Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 26   София,  02.04.2009 година     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     с участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  т. д. N 533/2008 г.     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е” О. , гр. С. срещу решение № 54 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 245/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 5 състав решение от 15.11.2007 г. по ф. д. № 7/2007 г., е уважен предявеният от Е. Н. В. от гр. С. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в “Е”О. , гр. С., проведено на 21.12.2006 г. Касаторът „Е” О. , гр. С. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, като моли за отмяната му и за отхвърляне на предявения иск. Изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция за незаконосъобразност на взетото от процесното Общо събрание на дружеството решение за внасяне на допълнителни парични вноски, като счита, че съдебният състав недопустимо е отъждествил съдебния контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание с контрола за целесъобразност, с което е излязъл извън законово определения предметен обхват на проверката на атакуваните по реда на чл. 74 ТЗ решения. Ответникът по касация - Е. Н. В. от гр. С. оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение по съображения, подробно развити в писмена защита, поддържани и в съдебно заседание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от Е. Н. В. иск по чл. 74 ТЗ, Софийски апелативен съд е счел, че ответното търговско дружество „Е” О. , гр. С. не е доказало юридическите факти, обуславящи законосъобразността на взетите от Общото събрание решения - не е установено съществуването на инвестиционен кредит за довършване на инвестиционни проекти на дружеството и съответно наличието на необходимост от извършването на допълнителни парични вноски, което прави невъзможна преценката дали с поведението си ищецът препятства дейността на дружеството и действа против интересите му. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд е извършил недопустима преценка за целесъобразност на взетите от процесното Общо събрание решения. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът по предявения иск по чл. 74 ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен съдружникът. В случая, тъй като изключването на ищеца Е. В. е извършено по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, на доказване подлежат съответно тези две основания - неизпълнение задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството. Наличието на тези две основания е аргументирано от дружеството с отказа на съдружника да извърши допълнителни парични вноски, който отказ е изразен чрез гласуване „против” предложението на другия съдружник Т. Л. В. за извършване на такива вноски на проведеното на 05.12.2006 г. Общо събрание. С оглед на това, правилно въззивната инстанция е преценила, че за да бъде законосъобразно решението за изключване на съдружника, необходимо е да са установени фактите, налагащи необходимост от вземане на решение за допълнителни парични вноски. В отправената до съдружника Е. В. нотариална покана от 21.11.2006 г. за проведеното на 05.12.2006 г. Общо събрание вземането на решение за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците е обосновано с твърдението за „възникнала временна необходимост от осигуряване на свободни парични средства за довършване на започнати инвестиционни проекти на дружеството”. С оглед на това, в производството по иска по чл. 74 ТЗ следва да бъде установено наличието на такива инвестиционни проекти и необходимостта от парични средства за тяхното довършване. Защото само ако съществува реална нужда от извършване на допълнителни парични вноски, отказът на съдружника да гласува за същите би могъл да бъде преценяван като отказ да съдейства за осъществяване дейността на дружеството и като действие против неговите интереси и следователно биха били налице основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключването на същия съдружник. Доколкото именно законът поставя временната необходимост от парични средства като едно от условията за извършване на допълнителни парични вноски, преценката дали такава необходимост е налице представлява преценка за материална законосъобразност на атакуваното решение на Общото събрание, а не преценка за целесъобразност, каквато е недопустима съобразно задължителните указания, дадени в т. VІІІ от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол, би било решението дали изобщо да бъдат извършвани допълнителни парични вноски при наличието на временна необходимост от парични средства или същите да бъдат осигурени по друг начин; в какъв размер и за какъв срок да бъдат вноските; дали да бъде уговорено заплащането на лихви от страна на дружеството, респ. в какъв размер да са те и др.становяването обаче на фактите, обосноваващи необходимостта от вземане на решение за извършване на допълнителни парични вноски, е част от преценката за материална законосъобразност на решението на ОС, с което съдружникът е изключен именно поради отказа му да гласува за извършване на такива вноски, тъй като е свързана с доказване основанието за изключването му - неизпълнение задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството. Приемането на обратното, би означавало съдружникът да бъде санкциониран с най-тежкото предвидено в закона наказание единствено заради начина, по който е гласувал по предложения дневен ред на Общото събрание, т. е. за начина, по който той е упражнил едно свое членствено право. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания за неправилност на атакуваното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал.1, пр. 1 ГПК     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 245/2008 г. на Софийски апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: