Ключови фрази
Частна касационна жалба * договорна ипотека * публична продан

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 260


гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2820 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. З. срещу определение № 52 от 08.04.2014г., постановено по ч. гр. д. № 84/2014г. от Апелативен съд – В. Т., с което се потвърждава определение № 3 от 02.01.2013г. по т.д. № 158/2013г. на Окръжен съд – Плевен, за прекратяване на първоинстанционното производство като недопустимо.
Частната жалбоподателка иска отмяна на определението като неправилно по съображения, изложени в жалбата.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, съответно поддържа, че частната жалба е неоснователна. Иска присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството е прекратено, въззивният съд е приел, че собственик на процесния имот е ответникът, [фирма] въз основа на постановление за възлагане на съдебния изпълнител, което е влязло в сила, поради което може да бъде оспорено по исков ред само при условията на чл.496, ал.3 ГПК. С извършване на публичната продан и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане, с което имотът е възложен на банката - кредитор, договорната ипотека е погасена по силата на закона, на основание чл.175, ал.1 ЗЗД, като законът не прави разлика дали учредената ипотека е действителна или не. От факта на погасяване на ипотеката по силата на закона съставът на апелативния съд е извел, че ищцата няма правен интерес да иска установяване по отношение на ответника, че ипотечното право не е съществувало, поради погасяването му в един по-ранен момент. От недопустимостта на главния иск по чл.124, ал.1 ГПК е изведена недопустимост на обусловения иск по чл.537, ал.2 ГПК, който, съгласно даденото с Тълкувателно решение №3/ 2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, не може да се предявява самостоятелно.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизирания, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2009г. по тълк.д. №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпрос, налице ли е правен интерес от завеждане на иск от ипотекарния длъжник /лицето, дало реално обезпечение за чужд дълг/, за установяване по отношение на кредитора по изпълнението несъществуване на ипотечното право, за което се твърди, че е погасено преди извършена публична продан,когато на кредитора по изпълнението е възложен ипотекирания имот с влязло в сила постановление за възлагане, с оглед противоречие на атакуваното определение със задължителната практика на ВКС.
С решение № 123 / 31.03.2015г. по гр.д. № 4298/ 2014г. на IV ГО на ВКС е дадено разрешение на въпроса за легитимацията на третото лице, дало реално обезпечение на чужд имот, да оспорва съществуването на обезпечението, позовавайки се на факти, от значение за съществуването на ипотечното право, настъпили преди осъществяване на принудителното изпълнение върху имота. Посочено е, че ипотекарният длъжник може да оспори с иск съществуването на обезпечението, като принудителното изпълнение не лишава, нито главния длъжник, нито третото лице, дало реално обезпечение за чужд дълг, от възможността да се защитят от материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес спрямо кредитора по изпълнението. Този иск може да бъде предявен, както по време, така и след приключване на принудителното изпълнение. Отграничено е, че материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение не може да засегне придобитите права от третите лица – купувачи по публичната продан и третите задължени лица, престирали по наложени запори на съдебните изпълнители. На купувача по публичната продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, съгласно чл.496, ал.3 ГПК, могат да бъдат противопоставени само нарушенията по чл.490 ГПК – обстоятелството, че той е лице без право да наддава и невнасянето на цената. Когато обаче купувач по публичната продан е кредиторът по изпълнението, същият е недобросъвестен и лицето, дало реално обезпечение на чужд дълг, може да се защити срещу материално незаконосъобразния изпълнителен процес чрез иск за установяване несъществуване на обезпечението, като кредиторът дължи връщане на полученото и обезщетение за всички причинени вреди.
Даденото в обжалваното определение разрешение на въпроса за правния интерес на ипотекарния длъжник да установи несъществуване на ипотечното право спрямо кредитора по изпълнението, на когото в публичната продан е възложен имотът с влязло в сила постановление, е в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Ето защо, неправилен е изводът на съда, че ипотекарният кредитор не може да се защити срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, като установи несъществуване на ипотечното право спрямо кредитора, закупил ипотекирания имот на публична продан с влязло в сила на постановление за възлагане. Разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД не може да обуслови липса на правен интерес от установяване несъществуване на ипотечното право преди публичната продан, тъй като в случая от значение за правата на третото лице, дало реално обезпечение за чужд дълг, е от кой юридически факт произтича погасяването на ипотечното право – твърдяното новиране на дълга или извършената след това публична продан на ипотечния имот. Ако ипотечното правоотношение се е прекратило преди публичната продан, фактът на приключване на проданта с възлагане на имота не води до погасяване на ипотечното право, тъй като не може да се погаси вече несъществуващото право, поради което в тази хипотеза правилото на чл.175, ал.1 ЗЗД не да намери приложение.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 52 от 08.04.2014г., постановено по ч. гр. д. № 84/2014г. от Апелативен съд – В. Т..
ОТМЕНЯ определение № 52 от 08.04.2014г., постановено по ч. гр. д. № 84/2014г. от Апелативен съд – В. Т., и потвърденото с него определение № 3 от 02.01.2013г. по т.д. № 158/2013г. на Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действие по т.д. № 158/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.