О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 16.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди
и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело
№ 1667/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. Ц. К. от гр. Р., чрез адвокат М срещу определение № 308/23.06.08 г. по ч. гр. д. № 378/2008 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на В. Ц. К. против разпореждане на Русенски районен съд от 2.04.2008 г. по гр. д. № 405/2007 г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба против постановеното по делото решение и производството по нея е прекратено.
Жалбоподателят е изложил доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Според него обжалваното определение на РОС е решено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд видно от приложените решения и определения по касационни дела относно точното прилагане на чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./; процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл РОС е решаван противоречиво от съдилищата: състави на РРС и РОС считат отбелязване на буква от малкото име и фамилия на лицето, получило призовка, за достатъчно основание да се приеме, че връчването е редовно, както и че съществува длъжност „колега кантора” в администрацията на адвокат, а оттам, че е спазен реда на чл. 49 ГПК /отм./; въпросът редовно ли е връчена призовката на „колега кантора” на назначения служебен адвокат е от значение за точното прилагане на закона-в случая ГПК /отм./, който е действал към момента на връчването. Поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда по съображения, изложени с частната жалба. Моли да се отмени обжалваното определение и да се продължи разглеждането на делото. Прилага определение № 660/8.02.2001 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2000 г., І о.; решение № 798/30.01.2002 г. на ВАС по адм.д. № 8911/2001 г., 5-чл. състав; решение № 504/1996 г. на ВС, 5-чл. състав; определение № 3022/11.05.2000 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2000 г., 5-чл. състав; решение № 26/27.02.1987 г. по гр. д. № 181/86 г., ОСГК; решение № 795/14.11.1977 г. на ВС по гр. д. № 665/77 г., ІІІ г. о.; определение № 5175/3.07.2001 г. на ВАС по адм.д. № 3182/2001 г., І о.; решение № 5368/18.10.1999 г. на ВАС по адм.д. № 4264/99 г., 5-чл. състав.
Ответникът по частната жалба А. В. К. чрез адвокат П е оспорил частната жалба по съображения, изложени с писмен отговор. Счита, че изложените касационни основания са необосновани и неубедителни.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
При проверка за допустимост на касационното обжалване, ВКС, ІІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното определение Русенският окръжен съд е приел, че Русенският районен съд законосъобразно е върнал като просрочена подадената от В. Ц. К. въззивна жалба. По първоинстанционното дело частният жалбоподател в качеството на ответник е бил призован по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ му е бил назначен за представител адвокат И. Съобщението за постановеното от районния съд решение е било изпратено до ответника чрез неговия представител адвокат И е било връчено чрез колега по кантора на последния на 31.05.2007 г. Въззивната жалба е подадена на 20.03.2008 г. чрез пълномощник на жалбоподателя адвокат М. Съобщението за решението, изпратено до ответника чрез неговия представител е връчено редовно - надлежно е оформено с удостоверяване от длъжностното лице-връчител на всички отбелязвания относно начина на връчване, качеството на лицето, на което е връчено, изразеното от него съгласие да предаде съобщението и датата на връчване.
Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в отклонение от практиката на ВКС, при противоречива практика на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона.
В случая въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – редовно ли е извършено връчването на призовки и съобщения, изпратени до процесуален представител на страната, чрез колега на последния по кантора.
Основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК жалбоподателят е подкрепил с представени към изложението решения и определения на ВАС и решения на ВС. Първите са неотносими към посоченото основание, тъй като не се включват в „практиката на ВКС” по смисъла на закона. Основанието на т. 1 в случая се обосновава с решение на ВС, 5-членен състав № 504/1996 г. /Информационен бюлетин, издание на ВАдвС, бр. 10/96 г./, с което е прието, че връчителят може да връчи призовката само на лицата, изчерпателно изброени в чл. 46 ГПК. Съгласно чл. 46, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./ призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото. Определението на РОС, с което е прието, че е редовно връчено съобщението за решението на колега по кантора на процесуалния представител на страната е постановено в противоречие с практика на ВС.
Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не е налице. При позоваване на противоречива практика на съдилищата жалбоподателят следва да посочи конкретни решения и определения на съдебни състави, влезли в законна сила, както и да ги приложи към изложението на основанията за допустимост на касационно обжалване. В случая е налице само твърдение за противоречие в практиката на Русенски районен съд и Русенски окръжен съд без позоваване на конкретни актове.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или пък преодоляване на постоянна, но неправилна практика. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, които биха били основание да се издаде тълкувателно решение.
По изложените съображения частната жалба следва да се допусне до касационно обжалване и разгледана по същество да се уважи, тъй като е основателна.
Съобщението за първоинстанционното решение, изпратено до страната чрез процесуален представител и връчено на колега по кантора на последния е нередовно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./.
Въззивното определение следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Русенски окръжен съд, гражданско отделение № 308/23.06.2008 г. по ч. гр. д. № 378/2008 г.
ОТМЕНЯ определение на Русенски окръжен съд, гражданско отделение № 308/23.06.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 378/2008 г.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за продължаване съдопроизводствените действия по въззивната жалба от В. Ц. К. ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Ц” № 7 чрез адвокат М, адрес за призоваване: гр. Р., ул. „К” № 29, вх. № 11477/20.03.2008 г., подадена против решение на Русенски районен съд, V-ти гр. с-в № 115/23.05.2007 г., постановено по гр. д. № 405/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: