Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 22.07.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №838 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Термо Проект Комерсиал“ ООД срещу решение №357 от 11.12.2018г. по в.т.д. №530/2018г. на Апелативен съд- Пловдив, с което след отмяна на решение №346/14.06.2018г., постановено по т.д. №548/2017г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Барс 21“ ООД против „Термо Проект Комерсиал“ ООД евентуален иск за заплащане на сумата 83 737.95 лева- паричната равностойност на изработени движими вещи по договор за СМР от 26.06.2009г., установени като вид, количество и стойност с влязло в сила съдебно решение по по т.д. №572/2012г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, погинали и унищожени след влизане в сила на решението – 29.05.2014г. и вместо това е осъден ответника „Термо Проект Комерсиал ООД да плати на „Барс 21“ ООД сумата 83 737.95 лева, представляваща паричната равностойност на изработените движими вещи по договор за СМР от 26.06.2009г., установени като вид, количество и стойност с влязло в сила съдебно решение по по т.д. №572/2012г. по описа на Окръжен съд – Пловдив: а именно: „етап І от договора – Част Армировка - изработка на анкерни устройства – 39 кг, 14 бр. на стойност 1 176.00 лв., изработка на арматура за фундаменти – 540кг на стойност 523.80 лв., изработка на арматура за ивични основи – 2 410кг на стойност 2 337.70 лв., изработка на арматура за колонни греди, стълби и площадки – 1 460кг на стойност 1 416.20 лв., Част Метална конструкция – доставка на метални и скрепителни елементи – 47 445.50кг на стойност 49 817.25 лв., изработка на метална конструкция, грундиране с ПФ 02 и боядисване с алкидна боя ПФ 06 двукратно – 47 913кг на стойност 28 467 лв.“, погинали и унищожени след влизане в сила на решението – 29.05.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба – 31.08.2017г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като евентуалният иск е разгледан без да са настъпили процесуалните условия за това, евентуално е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Навеждат се доводи за необоснованост на изводите на съда за наличие на първата хипотеза на чл.57, ал.2 ЗЗД и неправилно приложение на закона по отношение определяне на началния момент, от който започва да тече погасителната давност, респ. незаконосъобразно отхвърляне на възражението за погасяване по давност на вземанията по евентуалния иск. Касаторът моли да се отмени решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска като неоснователен. Претендира разноски. Ответникът „Барс 21“ ООД оспорва касационната жалба в законоустановения срок, като излага доводи за правилността на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Въззивният съд разглежда главен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.82 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, като въпреки дадената правна квалификация на главния иск /обезщетение за вреди от неизпълнен договор/ решаващият съдебен състав разглежда главен иск за реално изпълнение на договор /за дължима престация от страна на изпълнителя по договор за СМР/. За да отмени първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца паричната стойност на собствените му движими вещи поради тяхното погиване, унищожаване или отчуждаване след поканата за предаването им и да го уважи частично за сумата 83 737.95 лева, въззивният съд на първо място приема, че решението в частта, с която е отхвърлен главният иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на собствените му движими вещи, квалифициран като иск за реално изпълнение на договор за СМР, е правилно и следва да се потвърди, респ. че е настъпило процесуалното условие за разглеждане на евентуалната претенция за присъждане на паричната равностойност на погиналото имущество. На второ място приема, че процесните вещи, изработени от ответника по възлагане от ищеца, не са предадени на възложителя нито преди, нито след влизане в сила на решението, с което на изпълнителя е присъдено възнаграждение за изработката на тези вещи. Решаващият съдебен състав счита, че е доказан и фактът, че претендираните движими вещи са погинали в периода 2015г.-2017г. поради несъхраняване или неправилно съхраняване от страна на ответника. Като намира за безспорно обстоятелството, че процесните движими вещи не са предадени от ответника на ищеца и след анализ на доказателствата по делото, вкл. влязлото в сила на 29.05.2014г. съдебно решение, с което е прието, че сключеният между страните договор от 26.06.2009г. за извършване на СМР е прекратен с писмо от 12.10.2011г. и ищецът е осъден да плати на ответника стойността на вложените материали и труд за изработката на процесните вещи, както и свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза за състоянието и оценката на вещите, съдът излага мотиви, че ответникът дължи предаване на процесните движими вещи, но тъй като част от тях липсват, част са погинали, а други са амортизирани до степен, че са негодни за ползване, той дължи на ищеца плащане на паричната им равностойност /сумата 83 737.95 лева/ на основание чл.57, ал.2 ЗЗД. Решаващият съдебен състав приема, че ответникът дължи действителната стойност на вещите, тъй като знае своето задължение да ги предаде на ищеца, предвид разменената кореспонденция и воденото между страните предходно дело за плащане на възнаграждение за тяхната изработка, но е проявил недобросъвестност и не ги и съхранявал. С определение №36/14.01.2020г. по настоящото дело на основание чл.288 ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС, както и в трайната съдебна практика на ВКС, произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т.5 от ППВС № 6/21.02.1979г., както и приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение №51 от 07.04.2009г. на ВКС по т.д.№623/2008г. ТК, II т.о.; решение №164 от 14.01.2010г. на ВКС по т.д.№764/2008г. ТК, II т.о.; решение №176 от 03.11.2010г. на ВКС по т.д. №118/2010г.,ТК, II т. о. При противоречиви и взаимоизключващи се твърдения исковата молба следва да се остави без движение за уточняване на исковите претенции по основание. В настоящия случай ищецът претендира осъждане на ответника да му предаде владението на описаните движими вещи, като излага твърдения както за неизпълнено задължение от страна на ответното дружество - изпълнител по договор за СМР, така и за разваляне/ прекратяване на този договор и влизане в сила на съдебно решение по т.д.№572/2012г. на ОС-Пловдив, с което е прието, че процесните вещи за изработени от ответника по възлагане от ищеца преди прекратяването на договорната връзка, поради което ищецът в качеството си на възложител е осъден да плати възнаграждение за тяхната изработка. В исковата молба се твърди също така, че след влизане в сила на решението ищецът многократно се е опитвал да си вземе вещите, изработени за него, вкл. с две нотариални покани е претендирал ответното дружество да му ги предаде, но ответникът категорично отказва да му ги върне. Като евентуална претенция иска осъждане на ответника да му плати паричната равностойност на вещите, ако се установи, че са погинали или отчуждени. При тези противоречиви твърдения, навеждащи по-скоро за предявен иск за защита на правото на собственост на ищеца по отношение на изработените по негово възлагане вещи, които след прекратяване на договора и въпреки отправените покани не са му предадени от ответника, евентуално съединен с иск за плащане на паричната равностойност на вещите, които ответникът е държал без основание, поради тяхното погиване или отчуждаване /чл.108 ЗС, евентуално чл.57, ал.2 ЗЗД/, въззивният съд, без да даде указания на ищеца да конкретизира своите твърдения, приема че е сезиран с иск за реално изпълнение на договора за СМР чрез предаване на описаните движими вещи, евентуално съединен с иск за присъждане действителната стойност на вещите в хипотезата на чл.57, ал.2 ЗЗД. Съдът не е съобразил, че в исковата молба се твърди, че договорът за СМР е прекратен още през 2012г., като има влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.266 ЗЗД, т.е. формирана е сила на пресъдено нещо по въпросите относно изпълнението на договорните задължения на страните по отношение на изработените вещи. Съдът не е съобразил също така, че ако главният иск е за реално изпълнение на договор чрез предаване на движими вещи, то обстоятелството, че тези вещи са погинали би обусловило предявяване на евентуална претенция за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор, но не и за обезщетение по чл.57, ал.2 ЗЗД, дължимо от лицето, държащо без основание вещ, ако се установи нейното погиване, унищожаване или изразходване. Съгласно разясненията в т.4 от ТР №1 от 17.07.2001г., т.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, при констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд недостатъците на исковата молба следва да бъдат отстранени във въззивното производство. В този случай въззивната инстанция следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба /да уточни обстоятелствата на исковата молба и/или да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част/. След отстраняване в дадения срок на нередовността на исковата молба въззивният съд трябва да определи правното основание на предявения иск /и главен, и евентуален/ и въз основа на това да извърши преценка дали решението на първоинстанционния съд е недопустимо или неправилно. В настоящия случай въззивният съд в нарушение на служебното начало не е дал указания на ищеца да отстрани противоречията в исковата молба, като уточни фактите и обстоятелствата, от които произтичат субективните му права, чиято защита е предмет на евентуалния иск. Като се е произнесъл по нередовна искова молба въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе след уточняване на евентуалната искова претенция от страна на ищеца. Съдебният състав следва да разгледа и направеното в срок от ответника възражение за изтекла погасителна давност. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №357 от 11.12.2018г. по в.т.д. №530/2018г. на Апелативен съд- Пловдив в обжалваната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.