Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 08.07.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5468/2014г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. М. срещу въззивно решение № VІ-62/11.06.2014г., постановено по гр. д. № 599/2014 г. на Окръжен съд – Бургас. С определение № 35/28.01.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите : налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с който се отрича претендираното от ответника право и налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост върху имот, за който ищецът претендира да е собственик и за който ответникът заявява свои собствени права. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба С. И. К. и Т. И. П. оспорват касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С въззивното решение е обезсилено решение № 2138/2013г. по гр.д.№4481/2012г. на Бургаския районен съд поради липса на правен интерес. С посоченото решение е прието за установено по отношение на [фирма], че всяка от двете ответници Т. П. и С. К. не е собственик на 11,085% ид.ч. от административна сграда, находяща се в Б., с идентификатор 07079.610.295.1. Въззивният съд е приел, че ищецът не е обосновал и доказал наличие на правен интерес от водене на иска. При уважаването на положителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца като същевременно отрича претендираното от ответника право. При отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. В случая ако ищецът, който твърди че е собственик на имота, отрече правото на собственост на ответниците до размера на посочените идеални части, то правото на собственост няма да възникне в негова полза. Той има интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, за да защити своите права. тъй като не излага твърдения, че отричането на собственическите права на ответника ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни права за ищеца, както и че ищецът не противопоставя свое право на собственост върху имота. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване - за допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, настоящият състав счита, че са решени в противоречие с ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК, ВКС. С последното се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В разглеждания случай в противоречие с цитираното ТР, представляващо задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес за ищеца от водене на отрицателния установителен иск. В исковата молба [фирма] твърди, че притежава самостоятелни обекти – четири стаи /подробно описани/, находящи се в административна сграда в [населено място], [улица].Правото на собственост е оспорвано от ответниците като с влязло в сила решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№925/2011г. е разпределено ползването на обектите и на ответниците е предоставено ползването на стая №8. Те твърдят, че по реституция са собственици на 11,085% ид.ч. от цялата административна сграда, в т.ч. и от собствените на ищеца самостоятелни обекти, поради което оспорват правата на ищцовото дружество. По делото е представено цитираното съдебно решение, с което по реда на чл.32,ал.2 ЗС е разпределено ползването на административна сграда между страните по настоящото дело. От твърденията в исковата молба и данните по делото, вкл. и производството по чл.32,ал.2 ЗС, решението по което не се ползва със СПН, съгласно приетото с ТР№ 13/2012г., ОСГК, ВКС, следва, че ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, съгласно ТР№8/2013, ОСГТК, ВКС, е доказал такъв интерес. Той се намира в имота и твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в административната сграда, идеални части от която по твърдение на ответниците са тяхна собственост. При това положение е налице правен интерес от отричане правата на ответниците, съгласно цитираното ТР на ВКС и така предявеният иск е допустим. Като е отказал да го разгледа по същество с мотиви, че липсва правен интерес от воденето му, въззивният съд е постановил неправилно решение в противоречие със задължителната за него практика на ВКС. Ето защо въззивното решение трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа спора по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. на основание чл.293,ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № VІ-62/11.06.2014г., постановено по гр. д. № 599/2014 г. на Окръжен съд – Бургас. Връща делото на същия съд за разглеждането му от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: