4 Р Е Ш Е Н И Е 51 гр.София, 18.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 21 февруари 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. № 1108 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение № 96 от 8.04.2011 г., постановено по гр. д. № 870 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в частите, с които е развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, сключеният с нотариален акт № 179, том ХLІ, нотариално дело № 10213/98 г. на 31.07.1998 г. договор за продажба в частта относно описания в раздел І, т.1, първа по ред буква „Б” имот, представляващ дворно място с площ от 509 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел ХІІ за имот с пл. № 599 в кв.24 по плана на [населено място], на основание чл.108 от ЗС Ц. И. Ц. и Н. И. Ц. са осъдени да предадат собствеността и владението върху имота на Д. Д. Г., Д. Д. Г., М. В. П., И. Б. П., В. Б. С. и И. И. П. и на основание чл.88, ал.1, изречение второ във връзка с чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 от ЗЗД Ц. И. Ц. и Н. И. Ц. са осъдени да заплатят на Д. Д. Г., Д. Д. Г., М. В. П., И. Б. П., В. Б. С. и И. И. П. сумата от 12 662 лв., ведно със законната лихва от 13.04.2005 г., заявена като частична претенция за дължимо обезщетение за вреди от неизпълнение на договора. М. М. Ц. иска отмяна на решението, тъй като е обвързана от него като съпруг на купувача Ц. И. Ц., макар да не е бил конституирана като страна по делото. Твърди, че е подала молбата в срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, защото е узнала за решението едва в края на октомври 2011 г. Ответникът по молбата И. И. П. я счита за недопустима, понеже е подадена повече от три месеца след влизането на решението в сила и евентуално я оспорва като неоснователна. Ответниците по молбата Ц. И. Ц., Н. И. Ц., Д. Д. Г., Д. Д. Г., М. В. П., И. Б. П. и В. Б. С. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните приема следното: В молба от 27.11.2012 г. М. М. Ц. е уточнила, че нейният съпруг Ц. И. Ц. я е уведомил за решението по делото през октомври 2011 г. при посещение в [населено място], където е живяла временно при родителите си. Причината да се премести от семейното жилище в [населено място] е заболяването на баща и от рак на белия дроб, чиито първи симптоми са се появили в края на януари, началото на февруари 2011 г. През месец октомври нейният съпруг я посетил в С., за да я закара при нотариус за заверка на пълномощно и тогава за първи път и е съобщил за окончателното решение по делото. От съвкупната преценка на писмените доказателства/препис-извлечение от акт за смърт № 0335 от 18.12.2011 г., епикриза ИЗ 26283/2011 г. на УМБАЛ [фирма]-гр. София/ и от показанията на свидетелите В. и И. се установява, че молителката действително е живяла от февруари до декември 2011 г. в [населено място], за да се грижи за баща си, който е бил болен от рак на белия дроб. Според свидетеля И. тя е узнала за решението на ВКС, което е постановено на 8 април 2011 г., едва през октомври 2011 г. Липсват данни по делото, че молителката е научила за процеса, а представените от И. П. нотариални покани не са получени от нея и не установяват, че е узнала по-рано за спора. Ето защо настоящата инстанция приема, че е спазен тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК за подаване на молбата от узнаване на решението, поради което молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. По делото са били предявени искове за разваляне на договор от 31 юли 1998 г., по силата на който Ц. Ц. е придобил възмездно недвижим имот, ревандикационен иск за предаване владението на този имот, както и обусловена от първия иск претенция за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора. От удостоверение № 002498/13.09.2011 г. на СО-район „Б.” и от удостоверение за граждански брак на Г. [населено място] от 12.11.1978 г. е видно, че към момента на сключване на договора Ц. Ц. е бил в брак с молителката М. М. Ц.. В този случай съгласно чл.19 от СК/1985 г., отм./ имотът, предмет на възмездната сделка, е станал съпружеска имуществена общност, поради което съпругата М. Ц. е задължителен другар по исковете за разваляне на договора и за ревандикацията на недвижимия имот. Съвместната собственост обуславя съвместна процесуална легитимация, така че общото предявяване на исковете срещу двамата съпрузи е условие за допустимост на процеса/т.12 на ППВС № 2 от 1977 г./. Налице е фактическият състав на чл.216, ал.2 от ГПК и решението на ВКС има сила спрямо молителката, независимо че не е била страна по делото. Ето защо молбата на М. Ц. за отмяна на решението на ВКС на основание чл.304 от ГПК трябва да бъде уважена, за да и бъде предоставена възможност да участва в процеса. Съгласно т.17 на Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС пропускът на първата инстанция да конституира необходим другар следва да се отстрани от въззивния съд, който трябва да повтори извършените процесуални действия, след което да разгледа спора по същество. Ето защо след отмяната делото следва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за конституиране на М. М. Ц., като новото разглеждане трябва да започне от връчване на препис от искова молба на новоконституираната страна. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.304 от ГПК влязлото в сила решение № 96 от 8.04.2011 г., постановено по гр. д. № 870 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение № 1306 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 1768 по описа за 2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, и вместо него е постановено друго, с което е развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, сключеният с нотариален акт № 179, том ХLІ, нотариално дело № 10213/98 г. на 31.07.1998 г. договор за продажба в частта относно описания в раздел І, т.1, първа по ред буква „Б” имот, представляващ дворно място с площ от 509 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел ХІІ за имот с пл. № 599 в кв.24 по плана на [населено място], на основание чл.108 от ЗС Ц. И. Ц. и Н. И. Ц. са осъдени да предадат собствеността и владението върху имота на Д. Д. Г., Д. Д. Г., М. В. П., И. Б. П., В. Б. С. и И. И. П. и на основание чл.88, ал.1, изречение второ във връзка с чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 от ЗЗД Ц. И. Ц. и Н. И. Ц. са осъдени да заплатят на Д. Д. Г., Д. Д. Г., М. В. П., И. Б. П., В. Б. С. и И. И. П. сумата от 12 662 лв., ведно със законната лихва от 13.04.2005 г., заявена като частична претенция за дължимо обезщетение за вреди от неизпълнение на договора. ОТМЕНЯ решение № 1306 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 1768 по описа за 2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: