Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
София, 24 юни 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 481/2015 година.
Производството е образувано по саморъчно написано искане на осъдения К. Р. М. за възобновяване на нохд № 116/2014год. по описа на РС-Бяла Слатина и отмяна на постановената присъда № 19 от 21.10.2014год., както и на решение № 9 от 06.02.2015год. по внохд № 552/2014г. на Врачанския окръжен съд.
От съдържанието на искането могат да се извлекат всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането на осъдения е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебното заседание служебно назначеният защитник на осъдения поддържа подаденото искане по основанията, посочени в него. Излага довод, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в обвинителния акт не са конкретизирани съществени елементи, касаещи времето и мястото на извършване на престъплението, с което е ограничено правото на осъдения да обори тезата на обвинението. При условията на алтернативност, защитникът развива оплакването за явна несправедливост и моли наложеното на М. наказание да бъде намалено по размер.
В личната писмена защита на осъдения се оспорва авторството на деянието предмет на обвинението срещу него с довода за доказателствена необезпеченост на направените правни изводи, в резултат на което съдилищата са приложили неправилно закона. Твърди се за груби процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното производство и в съдебното производство, които, обаче, по същество не са конкретизирани. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно е приложен материалният закон и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като наложеното наказание е справедливо отмерено, в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 19 от 21.10.2014год. по нохд № 116/2014год. на Белослатинския районен съд К. Р. М. е признат за виновен в това, че на 12.08.2013год. в [населено място], обл. Враца е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 14-годишната В. Н. П. от [населено място], като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият К. Р. М. е осъден да заплати на В. Н. П., действаща със съгласието на баща си-Н. П. Т., сумата от триста лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които присъдил в тежест на осъдения.
С решение № 9 от 06.02.2015год. по внохд № 552/2014год. Врачанският окръжен съд е изменил присъдата, като намалил наложеното на М. наказание от четири на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно.
Доводът за допуснато съществено нарушение в стадия на досъдебното производство не се излага за първи път пред настоящата инстанция, а е стоял на вниманието и пред Врачанския окръжен съд, който е дал отговор, защо не го възприема за основателен.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокуратурата е посочила времето и мястото, на които е приела, че е осъществено инкриминираното деяние, а именно след 21.00часа на 12.08.2013год. в дома на К. М. в [населено място], [улица]. В същата тази част са описани и елементите от фактическия състав на престъплението-осъденият М. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 14-годишната П., като употребил за това сила. От описаните фактически данни е изведена релевантната, според обвинението, правна квалификация. Обстоятелството, че в диспозитива на обвинителния акт не са посочени всички подробности относно часа и дома на осъдения, а само датата-12.08.2013год. и селото-Б., с нищо не е нарушило процесуалните права на М. да разбере същността на обвинението и да се защитава по описаните в обстоятелствената част факти. Тези съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и са в съответствие с указанията, дадени в т.4.1 и т.4.2 на ТР №2 по т.н.д. № 2 от 2002год. на ОСНК.
Ето защо, доводът за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на осъдения и неотстранено от решаващите по фактите съдебни инстанции, не се възприема за основателен.
В проверяваното решение, съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на защитника на М.-адв. Д. Н., включително, по основанията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата на първата инстанция. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на М. в деянието, предмет на обвинението.
Установените от въззивния съд фактически положения за употребата на сила от страна на М. по отношение на 14-годишната девойка, за да сломи съпротивата й, с престъпната цел по чл. 150, ал. 1 от НК, са аналогични на констатациите на първата инстанция, които са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така, както изисква чл. 14, ал. 1 от НПК. В случая, обективните действия на М. сочат, че е бил налице и субективния признак на престъплението „блудство“ по отношение на непълнолетна чрез употреба на сила. При осъществяването на деянието той е съзнавал, че в конкретната ситуация и с оглед мястото и времето, както и характера и интензитета на упражненото физическо насилие над пострадалата, последната ще бъде принудена да изпълни желанието му за полово удовлетворяване без съвкупление, което е било и желана от него престъпна цел. Затова, оплакването, от страна на защитата, за неправилното приложение на закона, е неоснователно. Всички обстоятелства, безспорно установени, преценени и в съвкупност, водят до еднозначни отговори и на поставените в искането въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия М., като нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният съд не е допуснал.
Поради това, в рамките на посочените по-горе фактически положения, на базата на събраната и проверена съвкупност е прието, че с деянието си осъденият М. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК и възраженията на защитата в тази насока правилно са отхвърлени като неоснователни. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието. Определеното от въззивната инстанция наказание при условията на чл. 54 НК на М. лишаване от свобода от три години /при предвиден за престъплението по чл. 150, ал. 1 НК размер на наказанието от две до осем години лишаване от свобода/ е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НПК. Съдът е съобразил всички обстоятелства по чл. 54 от НК за индивидуализирането му.
Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на осъдения М., от една страна и обществената опасност на деянието и на него като деец, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Определената санкция по размер и начин на изтърпяване е достатъчно строга и в състояние да реализира целите на чл. 36 от НК. Тя не е явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и не дава основание за уважаване на искането за изменяване на въззивното решение по реда на гл.ХХХIII НПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице релевираните от осъдения и защитника му основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК за отмяна /изменяване/ на обжалвания въззивен съдебен акт по реда на възобновяване на наказателни дела, поради което искането на осъдения следва да се остави без уважение. Ето защо и по аргумент за обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Р. М. за възобновяване на нохд № 116/2014год. по описа на РС-Бяла Слатина и отмяна/изменяване/ на присъда № 19 от 21.10.2014год., както и на решение № 9 от 06.02.2015год. постановено по внохд № 552/2014год. на Врачанския окръжен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: