4 Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 24.06.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1489/2019 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 250 от 29.01.2019 г. по в. т. д. № 4146/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1755 от 27.08.2018 г. по т. д. № 8243/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на Агенцията за възобновяване по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ на спряното производство по несъстоятелност на „Топливо” ЕООД, [населено място]. Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че предплащането на разноските следва да бъде извършено още с подаване на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната от него теза, че след като кредиторът се позовава и на двете алтернативни предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност, предвидени в чл. 632, ал. 2 ТЗ, то предплащането на разноските (втората предпоставка) предполага съдът да е преценил първата предпоставка (наличието на достатъчно имущество) за неосъществена и да е дал възможност на молителя в определен срок да внесе указаната му сума за разноски. С определение № 707 от 11.12.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно начина на процедиране на съда по несъстоятелността при подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност. Ответникът по касация – „Топливо” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на Национална агенция за приходите за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на „Топливо” ЕООД, [населено място], въззивният съд, в т. ч. и чрез препращане към мотивите на обжалвания пред него акт, е споделил извода, че не са налице предпоставките на чл. 632, ал. 2 ТЗ поради това, че подалият молбата кредитор не е установил наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските за продължаване на производството по несъстоятелност и не е предплатил определената от съда по несъстоятелността по реда на чл. 629б ТЗ сума 8 000 лв. Като неоснователно решаващият състав е счел становището на агенцията-молител, че следва да й бъде предоставена възможност да предплати разноските. Посочил е, че указания за предплащане на разноските са били дадени на длъжника и на всички кредитори с приети вземания, вкл. и НАП, още с определението по чл. 629б ТЗ от 28.07.2017 г., като нови такива не следва да им бъдат давани. Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно. Въпросът, обусловил изхода на конкретното дело, по който е допуснато касационното обжалване, е разрешен непротиворечиво в практиката на Върховен касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 99 от 23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ІІ т. о., решение № 101 от 28.01.2013 г. по т. д. № 149/2012 г. на І т. о., решение № 212 от 26.11.2012 г. по т. д. № 512/2012 г. на ІІ т. о., решение № 73 от 11.05.2012 г. по т. д. № 1117/2011 г. на ІI т. о. и решение № 203 от 05.02.2013 г. по т. д. № 1068/2011 г. на ІI т. о. Съгласно тази практика, която настоящият състав споделя, предвиденият в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване молбата за възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Застъпено е становището, че посочените две предпоставки подлежат на доказване в самото производство и преценката за наличието или за отсъствието им е въпрос, касаещ основателността на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ. От това разрешение следва и изводът, че когато искането за възобновяване на производството по несъстоятелност е мотивирано с готовност за предплащане на началните разноски, за осъществяването на тази предпоставка е необходимо съдействие от съда, изразяващо се в определяне размера на сумата, която молителят следва да предплати и посочване на сметката, по която същата следва да бъде депозирана. Обстоятелството, че в предходен момент (преди спиране на производството по несъстоятелност) началните разноски са били определени по размер, не освобождава съда по несъстоятелността от задължението да посочи изрично каква е сумата, подлежаща на предплащане с оглед искането за възобновяване на производството. Това следва от самата разпоредба на чл. 632, ал. 2, изр. 2 ТЗ, в която липсва препращане към вече определения размер на началните разноски, а е предвидено, че молителят депозира „необходимата сума“ за предплащането им. Посоченото разрешение е и напълно логично, тъй като поради изтеклия период от време (повече от година) е възможно сумата, необходима за покриване на началните разноски, да е различна от вече определената от съда по несъстоятелността. Освен поради необходимостта да бъде определена като размер с оглед нуждите на производството по несъстоятелност към конкретния момент, не може да се изисква от молителя да депозира сумата за начални разноски без изрично указание от съда и поради обстоятелството, че осъществяването на тази предпоставка предполага преди това молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност да е преценена от съда като допустима. Поради изложените съображения изводът на въззивния съд за неоснователност на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност поради непредплащане на необходимата сума за начални разноски е неправилен. С оглед на това, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което на иницииралия производството по възобновяване кредитор да бъде предоставена възможност за депозиране на сумата, необходима за предплащане на началните разноски, в изрично посочен от съда размер и срок. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 250 от 29.01.2019 г. по в. т. д. № 4146/2018 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: