Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр .София, 13.06.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и
в присъствието на прокурора П.ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 144/2022 година.
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс. И. Г. М.- адв.В., срещу въззивна присъда № 15 от 11.06.2021г., постановено по ВНОХД № 463/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав. В същата и в допълнението към нея се релевира касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Постъпило е и писмено изявление от адв.П., озаглавено-„молба“, с което се доразвиват аргументите на адв.В. за допуснати нарушения на материалния закон, като редом с това се правят възражения и за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.2 и 3 НПК. Оплакванията касаят липса на мотиви по повод наведени възражения от защитата, както и твърдения за нарушения на материалния закон, включващи отсъствието на аргументи по правните изводи на въззивния съд във връзка с обективната и субективна страна на деянието, като се акцентира на липса на мотиви относно специалната цел на престъплението по чл.282 НК и немаловажните вредни последици. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно се отправя искане за оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание пред касационния съд защитникът на подсъдимия М.- адв.П. заявява, че поддържа жалбата, като развива оплакванията направени в писменото й изложение.
Подсъдимият поддържа становище на адвоката си.
Представителят на Върховна касационна прокуратура отбелязва, че адв.П. е изложила възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, след изтичане срока за подаване на касационна жалба, поради което същите не следва да бъдат разгледани от касационната инстанция. Що се отнася до доводите, изложени от адв.В. и адв.П., за нарушения на материалния закон, то представителят на ВКП не споделя същите и счита въззивната присъда за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият И. М. в последната си дума заявява, че не се счита за виновен.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 260055 от 26.11.2020г., постановена по НОХД № 1245/2020г., Софийски градски съд е признал подс. И. М. за невиновен в това, 11.11.2018г. в гр. София, като длъжностно лице- полицейски орган, да не е изпълнил служебните си задължения по чл.82, ал.1, вр . чл.81 ЗМВР, чл.6, ал.1 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014г. за реда за извършване на проверки по чл.81, ал.1 и 2 и чл.83 ЗМВР на министъра на вътрешните работи и по чл.9 от Заповед № 513з-5914/19.08.2015г. на Директора на СДВР, с цел да набави за себе си имотна облага и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици, поради което на основание чл.304 НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.1 НПК.
С въззивна присъда № 15 от 11.06.2021г., постановено по ВНОХД № 463/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав, първоинстанционният съдебен акт е отменен, като вместо него апелативният съд е признал подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.1 НК, като частично го е оправдал по първоначалното обвинение да не е изпълнил служебни задължения произтичащи от чл.9 от Заповед № 513з-5914/19.08.2015г. на Директора на СДВР, както и престъплението по чл.282 НК да е извършено по повод нарушение на обществения ред от св.М..
Осъден е да изтърпи наказание една година „лишаване от свобода“ и е лишен от право да заема държавна длъжност в структурите на МВР за период от три години. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за период от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Преди да пристъпи към отговор на направените възражения, касационният съд следва да отбележи следното: По делото е подадена касационна жалба и допълнение към нея от адв.В. с релевирано касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Депозирано е и писмено изложение от адв.П. на 01.11.2021г., озаглавено „молба“, с което се доразвиват аргументите на адв.В. за нарушения на материалния закон, като редом с това се навеждат доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В тази връзка трябва да се подчертае, че пределите на касационната проверка се очертават чрез посочване в жалбата / или протеста/ на касационни основания и доводите, които ги подкрепят. С депозирането на допълнителни писмени изложения, страните имат право само да доразвият вече наведени касационни основания. Недопустимо е да се посочват нови касационни основания, включително доводи за наличието на такива основания, както това е сторено с молбата на адв.П., относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, поради което същото следва да се оставят без разглеждане.
Върховният касационен съд намира жалбата за основателна.
По повод оплакванията по чл.348, ал.1,т.2 НПК, касационната инстанция следва да уточни, че те са представени предимно в изложението на адв.П., но се разпознават и в касационната жалба на адв.В.. Очертават наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните- липса на мотиви, свързано с реализиране правото на защита на подсъдимия и коресподнират с правилното приложение на материалния закон, За пълнота трябва да се отбележи, че част от аргументите на адв.П. относими към касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, извън оплакването за липса на мотиви досежно правната аргументация, всъщност касаят обосноваността на второинстанционната присъда и е въпрос, по който касационната инстанция няма правомощия да се произнесе.
Възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия и върху правилното приложение на материалния закон, са в две насоки- липса на мотиви към въззивната присъда относно обективни и субективни признаци на престъплението по чл.282 НК, както и липса на отговори на направени възражения. Твърди се, че бланкетният състав на престъплението по служба не е запълнен с нарушения на адекватни законови и подзаконови разпоредби, оспорва се задължението на подсъдимия да състави въпросните протоколи и докладни, не на последно място се защитават доводи за липса на мотиви обосноваващи виновното поведение у подсъдимия, както и специалната цел, изискваща се при осъществяване на престъплението по чл.282 НК.
За да очертае точно границите на касационната проверка, настоящият състав трябва да отбележи, че с въззивната присъда подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение да не е изпълнил служебни задължения произтичащи от чл.9 от Заповед № 513з-5914/19.08.2015г. на Директора на СДВР, както и престъплението по чл.282 НК да е извършено по повод нарушение на обществения ред от св.М.. Липсата на протест прави безпредметно дискутирането на аргументите на защитата в тази насока. На обсъждане следователно се поставят въпросите относно бездействието по служба, за което се търси наказателната отговорност на подсъдимия в нарушение на по чл.82, ал.1, вр . чл.81 ЗМВР, чл.6, ал.1 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014г. за реда за извършване на проверки по чл.81, ал.1 и 2 и чл.83 ЗМВР на министъра на вътрешните работи.
Апелативният съд е споделил изводите на първата инстанция, че описаната в обвинителния акт и възприета от съдилищата фактическа обстановка намира своята правна рамка с квалифициране на деянието като подкуп в хипотезата на чл.301, ал.1 НК, обективирано с изпълнителното деяние- длъжностно лице, което поиска каквато и да е облага, която не му се следва, за да не извърши действие по служба. Аргументирани са изводите относно длъжностното качество на подсъдимия, защитена е тезата, че подсъдимият е поискал от свидетеля М. облага под формата на почерпка / с оглед случая това е било искане за парична сума/, за да не изпълни служебните си задължение- да не предприеме действия по документиране на извършената проверка, в резултат на нарушения на ЗДвП направени от свидетеля / неправилен обратен завой и изтекъл срок на договора за застраховка „Гражданска отговорност“/. Въззивната инстанция се е съгласила с доводите на първоинстанционния съд, че срещу подсъдимия не е внесено в съда обвинение за подкуп, а е повдигнато обвинение по чл.282 НК. Същевременно апелативният съд е приел, че въз основа на установената фактическа обстановка е възможно признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му за престъпление по чл.282 НК, тъй като в дадения случай са налице признаците на престъпление по чл.301, ал.3 НК, а именно- подсъдимият е осъществил деянието по ал.1, за да извърши престъпление и то по чл.282 НК – да не състави протокол и докладна за извършените от свидетеля административни нарушения, с цел да си набави облага- поискан подкуп .
При така възприетите факти, касационната инстанция намира възраженията на защитата за липса на мотиви по основни възражение относими към фактически и правни моменти, за основателни. За да е осъществен състава на престъплението по служба по чл.282 НК не е достатъчно деецът да има длъжностно качество и да наруши или не изпълни свои служебни задължения или превиши правата или властта си. Нужно е ясно очертаване на нормативната база, обуславяща изискването за определено поведение на извършителя, както и да е налице специална цел -набавянето за себе си или за другиго на облага или причиняване другиму вреда, както и да могат да настъпят немаловажни вредни последици.
Крайните заключение на въззивния съд са направени при наличие на противоречие между фактически възприетото и правно аргументираното. Не са изложени убедителни съображения относно обективните и субективни признаци на престъплението по чл.282 НК. Основателни са възраженията на защитата, че не са ясно мотивирани доводи на апелативния съд във връзка с нарушените разпоредби на посочените законови и подзаконови актове, които да запълнят бланкетния състав на чл.282 НК. Въззивният съд е възприел обвинителната теза, че подс.М. е бездействал по служба, т.е. не е изпълнил служебните си задължения по чл.82, ал.1, вр . чл.81 ЗМВР, чл.6, ал.1 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014г. за реда за извършване на проверки по чл.81, ал.1 и 2 и чл.83 ЗМВР на министъра на вътрешните работи и не е документирал две нарушения, извършени от св.М.- неправомерно извършен обратен завой и липса на застраховка „Гражданска отговорност“ / изтекъл срок на същата/. Приемайки, че Инструкция 8121з-464/26.08.2014г. има нормативен характер и задължението за спазването й не възниква за подсъдимия след запознаването с нея, са останали без нужния отговор възраженията на защитата и доводите на прокурора в пледоарията му пред въззивния съд, за относимостта на друга Инструкция- № 8121з-929/02.12.2014г. към действията на подсъдимия и ролята на св.П., като старши служител, при изпълнение на посочените служебни функции, доколкото втората инструкция касае патрулно-постовата дейност.
Декларативното посочване, че подсъдимият е следвало да попълни описаните документи, като извършващ проверката, не дава нужния отговор на възраженията относими към разпределението на служебните задължения между участниците в полицейския патрул, с оглед на различните им задачи и обосновава извод за липса на мотиви към въззивната присъда по основни моменти от фактическо и правно значение, включително във връзка със задълженията на подсъдимия и св.П. да уведомят ОДЦ- СДВР съгласно Инструкция 8121з-929/02.12.2014г. за предприетата проверка и установено нарушение на ЗДвП - липса на застраховка „Гражданска отговорност“ и извършен неправилен обратен завой, както и да изготвят доклад съгласно чл.33, ал.2,т.2 от същата инструкция, в който да отразят данните за проверения свидетел и МПС, както и съобразно Инструкция 8121з-464/26.08.2014г- да се изготви протокол по чл.6, ал.1 за проверката. Тук следва да се отбележи, че въпросният протокол, който се твърди, че подсъдимият не е съставил в противовес на задълженията си по Инструкция 8121з-464/26.08.2014г. не касае установяване на нарушения по ЗДвП, а е относим към проверката на лични вещи, превозни средства и вещите в тях / чл.6 от Инструкцията/. За констатирането на конкретните нарушения въззивният съд е следвало да прецени приложението на Инструкция 8121з-929/02.12.2014г., изискваща уведомяване на оперативния дежурен / същото е посочено и в т.8 на Заповед № 513з-5914/19.08.2015г.- стр.54 от съденото следствие пред първата инстанция/.
При условие, че съдът е приел за безспорно установено, че се касае за спиране на автомобила и проверка на документите на свидетеля по повод нарушения на ЗДвП, е трябвало да отговори на възраженията на защитата за действията, които подсъдимият е дължал по повод службата си и респективно бездействието по кои от тях е можело да доведе до избягването на административно-наказателна отговорност за св.М.. И не на последно място да вземе предвид инкриминираните нарушения по повдигнатото обвинение и визираните нормативни актове.
Основателно е недоволството на защитата, че остава немотивирана тезата на апелативния съд за целта, която подсъдимият е имал, за да не изпълни свои задължения, формулирана като - да си набави облага под формата на почерпка- пари / или формулирано от въззивния съд като „поискване на подкуп“/. Изводите на контролираната инстанция във връзка с поведението му са неправилни и некоректно интерпретират доказателствата. След като е приел като фактически установено обстоятелството, че св.М. последователно и неотстъпчиво е заявявал, че поисканата му почерпка е незаконна и не е демонстрирал никакво намерение да предостави такава / стр.2 от мотивите към въззивната присъда/, апелативната инстанция е извела правния довод, че бездействието на подсъдимия по служба било с цел да набави за себе си облага- тази именно почерпка, индивидуализирана от съда, като неопределена сума пари.
Целта за облага, е основен елемент от състава на престъплението по чл.282 НК и съставомерността на деяние се определя не само от установените елементите от обективна страна, но и от субективната стана на деянието- да се представят достатъчно убедителни доводи за прекият умисъл на дееца и специалната му цел.
Съставът на престъплението по чл.282 НК изисква от поведението на дееца да могат да настъпят немаловажни вредни последици. И тъй като въпросът за „немаловажните вредни последици“ е фактически и се решава от съда във всеки конкретен случай, въззивната инстанция е трябвало не декларативно да отбележи, че това е „уронване престижа на МВР, заради действията на подсъдимия по искането на подкуп“ / стр.5 от мотивите/, а да направи достатъчно обосновани фактически изводи, респективно въз основа на тях да изложи правни доводи.
Акцентирането на немаловажните вредни последици, както и на субективната страна на деянието по чл.282 НК, включваща и специалната цел е от особено значение, доколкото тези признаци са и разграничителната линия между престъплението и административните или дисциплинарни нарушения / чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР/.
Може да се обобщи, че отделяйки преимуществено място в мотивите си, за да сподели доводите на първия съд, че всъщност е налице извършено престъпление по чл.301 НК, въззивният съд е бил доста пестелив в изложението на аргументите си за извършено престъпление по чл.282 НК. Констатираните пропуски и противоречия не биха могли да се компенсират от настоящия съд с реализиране на правомощията по чл.354, ал.1,т.2 НПК, доколкото основна част от тези съображения касаят фактически въпроси.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на под.М. е основателна. Липсата на мотиви по направените възражения, както и относно възприетите правни изводи, съставлява абсолютно процесуално нарушение, рефлектиращо пряко върху правото на защита на подсъдимия. Това води до отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, при което да се отстранят посочените пропуските, да се изложат правно издържани аргументи по повдигнатото обвинение и да се отговори на всички възражения на страните, независимо от изхода на делото и смисъла на бъдещото произнасяне на въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.5 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 15 от 11.06.2021г., постановено по ВНОХД № 463/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|