора с въззивната жалба фактически и правни доводи и защитни позиции във връзка със своевременно предявено възражение за прихващане и 2/ доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност с оглед презумпциите по чл.608 ТЗ. Касаторът въвежда правните въпроси при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС – т.1 от ТР №1/2017г. на ОСТК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК : решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. № 587/2010г. на ВКС, IV г.о. /по първи въпрос/ и решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, I т.о. /по втори въпрос/ и на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по двата въпроса.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият правен въпрос е поставен от касатора в контекста на довод за непроизнасяне на въззивния съд по направените от него възражения за прихващане с вземанията на кредиторите. Видно от конкретните оплаквания по отношение на възражението за прихващане с твърдяното по исковата молба по чл.625 ТЗ вземане на „Факторът“ЕООД доводите са за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказателствени искания по въззивната жалба, а по отношение на кредитора „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД за необоснованост на извода на въззивния съд, че вземането на последнишя се оспорва само по размер. Така съобразени по съществото си тези оплаквания не очертават хипотеза на непроизнасяне на въззивния съд, а на произнасяне по същество на коментираните възражения за прихващане, но при допуснати процесуални нарушения и необоснованост, т.е. основания за отмяна на въззивното решение, които не могат да се преценяват на етапа по чл.288 ГПК. Единствено по отношение на възражението за прихващане срещу вземането, установено с влязло в сила решение по т.д. № 88/2017г. на ВОС, въззивният съд не е взел отношение и не го е разгледал по същество, тъй като е приел, че се касае за извънсъдебно възражение за прихващане и същото е било преклудирано от влязлото в сила осъдително решение по т.д.№88/2017г. на ВОС. Видно от последното произнасянето на въззивния състав по направеното възражение за прихващане е само относно констатираната липса на получаване от „Аква виа“ООД / цеден на ищеца „Факторът“ЕООД/ на уведомление за извършеното прихващане. Същевременно и твърдението на касатора е, че в предходните искови производства между страните напрактика възраженията за прихващане не са били разглеждани по същество от съдебните състави. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС намира, че след конкретизиране на поставения първи въпрос в следния смисъл: Преклудира ли се направено в процеса възражение за прихващане, което е било предявено, но не е разгледано по същество в предходно съдебно производство между страните? следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не е налице съдебна практика по него.
По втория правен въпрос касационната инстанция ще се произнесе при разглеждане по същество на касационната жалба с оглед наведените оплаквания за касиране на въззивното решение.
Касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260130/16.07.2021 г. по в.т.д. № 588/2020 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Консорциум Реми груп“АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 125лв., като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията на съда делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: