Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 28 април 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 195/17 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс. Б. Е. Х. чрез защитника му - адв. С. С. срещу решение № 267 от 12.12.2016 г. по внохд № 336/16 г. на Апелетивен съд- Варна. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмята на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Защитата твърди, че въпреки, че е изменил първоинстанционната присъда, АС е „признал подсъдимия за виновен без да са налице доказателства за това“, а определеното наказание е явно несправедливо, с оглед конкретната фактическа обстановка по делото. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел, че подсъдимият е управлявал ППС с превишена скорост, тъй като от изготвените по делото експертизи /първоначална и тройна АТЕ/ не можело да се установи какви са използваните методи за изчисление на скоростта. Налице било съществено разминаване между заключенията относно скоростта за движение на л. а. „марка“. Оспорва се използвания за изчислението метод, чрез отместване на товарния автомобил „марка“, за който липсвали данни за местоположението му преди удара. Защитникът изразява несъгласие със заключенията и по отношение приетата скорост за движение и на л.а. „марка“ и опасната зона за спиране на л.а. „марка“ в конкретната пътна ситуация. Не е изяснен според него и въпроса за видимостта на двамата водачи и момента, в който те реално са имали възможност да се възприемат като опасност за движението. В съдебно заседание пред ВКС, адв. С. и подс. Х. не се явяват, редовно призовани. В писмена молба адв. С. заявява, че поддържа доводите развити в касационната жалба с направените в нея искания. В съдебното заседание пред ВКС се явяват адв. Е. – повереник на частните обвинители И. и Д. Я. и адв. Н.- повереник на частните обвинители А. К. и В. П.. Адв. Е. оспорва касационната жалба и настоява решението на АС да бъде потвърдено, тъй като изводите за виновност на подсъдимия са съобразени с доказателствата и с трайната съдебна практика по отношение на въпроса, в кой момент водачът има задължение да съобрази поведението си с другите участници на пътя. Неоснователно според него е възражението, че скоростта за движение на л. а. е изчислена погрешно от експертите, тъй като те са отчели всички обективни данни по делото и съдът е приел най- благоприятните варианти за подсъдимия –по отношение скоростта за движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия и че МПС, в което са пътували пострадалите е ускорило в завоя, въпреки че за последното липсвали доказателства. Наложеното наказание намира за справедливо, тъй като подсъдимият през годините от 2003 г. насам системно нарушавал правилата за движение по пътищата. Адв. Н. оспорва жалбата, без да развива свои съображения. Представителят на ВКП изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, тъй като инстанциите по същество са положили всички усилия за установяване на обективната истина по делото. Наложеното наказание намира за справедливо. ВКС –Трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в пределите на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното : Жалбата на подс. Х. е неоснователна. С присъда № 60 от 30.05.2016 г. постановена по нохд № 1455/15 г. ОС –Варна е признал подс. Б. Х. за виновен в това, че на 24.10.2014 г. в [населено място], на кръстовището между /улица/ и [улица], при управление на МПС л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 5 т. 1 от ЗДП и чл. 21 ал. 1 от ЗДП , поради което по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - И. С. Я. и Г. Д. – П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343 а ал. 1 б. Г вр. чл. 343 ал. 3 б. Б вр. чл. 343 ал. 1 б. В от НК и чл. 54 от НК му е наложил три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343 Г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. На основание чл. 42 а ал. 2 т. 4 от НК е постановил и пробационна мярка –включване в програма за обществено въздействие за безопасно шофиране през изпитателния срок. В тежест на подс. Х. са били възложени направените по делото разноски. В АС- Варна по жалба на подс. Х. е образувано внохд № 336/2016 г. , по което с решение № 267 от 12.12.206 г. присъдата е била изменена , като подсъдимият е бил оправдан за нарушение по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП и е била отменена наложената пробационна мярка- включване в програма за обществено въздействие за безопасно шофиране. Подсъдимият е осъден да заплати направените пред АС разноски, като присъдата в останалата и част е била потвърдена. Изложените в касационната жалба аргументи в преобладаващата си част са фактически и сочат на необоснованост на съдебния акт. Касаторът не е отчел обстоятелството, че касационната инстанция, за разлика от въззивната, не може да установява нови фактически положения, а се ограничава само до тези, приети за установени от съдебните състави по фактите. Касационната инстанция не разполага с правомощие да пререши въпросите за достоверността на доказателствата, послужили за установяване на фактите по делото, тъй като по този начин би се стигнало до подмяна на вътрешното убеждение на съда. Предметът на проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е сведен до спазване на процесуалните норми, гарантиращи формална правилност на вътрешното убеждение на съда. Касационната инстанция може да се намеси, ако констатира нарушение на процесуалните правилата при осъществяване на аналитичната дейност на съда, като отмени съдебния акт и върне делото за ново разглеждане от въззивния съд. В конкретния случай настоящият касационен състав не намери основания за упражняване на тези правомощия, тъй като въззивният съд е спазил процесуалния закон. Наведените от касатора оплаквания за неправилно установени – скорост на движение на л. а. „марка“ и л. а. „марка“, местоположението на т. а. „марка“, видимост на водачите на двете ППС едно към друго преди удара, следва да бъдат отнесени към касационното оплакване по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, за начинът по който съдилищата по същество са стигнали до фактическите си констатации. За това следва да се прецени дали при формиране на вътрешното си убеждение по фактите и правото, въззивният съд е спазил процесуалните правила за събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, въз основа на които е извел изводите си. Несподеляемо е възражението, че това е сторено на базата на недопустими предположения, а не на годно събран доказателствен материал. Това е така, защото въззивната съдебна инстанция е провела допълнително съдебно следствие, като е изслушала устно разясненията на вещите лица от АТЕ от ДП - Т., Г. и Т., с оглед изясняване на метода, по който е била изчислена скоростта на движение на л. а. „марка“, за начина по който е установено, че след удара т. а. „марка“ се е преместил два метра. Отделно от това въззивният съд е назначил допълнителна АТЕ за определяне на разстоянието, от което водачът на л. а. „марка“ е могъл да възприеме движението на л.а. „марка“, в хипотеза – при наличие на спрял товарен автомобил- пикап „марка“ в лявата лента за движение посока ж. п. гара и без него. Според становището на настоящия касационен състав, заключението на КАТЕ по отношение на скоростта на движение на двата процесни автомобила и местоположението на т. а. се основава на съвкупна оценка на събраните по делото доказателствени материали – на обективните данни по делото, съдържащи се в гласните и писменото доказателствено средство- протокол за оглед, фотоалбум и скица към него. Изводите в него не са произволни, а са съобразени с научни методики на изчисление в областта на физиката и математиката. Въззивният съд е обосновал становището си за скоростта на движение на ППС, управлявано от Х., отчитайки изместването на т. а. „марка“ след удара от първоначалната точка до качването му в следствие на сблъсъка на бордюра с предно ляво колело и увисване на тротоара. Изяснил е техниката, по която е било определено разстоянието от два метра, като за това вещите лица са отчели следните фактори - състоянието на гумите, липсата на товар в пикапа и паркирането му на първа предавка. Съдът ясно е посочил, че скоростта на движение на л.а., управляван от подсъдимия, не е изчислена по метода на остатъчна деформация, поради неприложимостта му в конкретния случай, с оглед последващия сблъсък на л.а. „марка“ в товарния автомобил „марка“. В съдебния акт, в съответствие с изискванията на чл. 339 ал. 2 от НПК са дадени подробни и изчерпателни отговори на интересуващите процеса и страните въпроси, в това число и тези, които касаторът поставя отново на вниманието на касационната инстанция- използвания от вещите лица метод за определяне на скоростта на движение на л. а. „марка“. Обстойният анализ на доказателствената съвкупност, не е дал основание на въззивния съд да се съмнява в обективността, компетентността и пълнотата на заключението при определяне на конкретните параметри на пътнотранспортното произшествие и на действията на участниците в него лица. Всички те са били интерпретирани коректно от съда, който е приел, че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати удара и да спре преди мястото на удара, ако е управлявал с разрешената скорост от 50 км. ч., а не с 80,6 км. ч. Контролираната съдебна инстанция не е оставила без внимание изследването на въпроса за видимостта на подс. Х. към приближаващия л. а. „марка“, и е приела, че тя е била ограничена до момента, в който водачът на л. а. „марка“ се е изравнил с предната част на първия спрял в ляво товарен автомобил. Според становището на експертите подсъдимият е имал видимост към лявата и средна лента от 100 метра, при опасна зона от 29,56 м. от посоката на приближаване към кръстовището. Този факт не води до промяна в извода за непредотвратимост на удара, именно поради неправомерното поведение на подсъдимия – управлението на ППС със скорост 30 км. ч. над разрешената в този пътен участък. Убедително и в съответствие с трайната съдебна практика е защитена позицията на решаващия съд за отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 15 от НК, въпреки допуснатите от другия участник в ПТП нарушения на правилата за движение по чл. 36 от ЗДП, чл. 25 ал. 1 от ЗДП и чл. 183 ал. 5 от ЗДП. Независимо, че съставомерните последици са настъпили в опасната зона за спиране на ППС, управлявано от подс. Х., наказателната му отговорност не следва да отпадне, тъй като невъзможността за предотвратяване на удара се дължи на неправомерното му поведение – допуснато нарушение по чл. 21 от ЗДП. Лишено от основание е възражението, че въззивният съд не е изяснил въпросите, относими към причинно следствения процес на инкриминираните събития, тъй като той е провел обективно и пълно разследване, в резултат на което ясно е отграничил съставомерното поведение на подсъдимия в конкретната пътна обстановка-/и го е оправдал за нарушение по чл. 5 от ЗДП/ , поради което искането в жалбата за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане за изясняване на обстоятелствата по делото, не може да бъде споделено. Ето защо, ВКС счете, че към аналитичната дейност на въззивната инстанция не могат да бъдат отправени критики, тъй като тя е използвала всички процесуални възможности за събиране, проверка и оценка на наличните доказателства, като направените изводи са при стриктно съблюдаване на процесуалните норми, в съответствие с чл. 13 и чл. 14 от НПК. В жалбата е посочено касационното основание – явна несправедливост на наказанието – чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК, като не е наведен нито един довод в тази насока. Ето защо касационната инстанция следва само да подчертае, че конкретиката по делото и данните за личността на подсъдимия, като недисциплиниран водач на МПС, който е санкциониран многократно за нарушения по ЗДП не дават основания за проявата на снизхождение, чрез редуциране на вече определеното наказание. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК ВКС- Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 12.12.2016 г. постановено по внохд № 336/16 г. по описа на Апелативен съд- Варна. Решението е окончателно . Председател : Членове : 1. 2.