Р Е Ш Е Н И Е № 347 гр. София, 08 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 171/ 2012 година Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Ж. П. против въззивно решение № 251 от 04.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д. № 56/ 2010г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.При условията на алтернативност се иска отмяна и признаване на подсъдимия за невинен, връщане делото за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила или намаляване размера на наложеното наказание. Частните обвинители намират жалбата за неоснователна и искат решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, тъй като решението се страда от сочените пороци и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Благоевградският окръжен съд с присъда № 145 от 21.09.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 37/2009г. е признал подсъдимия А. Ж. П. за виновен в това, че на 12.12.2001г. в село С., общ.Благоевград в съучастие като извършител с Е. В. Н. с използване на огнестрелно оръжие умъртвил А. Д. Х. , като престъплението е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, т.9 във вр. чл.115 и чл.54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 12/13.12.2001г. в местността „Д. дол”, землище на село С., с особена жестокост,използване на огнестрелно оръжие, умишлено умъртвил Е. В. Н., като престъплението е осъществено след като е извършил друго убийство, за което не е постановена присъда, поради което и на основание чл.116 т.6 предл.последно и т.11, предл.2 във вр. чл.54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК увеличил с пет години . Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Уважени са граждански искове за причинени неимуществени вреди в полза на Д. Х. в размер на 60000лв., Д. Х. и Я. Х. по 50000лв., М. Х.- 40000лв.,С. Е. Н. със съгласието на майка си, С. Е. Н. и Г. Е. Н.- по 25000 лв., на Г. П. Н. и В. К. Н. по 20000лв.В останалата част гражданските искове са отхвърлени. Софийският апелативен съд с решение № 251 от 04.07.2011г. по в.н.о.х.д.№ 56/ 2010г. е изменил присъдата в наказателно осъдителната част за деянието по чл.116 т.9 вр. чл.20, ал.2 от НК за убийството на А. Д. Х., като го преквалифицирал в такова по чл.115 и намалил размера на наказанието от двадесет години на петнадесет години лишаване от свобода и оправдал частично подсъдимия А. П. за това да е извършил деянието предумишлено и в съучастие с Е. Н..Присъдата е изменена и в наказателно осъдителната част по отношение обвинението по чл.116 т.6 и т.11 във вр. чл.115, вр. чл.2, ал.1 от НК –за убийството на Е. Н., като e увеличeно наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода на доживотен затвор по чл.37, ал.1, т.1 от НК.Изменена е присъдата и в частта й относно приложението на 23 от НК, като съдът наложил общо наказание най- тежкото от определените, а именно доживотен затвор, при първоначален специален режим на изтърпяване.Отменено е приложението на чл.24 от НК.Присъдата в гражданско осъдителната част е потвърдена. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона се свеждат до неправилното осъждане на подсъдимия за престъпления, които не е извършил.Допуснатите съществени нарушения на процесуални правила се аргументират с формиране вътрешното убеждение на съда на базата на приобщено, в неизвестен за защитата момент като доказателство по делото оперативно дело № НП- 122504, съхранявано от „Информация и архив” Благоевград.Твърди се, че на страните в нито един момент не е било съобщено, че въпросното оперативно дело е изисквано, съответно получено от съда, поради което и те не са се запознали със съдържащите се в него материали, което пък съществено ограничило правото им на защита. Съображенията в подкрепа на довода за явна несправедливост са, че деянието не е с изключително висока степен на обществена опасност, която да обоснове налагането на наказание „доживотен затвор”. Оспорват се и размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като се иска тяхното намаляване. Възражението, че „голяма част от фактологичните и правните изводи” въззивната инстанция е изградила след анализ на съдържащите се данни в оперативно дело № НП – 122504, съхранявано от „Информация и архив” към МВР- Благоевград, което не е било изисквано от никоя от страните и в неизвестен за тях момент, без те да са уведомени за получаването му, съответно приобщаването му към делото, е невярно.За наличието на такова оперативно дело данни има от момента на разглеждане на делото от първата инстанция и очевидно това е дало основание на въззивния съд, който има задължение и по свой почин да попълва доказателствените материали, да изиска от МВР оперативното дело.Изискването, както на оперативното дело,така и на сведения за местонахождението на лицата Р. А. Б. и Г. Д. Т. е направено с писма, които са получени- първото на 04.04.2011г., второто –на 13.04.2011г. в МВР.Отговор от МВР за местонахождението на Б. и Т. е изготвен на 12.04.2011г. получен в Софийския апелативен съд и приложен към делото/ л.137/.В същото писмо е отбелязано, че искането за изпращане на оперативното дело следва да се отправи до Главния секретар на МВР, което очевидно е сторено с писмото от 13.04.2011г.Поради специалния ред за движение и съхранение на секретни материали след получаването им няма как те да се приложат към съдебното дело.Те се получават и завеждат в регистратурата за класифицирана информация, в случая тази към Софийския апелативен съд и това е станало на 21.04.2011г.От този момент всички страни по делото са имали възможност да се запознаят със съдържащите се материали, а от факта, че първото запознаване с оперативното дело е извършено от защитник на подсъдимия П. на 12.08.2011г. не може да се направи извод, че съдът е укрил този факт.При приключване на съдебното следствие съдът е посочил ясно какви писмени доказателства приема и никоя от страните не е възразила или оспорила това процесуално действие, поради което и възражението, че защитата не е узнала за това, не може да се възприеме.Протоколът от съдебното заседание е доказателствено средство за извършените действия, реда по който са извършени и след като не е искана поправка, изменение или допълнение, очевидно по недопустим начин сега се оспорва съдържанието му.Вярно е,че чл.283 от НПК задължава съда да прочете документите, които прилага по делото и несъмнено това не е било направено, но настоящият състав намира, че това процесуално нарушение не е съществено и не е основание за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане.Съображенията за този извод са, че поначало съдържащите се в оперативното дело материали не са доказателство по делото, тъй като те не са събирани по предвидения в процесуалния закон ред.Касае се до материали, в които полицейските служители, в изпълнение на задълженията си по разкриване на престъплението са отразявали извършената от тях дейност.Това оперативно дело не се е налагало да бъде изисквано и прилагано в съдебното производство, още повече, че фактически и правни изводи съдът не може да основава на съдържащите се в него материали.В тази връзка не се споделя и възражението в касационната жалба, че въззивният съд е сторил точно това. От прочита на мотивите към въззивното решение се установява, че на двете места, където се прави някаква връзка с оперативното дело, се касае не до приемане на факти, свързани с изясняване на участието на подсъдимия в престъпленията, а до по същество отговор на възражението на защитата пред въззивния съд, че разследващите са работили единствено по версията, че автор е именно подсъдимия П..По тези съображения съставът намира, че макар въззивният съд неправилно да е приел като писмено доказателство по делото оперативното дело, което несъмнено е процесуално нарушение, то това нарушение не е съществено, не е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.При законова забрана съдът да основава изводите си на доказателства, които не са събрани по предвидения процесуален ред, няма как който и да е друг състав да преценява съдържащите се в оперативното дело материали.Изключването му пък от доказателствената съвкупност не променя с нищо решаващите мотиви на въззивния съд по фактите, приети за установени и касаещи основния въпрос- автор ли е подсъдимия на извършените деяния.По този въпрос въпреки липсата на преки доказателства, въззивният съд много прецизно е анализирал косвените такива и е стигнал до единствения възможен и правилен извод, че и двете убийства са извършени от подсъдимия.На всички въпроси, по които е имало и минимално съмнение, или предположения, съдът е дал най- благоприятния за подсъдимия отговор и именно по тази причина е извършена и преквалификацията на убийството на Х. по чл.115 от НК , като е отпаднал квалифициращия признак „предумисъл”.Възражението, че при наличието на съществено противоречие между обстоятелствената част на обвинението и диспозитива, въззивният съд въпреки направения довод, че по този начин били ограничени правата на подсъдимия ,не е дал отговор, а декларативно ги е отхвърлил, е неоснователно. На повече от страница въззивният съд е отговорил защо не е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на защита на подсъдимия и към убедителните съображения по този въпрос настоящият състав няма какво да добави. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане с оглед отстраняването им. Съвкупността от косвените доказателства по делото, преценявани в тяхната логическа връзка и последователност води до единствен извод, че автор на убийствата е именно подсъдимия. При приетите за установени фактически положения материалния закон, така както е приложен от въззивния съд не е нарушен.Правилно убийството на А. Х. е квалифицирано по чл.115 от НК, а това на Е. Н. по чл.116 т.6 и т.11 вр. чл.2 ал.1 от НК. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието „доживотен затвор”, тъй като извършеното престъпление не било изключително тежко, каквото изискване се съдържа в чл.38а, ал.2 от НК. При индивидуализацията на наказанието и решаване на въпроса, какво наказание за престъплението е съответно на извършеното и би отговорило в най- голяма степен на изискванията по чл.36 от НК въззивният съд е отчел всички обстоятелства, имащи значение за отговора на този въпрос.Правилно са прецени както личността на подсъдимия, всички характеристични данни за него, така и развитието на наказателното производство, причините за продължителния период на досъдебното производство.Правилно съдът е приел, че извършеното престъпление е изключително тежко и то не само защото лишаването от живот винаги е тежко престъпление.В конкретния случай убийството на Н. е извършено малко след като подсъдимият е лишил друг човек от живот, изключително хладнокръвно и по начин определящ подсъдимия като личност, за която човешкият живот няма стойност.Макар и от най- тежките наказанието”доживотен затвор” е единствено справедливо и би постигнало целите по чл.36 от НК, в случая да лиши подсъдимия от възможност да извърши други престъпления. Поради изложените съображения и поради липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение, които да налагат отмяна и връщане на делото или намаляване размера на наказанието, то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 04.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 56/ 2010г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: