6 Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 17 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети януари двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Яноп Г. изслуша докладваното от съдията Л.М. н.дело № 525/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ш. М. Х. против присъда № 95 от 27.04.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 98/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК. Излагат се съображения, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон и съществено е нарушила процесуалните му права, като го е осъдила за деяние, което е случайно по смисъла на чл. 15 НК и без наличие на съответен протест и жалби от частните обвинители. В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена изцяло и да бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени или да бъде изменена в гражданската част, като обезщетенията, присъдени в полза на гражданските ищци, бъдат намалени. Гражданският ищец и частен обвинител Т. С. чрез повереника си изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 15 от 22.01.2010 год. постановена по НОХ дело № 640/2008 год. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Ш. М. Х. за невиновен в това на 17.09.2005 год. по пътя[населено място]-[населено място], при управление на МПС, да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на Т. С. С. на 48 год. и Г. Д. Г. на 33 год. и средна телесна повреда на Н. М. М. на 35 год и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343 ал.3 пр.2 б.4Б”НК. С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените граждански искове от И. И. Г., В. Г. Г., действаща като непълннолетна със съгласието на своята майка И. Г., С. Т. С., Т. С. С. и Н. М. М. против подсъдимия за заплащане обезщетения за претърпяни неимуществени вреди. С присъда № 95 от 27.04.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 98/2010 год. Пловдивски апелативен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен по предявеното обвинение по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 пр.2 б.”б” пр.1 НК и при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от три месеца. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на С. Т. С. и Т. С. С. по 10 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съпруга и общо сумата 600лв направени по делото раноски, а на Н. М. М. да заплати 1000лв обезщетение за неимуществвени вреди и 200лв направени по делото разноски, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му за деяние, което е несъставомерно като престъпление по чл. 343 НК защото при управление на автомобила не е допуснал нарушение на правилата за безопасност и настъпилият съставомерен реултат се намира в причинна връзка единствено с поведението на водача на насрещно движещия се автомобил. Съображенията му са идентични с поддържаните пред въззивната инстанция в подкрепа на правилността на изводите на първоинстанционния съд и се свеждат до това, че е бил поставен в ситуация принудила го да предприеме спасителна маневра, защото опасността за него е възникнала внезапно в опасната му зона и не е имал техническа възможност да спре преди настъпването на конфликта. Този довод не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, поради което следи за точното приложение на материалния закон в рамките на фактическите констатации, приети от възивната инстанция при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не се поддържа довод за липса на доказателствена основа или превратна оценка на фактите, съдържащи се в събраните по реда на НПК доказателствени материали, въз основа на които са направени фактическите контатации относно мястото на настъпване на съставомерния резултат и поведението на двамата участници в конфликтната ситуация. По време на управление на товарния автомобил, в момент когато се открила видимост пред него, подсъдимият възприел в своята лента светлините на насрещно движещия се лек автомобил. С оглед избягване на удара предприел спиране и едновременно с това завил на ляво. Водачът на лекия автомобил също го възприел и се върнал в своята лента, където последвал удара между тях, довел до смъртта на водача и на един от пътниците и до средна телесна повреда на другия пътник. При тези фактически констатации въззивната инстанция законосъобразно не е възприела правния извод на първоинстанционния съд за липса на виновно поведение. Като е отменила оправдателната присъда и е осъдила подсъдимия е приложила точно материалния закон. За да се приеме, че водачът на МПС не действа виновно при настъпването на общественоопасните последици е необходимо да е изпълнил предписаните му от правните норми задължения като участник в движението. Преди всичко е бил длъжен да наблюдава пътната обстановка и да реагира на всяка опасност, застрашаваща неговата безопасност и тази на останалите участници в движението. Безспорно насрещно движещия се в неговата лента и в опасната зона за спиране лек автомобил е създал опасна конфликтна ситуация. На неговото неправомерно поведение и независимо дали е попадал в опасната му зона, е бил длъжен да реагира по начина указан в чл. 20 ал.2 изр. 2 ЗДвП, а именно да направи всичко възможно за да намали скоростта или да спре превозното средство. Ако се беше ограничил само с тези действия от него не може да се търси наказателна отговорност при настъпване на съставомерни последици. Имал е и техническа възможност да продължи праволинейното си движение напред крайно в дясно, както го задължава закона и дори в средата на своята лента, като в тези хипотези, съгласно изслушаната тройна автотехническа експертиза, двете превозни средства не биха влязли в съприкосновение. Направеното в повече, а именно завиването на ляво, представлява маневра, която е предприл неправомерно, макар и с желание да предотврати удара. Направената преценка, че лекия автомобил ще продължи неправомерното си движение в неговата лента и че единствената възможност за предотвратяване на удара е навлизането в насрещната лента е неправилна, поради което предприетата спасителна маневра има неправомерен характер. Не може да се приеме, че е извършена при условията на крайна необходимост. Съобразно изискването на чл. 13 ал.1 НК, водачът може да извърши маневра за завиване на ляво или на дясно при внезапно възникнала в опасната му зона опасност, застрашаваща човешки живот, само ако при тази маневра биха се увредили по-малоценни блага. В конкретния случай това изискване не е налице. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на присъдата е неоснователно. Принципът за справедливост при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди на пострадалите не е нарушен. Като син и съпруга на пострадалата Т. С. гражданските ищци Т. и С. С. са изживяли болки и страдания от нейната смърт, които представляват за тях неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване. Пострадалата Н. М. е получила сериозно телесно увреждане, в резултат на което е изживяла болки и страдания, които за нея също представляват неимуществени вреди. Доколкото двете пострадали са били пътници в лекия автомобил и лично не са допринесли за уврежданията си, е допуснато нарушение на закона с определяне значителен процент съпричиняване поради виновното поведение на водача на автомобила, в който се возели. Нарушението е в полза на подсъдимия, поради което съдът само го контатира. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е касационно основание за отмяна на постановената присъда, е неоснователно. Съображението на подсъдимия, че протестът и жалбата, въз основа на които е образувано въззивното производство, са негодни да породят последици свързани с осъждането му, защото в тях липсва искане относно размера на наказанието, не се подкрепят от данните по делото и противоречи на правилата на въззивното производство. Производството пред Пловдивския апелативен съд е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Образувано е по подадени в срок касационен протест и касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци. Формата и съдържанието им отговарят на изискването по чл. 320 НПК. В протеста подробно е мотивирано като основание за отмяна нарушение на материалния закон с оправдаване на подсъдимия при наличието на виновно поведение и е направено искане оправдателната присъда да бъде отменена и да бъде осъден, като му бъде наложено наказанието, поискано в първоинстанционния съд. В жалбите се атакува присъдатата, както в наказателната, така и в гражданската части. Процесуалният закон не вменява в задължение на обжалвалата страна да направи конкретно искане както за наказанието, така и за размера на гражданските последици от деянието, поради което е незаконосъобразен довода, че липсата на конкретно искане за размера на наказанието лишава въззивният съд от възможност при постановяване на новата присъда да изпълни правомощието си по чл. 301 ал.1 т.3 НПК. Именно защото новата присъда следва да бъде постановено в съответствие с изискването по чл. 305 НПК, в нея следва да бъде мотивирано вътрешното убеждение на решаващия съд относно размера на наказанието. Когато прецени, че са налице основания за осъждане на подсъдимия, въззивният състав се произнася в рамките на предявеното обвинение, като не може да утежнява наказателното положение чрез прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и да уважава граждански иск в размер по-голям от поискания от жалбоподателите. По делото тези правила не са нарушени. В съответствие с правомощията си и по повод протеста и жалбите, въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлявлата в сила присъда. Страните не са поискали допълнително събиране на доказателства, а съдът служебно не е констатирал необходимостта от допълнително изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, поради което е извършил въззивната проверка при доказателствената съвкупност, събрана в първоинстанционния съд, която самостоятелно е оценил. Новата присъда е изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК, като са посочени допуснатите нарушения от първоинстанционния съд, обстоятелствата, които съдът приема за установени и правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 95 от 27.04.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 98/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: