Ключови фрази
Частна касационна жалба * отнемане в полза на държавата * прекратяване на производството по делото * прекратяване на наказателно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 44


гр. София, 20.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваните от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 164 и ч. гр. д. № 165 – и двете по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д.№ 164/2017 г. е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С Определение № 23 от 02.02.2017 г. същото е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 4/2016 г. на ВКС, ОСГК. Такова е обявено на 07.12.2018 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено с оглед отпадане на пречките за движението му.
Производството е образувано по касационна частна жалба вх.№ 9251 от 02.09.2016 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (понастоящем - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/) чрез Д.М. – ст.инспектор – юрист срещу определение № 431 от 24.08.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на Апелативен съд - Б., с което е потвърдено определение № 1419 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 1485/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството.
Наведени са оплаквания, че въззивното определение е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по процесуално-правния въпрос Обвързано ли е правото на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ с наличието на висящ наказателен процес извън момента на започване на проверката – чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ и по материално-правния въпрос В производството по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ необходимо ли е установяване на връзка между придобитото имущество и неправомерно поведение на проверяваното лице – чл. 77, ал. 4, т. 2 ЗОПДНПИ, по отношение на които се поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Постъпил е отговор от Т. К. Т. чрез адвокат Г. Н. от АК – Б., в който поддържа, че атакуваното определение е законосъобразно.
Ответницата по иска и по жалбата Т. Г. С. - Т. не е депозирала отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима от гледна точка разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С атакуваното определение Бургаският апелативен съд е приел, че производството пред окръжния съд е образувано по предявен от КОНПИ (сега - КПКОНПИ) срещу Т. К. Т. и Т. Г. С. – Т. иск по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ (понастоящем – отменен по силата на § 3 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В хода на делото е представено влязло в сила постановление на Окръжна прокуратура - Б. за прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за участие на Т. К. Т. в извършване на деянието, за което е бил обвинен - престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл. 22 ЗОПДНПИ /отм./. Изложени са мотиви, че за разлика от отменения по силата на § 2 от ЗОПДНПИ /отм./ предходен ЗОПДИППД /отм./, при който се изискваше производството по отнемане на имущество пред съда да започне въз основа на влязла в сила осъдителна присъда, със ЗОПДНПИ /отм./ това условие е отпаднало, като е предвидено провеждането му независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице. Тази възможност не означава, че наказателното производство е ирелевантно за производството по специалния ЗОПДНПИ /отм./. С разпоредбата на чл. 2 ЗОПДНПИ /отм./ за паралелно образуване и движение на двете производства, независимо едно от друго, се цели скъсяване на сроковете за приключване на гражданското производство, без да се изчаква приключването на наказателния процес, което ще препятства продължителното ограничаване правото на собственост на проверяваното лице. Текстът на чл. 2 ЗОПДНПИ /отм./ следва да се разглежда взаимосвързано с останалите законови разпоредби, които уреждат основанията за започване на производството по специалния закон. Съгласно чл. 22 – чл. 24 ЗОПДНПИ /отм./ проверката по закона може да започне само, когато лицето е привлечено като обвиняем за съответно престъпление или са налице изрично посочените в цитираните норми обстоятелства. Процесният случай, в който наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление, безспорно не попада в нито една от законовите хипотези, обосноваващи право на държавата да започне процедура, водеща до иск за отнемане на незаконно придобито имущество. По ЗОПДНПИ /отм./ също е необходимо установяване на връзка между неправомерно поведение от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество. Освен това в хода на исковия процес по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, разпоредбата на чл. 77, ал. 4, т. 2 изисква установяване на обстоятелствата по чл. 22 – чл. 24 ЗОПДНПИ /отм./. Образуваното против Т. наказателно производство е прекратено поради основание извън предвидените в чл. 22 – чл. 24 от закона такива за започване на производство по отнемане на незаконно имущество, което е пречка за продължаване на производството и същото правилно е прекратено от първоинстанционния съд.
Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че формулирания от касатора правен въпрос Обвързано ли е правото на иск по чл. 74 ЗОПДНПИ с наличието на висящ наказателен процес извън момента на започване на проверката – чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ има обуславящо значение по отношение на формираната решаваща воля на въззивния съд, т.е. удовлетворява изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Съдебната практика по обуславящия въпрос е била противоречива, което е наложило образуването на тълк.д.№ 4/2016 г. на ВКС, ОСГК. С обявеното на 07.12.2018 г. тълкувателно решение е прието, че „Прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата” – разрешение, аналогично на възприетото с обжалваното въззивно определение.
Междувременно, обаче, с предприето от Законодателя изменение в действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е постановено, че „Неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон” (§ 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ). Част от „реда по този закон” е разпоредбата на чл. 153, ал. 6 (нова, ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) ЗПКОНПИ, съгласно която „не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона”. Като се има предвид обществения отзвук и момента на приемане на изменението в ЗПКОНПИ, налага се извода, че с оглед възникналото в практиката по приложение на отменения ЗОПДНПИ противоречие в практиката, Законодателят е счел за наложително да даде недвусмислен външен израз на своята воля прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./) да не бъде третирано като абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В този смисъл, доколкото ЗОПДНПИ вече е отменен, правилото, обективирано в § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ във връзка с 153, ал. 6 ЗПКОНПИ следва да се счита като такова с тълкувателен характер, което означава, че то е приложимо от момента на влизане в сила на ЗОПДНПИ. Това от своя страна означава, че правилна се явява съответната на тълкувателната разпоредба практика по приложението на ЗОПДНПИ /отм./, обективирана с Определение № 335 от 06.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2462/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 560 от 23.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 1964/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Определение № 394 от 25.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 308/2016 г.на АС – Бургас, на която касаторът се е позовал в изложението на основанията за допускане на обжалването. Макар с ТР № 4 от 07.12.2018 г. по тълк.д.№ 4/2016 г. на ВКС, ОСГК това тълкуване на закона да е било отречено (съответно – да не е подлежало на съобразяване и прилагане в периода 07.12.2018 г. – 07.01.2018 г.), именно то се явява съответно на действителната воля на Законодателя, поради което и следва да определи изхода от настоящото произнасяне. Възприетото с въззивното определение тълкуване на Закона е в противоречие с цитираните Определение № 335 от 06.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2462/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 560 от 23.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 1964/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и служебно известното на съда Определение № 399 от 17.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2932/2016 г. на ВКС, ІV г.о., поради което и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с настоящият акт следва да се допусне касационното му обжалване, както и да се постанови неговото отменяване като неправилно.
При този изход на спора ответникът по касация Т. К. Т. няма право на разноските, направени за защита както в настоящото производство пред ВКС, така и в производството по въззивно обжалване на първоинстанционното определение № 1419 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 1485/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, развило се пред АС – Бургас. По тази причина и подадената от него частна жалба вх.№ 11479 от 04.11.2016 г. срещу определение № 521 от 19.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на АС – Бургас (въз основа на която е образувано присъединеното ч.гр.д.№ 165/2017 г.) следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :


ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 164/2017 г. на ВКС, II г.о. и присъединеното към него ч.гр.д.№ 165/2017 г. на ВКС, II г.о.


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 431 от 24.08.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
ОТМЕНЯВА определение № 431 от 24.08.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА определение № 1419 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 1485/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 521 от 19.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на АС – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: