3 Р Е Ш Е Н И Е № 272 София, 29 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 612 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 699/14 г. Окръжният съд-гр.Бургас осъдил подсъдимия З. К. В. на основание чл.248а, ал.3, във връзка с ал.2 и 1 и чл.54 НК на една година и два месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години и на глоба в размер на 2000 лева. С решение № 20 от 23.03.2015 г. по внохд № 6/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Бургас потвърдил присъдата на БОС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.В., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Пред третата инстанция, на плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК, се поддържат две конкретни възражения, а именно: 1) „изводът на решаващия съд за недобро земеделско и екологично състояние на стопанисваните от подсъдимия земи няма доказателствена основа”, в която връзка защитата на подсъдимия счита, че показанията на служителите от разплащателната агенция – М. и Р., не са достатъчни, още повече, че „не е извършена проверка на фактическите им констатации” и 2) неправилно е игнорирано решение по ад № 155/14 г. на Административния съд-гр.Бургас. Първо направеното възражение е било предмет на анализ и оценка и от двете предходни съдебни инстанции. Въззивният съд възприел основанията на първата инстанция, предопределили отхвърлянето му като неоснователно. Независимо от това, БАС сам извършил собствена оценка на определена доказателствена група и достигнал до същия извод. Мотивите на въззивното решение указват, че анализът на доказателствата, в коментираната част, не е формален, а убедително защитен при съображенията, изложени на л.14-21. Последните не се оспорват от подсъдимия и защитата му, въпреки тяхната детайлност и конкретика, а пред ВКС пестеливо се поддържа казаното по-горе. При проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК, ВКС не установи в посоката, на която е поставен акцент от жалбоподателя, БАС да е основал изводите си на превратност, изопаченост или при игнориране на едни или други елементи от доказателствената съвкупност, събрана за изясняване на фактите от кръга по чл.102 НПК. Последните са изяснени надлежно, посредством предвидени в НПК доказателствени средства, всички получили ясна оценка за достоверност. Като е установил, че показанията на св.М. и Р. не са вътрешно противоречиви, нито пък изолирани от редица гласни и писмени доказателства, подробно посочени в мотивите, въззивният съд не е имал основание да не ги кредитира. Тук е мястото да се каже, че подпомагането по съответните схеми и плащания предполага заявените земеделски земи да са използвани, обработвани и поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Данните по делото указват, че част от заявените от подсъдимия земеделски земи въобще не са били обработени, а друга – частично обработени, което е достатъчно за съставомерност на извършеното по инкриминирания престъпен състав. 2. Що се отнася до решението на АС-Бургас (л.66 от нохд), защитата очевидно пренебрегва пределите на наказателния процес, които са ясно очертани от внесения от прокурора обвинителен акт, коригирани по реда на чл.287 НПК. Вън от тези предели е съответността между декларираните и действително ползвани земеделски земи. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. При изложеното по-горе, в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав обуславят ангажиране отговорността на подс.В.. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Липсват данни, които да указват на наличието на предпоставките на чл.55 НК, поради което правилно наказанията на подсъдимия са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. По вид, размер (лишаването от свобода незначително над минимума, а глобата в размер на минимума от предвиденото в закона), и начин на изтърпяване наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Водим от горното, като не установи основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 23.03.2015 г., постановено по внохд № 6/15 г. на Апелативния съд – гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: