1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 120 СОФИЯ, 11.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2763/2018 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 190 от 16.04.2019 г. по гр.д. № 2763/2018 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 119/2015 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 122 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 1421/2011 г. на Районен съд- Самоков в частта, с която Д. П. Б. е осъдена да заплати на Д. А. Г. за уравнение на дела й сумата 446.40 лв., на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В подадената касационна жалба жалбоподателката Д. П. Б. релевира довод за неправилност на въззивното решение в тази част, като поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си да събере доказателства за действителната пазарна цена на обособените реални дялове към момента на извършване на делбата съобразно конкретното състояние на недвижимите имоти. В подадения писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Д. А. Г. изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 122 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 1421/2011 г. на Районен съд- Самоков, с което е на основание чл. 353 ГПК съдът е разпределил делбените имоти между съделителите съобразно вариант ІІІ от допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л. П. от 27.03.2014 г., като е поставил в дял на Д. А. Г. дял ІІ от УПИ .... в кв. .... по регулационния план на в.з. „Я.” , общ. С., представляващ новообразуван УПИ.... с 480 кв.м на стойност 13 121.60 лв., а в дял на Д. П. Б. - дял І от заключението на вещото лице с площ 523 кв.м, представляващ новообразуван УПИ .... в кв. .... на стойност 14 014 лв., и е осъдил за уравнение на дяловете Д. П. Б. да заплати на Д. Г. сумата 446.40 лв. В своята практика, обективирана и в представеното с касационната жалба решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр.д. № 5264/2015 г., Върховният касационен съд последователно приема, че когато предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата, и са наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на производството промяна на пазарната цена, и да събере доказателства за това. Приема се, че когато от оценяването на имотите до извършването на делбата е изминал значителен период от време, съдът е длъжен и служебно да назначи нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност, тъй като съществува вероятност през този период да са настъпили значителни промени в цените на недвижимите имоти. В този смисъл са решение № 487 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 1277/2009 г. на І г.о., решение № 266 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 3333/2014 г. на І г.о., и др. Тази практика се споделя от настоящия състав. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН всеки съделител следва да получи реален дял от делбеното имущество, ако това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Определянето на пазарната цена на дяловете, а оттук - и присъждането на суми за уравнение, е служебно задължение на съда. Дяловете се оценяват с помощта на вещи лица съобразно конкретното състояние на имота и на пазара на недвижими имоти в съответния регион. Пазарната цена се определя към момента на извършване на делбата, който в случаите, когато периодът между приемането на заключението на вещото лице и постановяване на съдебното решение, е кратък, на практика съвпада с момента, когато вещото лице е дало заключението си. Но когато този период от време е значителен, съдът следва да възложи на вещо лице изготвяне на ново заключение за цената на имота, защото в тази хипотеза с основание може да се предполага, че тя се е променила. При постановяване на своето решение въззивният съд е процедирал в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което се явява неправилно. При определяне на действителната пазарна оценка на всеки от двата новообразувани имота въззивният съд е възприел заключението на допълнителната съдебно техническа експертиза, с която на база средната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, целият с площ 1020 кв.м, определена по метода на пазарни аналози в размер на 27 136 лв., вещото лице е посочило, че пазарната стойност на дял І с площ 512 кв.м е 14 014.6 лв., а тази на дял ІІ- 13 121.6 лв. Основното заключение на вещото лице, в което е определена пазарната цена на делбения имот, е изготвено през м. октомври 2012 г., а допълнителното - през м. март 2014 г. Административната процедура по разделяне на допуснатия до делба имот на два самостоятелни урегулирани поземлени имота се е развила докато делото е било висящо пред въззивния съд, което е наложило неколкократното му отлагане и спиране. Устните състезания пред въззивния съд са приключили на 26.02.2018 г., т.е близо 5 години след изготвяне на оценката. С оглед динамиката на пазара на недвижими имоти въззивният съд е следвало да съобрази продължителността на този период и да назначи нова съдебна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на дяловете. Като не е стори това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява основание въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на експертиза относно актуалната пазарна цена на делбените имоти. Въззивният съд е допуснал и друго процесуално нарушение. Подадената от Д. Б. въззивна жалба съдържа изрично оплакване за това, че разпределеният й недвижим имот е обременен с ограничено вещно право на строеж в полза на трето лице, което намалява неговата пазарна цена, тъй като съществуващата сграда ограничава възможността за бъдещо застрояване и пречи на пълноценното ползване на земята от собственика. Това оплакване не е обсъдено от въззивния съд. Данните по делото сочат, че макар в своето заключение вещото лице да е отразило, че в дял І попада съществуващата вилна сграда със застроена площ 59.19 кв.м, която е собственост на трето лице - дъщерята на съделителката Д. Б., е определило стойността на всеки от дяловете на база пропорционално разделяне на пазарната стойност на целия имот съобразно площта на новообразуваните урегулирани поземлени имоти. Правото на строеж на трето лице представлява тежест върху недвижимия имот. То ограничава правата на собственика на земята и с оглед абсолютния си характер при прехвърляне на земята от досегашния собственик е противопоставимо на последващия приобретател, поради което се отразява и на пазарната цена на обременения имот. Затова при новото разглеждане на делото съдът следва да постави задача на вещото лице при определяне на пазарната цена на дяловете да съобрази и съществуващото в дял І ограничено вещно право на строеж. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 105 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 119/2015 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 122 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 1421/2011 г. на Районен съд- Самоков в частта, с която Д. П. Б. е осъдена да заплати на Д. А. Г. за уравнение на дела й сумата 446.40 лв. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: