Р Е Ш Е Н И Е № 248 София, 25 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети ноември …........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Мая Цонева ......................................... .. Красимира Медарова ........................ при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 950 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подаден в срок протест и допълнение към него от прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Русе. Обжалва се въззивна присъда № 29 от 09.06.16 г., постановена по ВНОХД № 281/16 г. по описа на Русенския окръжен съд (РОС). Със същата изцяло е отменена присъда № 34 от 08.03.16 г. по НОХД № 205/16 г. на Русенския районен съд (РРС) и подсъдимата В. Ц. Е. е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 120 от НК. В протеста се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Сочи се и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, без да се навеждат доводи. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от РОС. Прокурорът поддържа протеста в съдебното заседание пред ВКС. Защитата на подсъдимата развива доводи за неоснователност на протеста. Пледира за оставяне в сила на съдебния акт на РОС. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, посочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда на РРС Е. е призната за виновна в това, че на 27.03.14 г. в [населено място], като майка във време на раждане, умишлено умъртвила рожбата си, поради което и на осн. чл. 120 и чл. 54 от НК е осъдена на ДВЕ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата съдът се е произнесъл по разноските и вещественото доказателство. След цялостно отмяна на тази присъда, РОС е оправдал Е. по повдигнатото и обвинение. Според прокурора, основният спорен момент по конкретното дело, развит в допълнителните съображения към касационния протест, е обстоятелството дали подсъдимата и нейният съпруг са знаели за развилата се бременност. В тази насока, прокурорът приема, че въззивният съд неправилно е възприел тезата на подсъдимата и нейния съпруг – свид. Е. за невъзприета от тях бременност, като счита, че по делото са налице достатъчно доказателства за обратното. Акцентира на предходните бременност и раждане на Е., разпита на експертите в съдебно заседание, изготвили приетата комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, свидетелските показания на свидетелите И. С. – гинеколог, Р. В. – фелдшер и разпечатките от телефонната комуникация между свид. Е. с диспечерите на телефон „112“ и Спешна медицинска помощ (СМП). Проследявайки хронологично посочените доказателствени средства и проследявайки аналитичната дейност на въззивната инстанция ( л. 41 – л. 44, ВНОХД), ВКС не стига до извод за изопачаване, неточно, непълно или неправилно възприемане от решаващият съд на съдържащите се в тях доказателства. Във връзка с това, от приложения на л. 88 – л. 92 от т. І на досъдебното производство, протокол № 527 за съдебнотехническа експертиза на 1 бр. СD – R с пет броя аудиозаписи, предоставен от Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – [населено място], макар и пресъздаден непоследователно, в никакъв случай не може да се изведе пряка представа от свидетеля Еленски и неговата съпруга относно знание за бременност и раждане преди и по време на възпроизведените разговори със служители на тел. „112“ и „СМП“. Напротив, констатира се крайно непрофесионално отношение на същите (отделните лица дори не са се представяли по имена) спрямо превъзбуден, объркан и изнервен човек и неговата съпруга, изпаднали в безизходица. По същия доказателствен смисъл стоят и свидетелските показания на Р. В. – фелдшерът, отзовал се на заявеното по телефон „112“. Действително в първия си разпит на ДП от 10.05.14 г. (т. І, л. 61) той е заявил, че е изпратен на адрес „… за жена с напреднала бременност с кървене и евентуално заплашващ аборт.“, както и че мъжът (Е.) ги е завел до апартамента и казал, че бременната му съпруга е в тоалетната. По-късно на 27.10.14 г. (л.70, ДП) не свидетелства за изречени изрази от Е. в посочения смисъл. В съдебно заседание, проведено на 07.03.16 г. (л. 45, НОХД), В. заявява пред съда, че на въпрос към Е. в кой месец е бременна съпругата му, последният е отговорил „… че не е сигурен, че жена му е бременна.“ Разговорът се е сторил странен за свидетеля и той е останал с впечатление, че Е. не е много сигурен, че жена му е бременна. Не са констатирани противоречия в свидетелските показания служебно от съда или по искане на обвинението по чл. 281 НПК. От тези свидетелски показания и настоящата инстанция намира, че не може да се изведе пряк умисъл за убийство, съгласно разпоредбата на чл. 120 от НК. Такъв умисъл не може да се изведе и от свидетелските показания на И. С. (т. І, л. 78, ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 50 и л. 51, НОХД). При този гинеколог подсъдимата е заведена от майка си – свидетелката Т. К., с оглед диагностирана миома и задължението и да посещава лекар на всеки шест месеца. При този преглед е установена третата и бременност, последвана от раждане на третото дете на Е.. Безспорно в разясненията в съдебно заседание на експертите от Комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза и в самата нея е залегнало заключението, че не е имало пречки от медицински характер, които да са лишавали Е. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в това число и факта на нормално протичаща бременност. В същото съдебно заседание (л. 66 и л. 67, НОХД), обаче, вещите лица са развили и друга насока на разсъжденията си. Спрямо Е. приемат, че е пасивно-зависима личност, която не е умствено изостанала, но е на ръба. Тя, при една стандартна ситуация, която не е сложна, може да взема правилно решение. При сложна ситуация или много сложна такава, когато трябва да се вземе ключово решение за семейството, а според експертите ситуацията не е била от най-простите, а е била сложна, при подсъдимата процесът за вземане на решение може да е с много грешки, включително и с решаващи такива. Обсъждайки хипотезата за предварително взето решение за умъртвяването на новороденото, приемат, че „звучи“ против логиката на събитията. Посоченото опровергава направения от прокурора категоричен извод, че Е. са знаели несъмнено за настъпващото раждане, за предварително взето решение за раждане в тоалетната чиния и последващо бездействие, довело до умъртвяване на новороденото. Във връзка с този извод на прокурора, следва да се посочи, че експертизата е един от способите за доказване, но само чрез нейното заключение не може да се докаже, че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал, в случая, настъпването им (чл. 11, ал. 2 от НК). Изграждайки в касационния протест доводите си за наличието на пряк умисъл у подсъдимата за умъртвяване на детето, с установените за нея липса на възможност да взема самостоятелни решения в сложни ситуации и пасивната и зависимост от нейния съпруг, прокурорът е използвал редица предположения спрямо свид. Е.. От такова естество са: силното му въздействие спрямо подсъдимата при нейната пасивна зависимост от садомазохичен вид и безпомощност пред чуждия и враждебен свят; измислената от него лъжлива версия, споделена от подсъдимата, за времето и мястото за осъществяване на престъплението; мотивът (според прокурора) Е. да се обърне към служителите на тел. „112“, а след препращането и към тези от „СМП“ – уплаха за живота и здравето на съпругата му, получила разкъсвания и обилно кръвотечение, за което е използвано вещественото доказателство – окървавения парцал; „ясното им съзнание“, че бездействието им ще доведе до смъртта на новороденото. Тези предположения не намират опора в доказателствения материал. Акцентира се на липсата на отражение на поведението на подсъдимата и Е. след „изгонването на плода и падането му в тоалетната чиния и липсата на отговор на въпроса защо не са предприети действия по изваждането на новороденото, прерязването на пъпната връв, повиването и затоплянето му, действия, които реално биха увеличили шансовете на детето да оцелее. Акцентира се и на въпроса защо Е. не е подведен под наказателна отговорност, без да се сочи в какво качество – подбудител или помагач, или и двете – процесуално действие изцяло в правомощията на прокуратурата. Тези акценти не съответстват на психиатрично-психологичните и характерови особености на подсъдимата, създалата се изключително сложна, напрегната и изнервена ситуация, заключението на вещите лица, че смъртта на детето е настъпила в рамките на 3 до 5 минути и отразената продължителност на разговорите на Е. със служители на тел. „112“ и „СМП“, времето между тях (11 минути) и времето до пристигането на линейката и направената констатация за настъпилата смърт на новороденото. В този смисъл е некоректен посоченият пример на майка, родила дете, прерязала пъпната му връв, без да я завърже и оставила го голо да лежи на леглото, като тя се е преместила да лежи на другото легло, в резултат на което, детето е починало от пневмония, факти по н. д. № 16/1977 г., І н. о., ВКС, доколкото се касае до различни факти, участници със своите особености, обстановка, механизъм и време за настъпване на смъртта. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира касационния протест за НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради което и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 29 от 09.06.16 г., постановена по ВНОХД № 281/16 г. по описа на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................