Ключови фрази
Частна касационна жалба * ревандикационен иск * местна подсъдност * отвод

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 82

гр. София, 08.05.2018 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 944 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 176 от 04.01.2018 г., подадена от „Общоарменски благотворителен съюз” (ОАБС) – сдружение, регистрирано в Ш., чрез адвокат Б. М. от САК против определение № 3990 от 06.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5128/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С въззивния акт е потвърдено определение № 23593 от 18.09.2017 г. по гр.д.№ 8640/2017 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о., 14 състав, с което (преди извършването на други процесуални действия по делото) производството е прекратено на основание чл. 118, ал. 1 във връзка с ал. 2 ГПК, като на основание чл. 109 ГПК делото е изпратено за разглеждане по подсъдност от Районен съд – Варна, предвид липсата на доказателство за цената на иска (данъчна оценка на имота).
Предвид характера на обжалвания акт и момента на постановяването му, не се дължи осъществяване на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК за връчване на преписи от касационната частна жалба. Последната, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.
По допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
С атакуваното определение въззивният съд е съобразил, че производството по гр.д.№ 8640/2017 г. на СГС е образувано по постъпила искова молба от „Общоарменски благотворителен съюз” (ОАБС) – сдружение, регистрирано в Ш., против „Общо сдружение на арменците за благотворителност” със седалище [населено място], с която са заявени евентуално съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността върху недвижим имот, находящ се в [населено място]. Прието е, че на основание чл. 109 ГПК исковете за вещни права върху имот се предявяват по мястото, където се намира имота. Разпоредбата на чл. 109 ГПК е императивна и за спазването й съдът следи служебно съобразно чл. 119, ал. 2 ГПК, поради което делото правилно е изпратено за произнасяне от компетентния по правилата за местна подсъдност основен първоинстанционен съд. Като такива без правно значение са определени доводите в частната жалба, че служебното положение на председателя на Апелативен съд – Варна (г-жа В. А.) и връзката й с ответното сдружение биха повлияли върху безпристрастността при разглеждане на делото от варненските съдилища, тъй като формираното при тези обстоятелства съмнение може да бъде преодоляно по друг процесуален ред.
Изложеното сочи, че поставеният в изложението въпрос „Следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 109 ГПК, уреждаща местната подсъдност по искове за вещни права върху недвижим имот, при наличие на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение за безпристрастното разглеждане на делото от първоинстанционния и второинстанционния съд по местонахождение на имота ?” е обусловил решаващата воля на съда. Относно него е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се допусне касационното обжалване.
В отговор на правния въпрос ВКС намира следното:
Съгласно чл. 109 ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници, за защита на нарушено владение върху недвижим имот, за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. За спазването на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот първоинстанционният съд следи служебно (чл. 119, ал. 2 ГПК), поради което се приема, че подсъдността по чл. 109 ГПК е специална и подчинена на режим, различен от този за останалите видове местна подсъдност, като предявяването на иска по правилата на родовата и местната подсъдност по местонахождение на недвижимия имот е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост (определение № 365 от 28.04.2010 г. по ч.т.д.№ 233/2010 г. на ВКС, І т.о.).
Подсъдността по чл. 109 ГПК не може да бъде дерогирана по съображения, относими към приложението на чл. 22, ал. 1, т. 1 - 6 ГПК. Това е така, защото (по аргумент от чл. 23, ал. 2 ГПК) отвод може да се поиска по отношение на конкретен съдия и при релевирани конкретни обстоятелства, които биха накърнили неговата безпристрастност при разглеждането и разрешаването на правния спор. Преценката, дали тези обстоятелства са от естество действително да мотивират предубеждение в полза на едната и във вреда на другата от страните по делото, се извърша с участие на съдията, чийто отвод е поискан. Процесуалният закон изобщо не допуска възможност гражданското дело да се разпредели за разглеждане в друг равен съд, без преди това всички съдии от съответния компетентен съд да са се отстранили от участие при спазване на процедурата по чл. 23, ал. 2 ГПК. Още по-малко такъв резултат може да се постигне в нарушение на правилото, регламентиращо специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК.
По съществото на частната касационна жалба:
Постановеното от въззивния съд определение кореспондира с дадения отговор на значимия за изхода на делото правен въпрос. С оглед липсата на данни, въз основа на които да се приеме, че цената на иска надвишава сумата 50 000 лева, правилно делото е изпратено за разглеждане на основния първоинстанционен съд в съдебен район гр. Варна, който е местно компетентен да разгледа спора.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :



ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3990 от 06.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5128/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3990 от 06.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5128/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: