1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354 ГР. С., 21.05.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.12 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №233/12 г., Намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К., С. Д. и М. С. срещу въззивното определение на Апелативен съд Б. по гр.д. №34/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторите срещу [фирма], [населено място] иск по чл.49 от ЗЗД, поради невнесена държавна такса. В частната жалба се сочи, че всички ищци не дължат държавна такса по иска за вреди от непозволено увреждане на осн. чл.84, ал.1,т.4 от ГПК, а за първите две са налице и предпоставките за освобождаване от внасянето на д.т. по чл.84, ал.2 от ГПК, които съдът не е преценил по евентуално направеното за това искане. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК. Намират, че по въпросите за предпоставките за недължимост на д.т. по чл.84, ал.1,т.4 от ГПК и за освобождаване от внасянето й по чл.83, ал.2 от ГПК въззивното определение противоречи на приложените определения и решения на първоинстанционни и въззивни съдилища. Определенията са неотносими към въпросите, а за решенията на съдилищата, постановени по реда на отменения и на действащия ГПК, няма данни да са влезли в сила, за да се обсъждат във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.. Въпреки това обжалването на въззивното определение следва да се допусне по поставените въпроси на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК – поради противоречие с практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК, която е в обхвата на осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – ТР №2/14.09.11 г., и с трайната практика на съдилищата. С определение на Бургаски апелативен съд по ч.гр.д. №152/11 г. е отменено предходното първоинстанционно определение за прекратяване на производството и делото е върнато на първоинст. съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че предявените искове са с пр. осн. чл.49 и 50 от ЗЗД – ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща и съпруг К. К., настъпила от непозволено увреждане от престъпление при изпълнение на възложена му от ответника работа, а въпросът за материалноправната легитимация на ответника е такъв от съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе с решение. В исковата молба е посочено, че наследодателят на ищците е убит по време на изпълнение на служебни задължения при ответника като невъоръжена охрана / без тр. договор/, а деецът е осъден за престъплението с влязла в сила присъда. Препис от присъдата за установяване на инкриминирания състав, с оглед приложението на чл.300 от ГПК, не е представен. След връщане на делото първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба за внасяне на държавна такса от по 1040 лв. от всяка от ищците. В дадения за внасяне на таксата срок общият пълномощник на ищците - адв. Н. е депозирал молба от 19.07.11 г., с която е посочил, че д.т. не се дължи по делото на осн. чл.84, ал.1,т.4 от ГПК; евентуално е поискал освобождаване на ищците К. и Д. от внасянето й, като е препратил към приложените към частна жалба от същата дата доказателства за отпусната пенсия от 207 лв. на първата и прекратено Т. с втората. В частната жалба обаче изрично е посочено, че поради краткия срок пълномощникът не е могъл да подготви пълни данни за имущественото и здравословно състояние и семейно положение на ищците. Първоинстанционният съд с определение на 20.07.11 г. е постановил прекратяване на производството, поради невнасяне на държавна такса от ищците. Приел е, че всички те дължат държавна такса, тъй като искът им не е насочен срещу прекия причинител на вредите или отговорно за действията му лице, за да е налице изключението по чл.84, ал.1,т.4 от ГПК. Отхвърлил е евентуалното искане за освобождаване от държавна такса на двете ищци, като е приел, че с приложените доказателства те не са установили своето семейното, имуществено и здравословно състояние, както изисква чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК, за да им бъде признато от съда, че нямат достатъчно средства за заплащането на таксата и разноските. Тези изводи са споделени от въззивния съд в обжалваното определение. По въпроса за предпоставките по чл.83, ал.1,т.4 от ГПК – в опр. по ч.т.д. №440/10 г. на ВКС, второ т.о. е посочено, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване с цел разкриване на действителния й смисъл - да бъдат освободени от заплащане на държавна такса ищците по искове за вреди от непозволено увреждане, признато за престъпление с влязла в сила присъда. Ищците са освободени от заплащане на такса по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ако вредите, по повод на които са претендирали обезщетение с предявените искове, са елемент от фактическия състав на престъплението, установено с влязлата в сила присъда срещу виновното лице. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието - чл. 300 ГПК. Решаващ е произходът и естеството на вредите, а не основанието, на което се претендират – опр. по ч.гр.д. №855/11 г. на АС София. Или за установяване на предпоставките по чл.83, ал.1,т.4 от ГПК първоинстанционният съд е следвало да изиска влязлата в сила присъда за престъплението, от което са настъпили вредите. За произнасяне по евентуалното искане пък е следвало да изиска от направилите го ищци декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1 -7 от ГПК/ представените пред въззивния съд са по стар формуляр, във връзка със З., отм./ и им даде срок да представят доказателства във връзка с декларираното, въз основа на което да изгради обосновани и пълни изводи относно предпоставките за освобождаване на ищците от такси и разноски. В този смисъл са опр. на ВКС по ч.гр.д. №326/11 г. и по ч.гр.д. №586/11 г. на трето г.о., по гр.д. №765/09 г. на първо г.о. и др. Обжалваното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за произнасяне по възражението на ищците за недължимост на д.т. на осн. чл.83, ал.1,т.4 от ГПК, като им се укаже и даде възможност да представят вл. в сила присъда и по евентуалното искане за освобождаване от д.т. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК на ищците К. и Д., след събиране на относимите към тези искания доказателства. Въпросите са обуславящи за хода на делото и само след изясняването им може да се направи обоснован и законосъобразен извод за това дали са налице предпоставките по чл.129, ал.3 и 4 от ГПК за прекратяване на производството. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Б. по ч.гр.д. №34/12 г. от 13.02.12 г. Отменя това въззивно определение и потвърденото с него определение от 20.07.11 г. по гр.д. №184/11 г. на Ямболски окръжен съд. Връща делото на Ямболски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указаното по –горе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: