5 Р Е Ш Е Н И Е № 173 С., 28.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. И. Е. В. при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1095/ 2009 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. [фирма] - [населено място] срещу Решение № 1488 от 10.ІХ.2009 г. по гр.д. № 1633/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 1186 от 8.V.2009 г. по гр. № 2874/ 2008 г. на Пловдивски районен съд, с което по иска на Я. П. Х. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място], е признато за установено, че ищцата не дължи 1730.60 лв. - топлинна енергия за периода 1.ІІІ.1998 г. - 30.ІХ.2002 г., със законната лихва, 1075.10 лв. - обезщетение за забавено плащане и 26 лв. - разноски, с оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 111 б. ”в” ЗЗД - вземането за подадена топлинна енергия не е периодично и чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД за спирането на давността докато трае съдебният процес за вземането - ППлВС №3/1980 г. Жалбоподателят сочи, че съдът в разрез с трайната практика, съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, е приел, че не е налице спиране на давността, въпреки изпълнително дело № 60166/ 2003 г. на СИС при ПРС. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. Ответницата по касационната жалба Я. П. Х. - от [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 192 от 15.ІV.2010 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по разрешения материалноправен въпрос: изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б. ”в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД по време на изп.дело № 60 166/2003 г. на СИС при ПРС, преобразувано в дело на ЧСИ от 2008 г. и погасено ли е по давност вземането, предмет на делото, въпроси решени в противоречие със задължителната съдебна практика - ППлВС №3/ 1980 г. Тази практика е в смисъл, че всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, като не се прави разлика между изпълнителен лист за вземане, издадено въз основа на съдебен акт, формиращ СПН и изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно изпълнително основание. ВКС не е допуснал касационно обжалване по въпроса за характера на задължението на потребителите на топлинна енергия, което е трайно периодично задължение за плащане, поради което за погасителната давност се прилага чл. 111 б. ”в” ЗЗД, по който въпрос има задължителна съдебна практика - Решение на ВКС № 168 от 22.ХІІ.2009 г. по т.д. № 408/ 2009 г. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 254 ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че по издадения по гр.д. № 9910/ 2003 г. на ПРС на 30.ІХ.2003 г. изпълнителен лист за посочените суми, съставляващи топлинна енергия за периода 1.ІІІ.1998 г. - 30.ІХ.2002 г., и обезщетение за забавено плащане, е образувано изп.дело № 60166/ 2003 г. на СИС при ПРС, по което на 1.ХІ.2003 г. на ищцата е връчена П. и на 29.ІV.2008 г. е наложен запор върху две МПС, което изп.д. на 15.VІІ.2008 г. е препратено на ЧСИ. Съдът е изложил, че през периода 10.ХІ.2003 - 29.ІV.2008 г. не са предприети други изпълнителни действия, следователно за период повече от 3 години давността не е била прекъсната и няма приложение чл. 117 ал. 2 ЗЗД. Посочил е, че към 11.ХІ.2006 г., прекъснатата, съгласно чл. 116 б. ”в” ЗЗД погасителна давност, с предприемане на изпълнително действие, е изтекла и е погасено по давност вземането за главницата и за лихвите. Съдът е приел, че съгласно чл. 115 б. ”ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането, като в П. ВС №3/1980 г. по гр.д.№ 3/1980 г., е прието, че давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, но се има предвид установено вземане в производство, в което въпросът се решава със СПН, а срещу ищцата изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, производството по издаването му не може да се приравни на исков процес, не се формира СПН, това производство не е част от съдебен процес и не се прилага ППлВС № 3/1980 г. Като е заключил, че за задължението за такса мощност за периода 4.ІІ.-9.ІІІ.2003 г. с образуване на изп.дело, давността се прекъсва и от този момент тече нова давност, съдът е посочил, че на 10.ХІ.2003 г., когато е предприето последното изпълнително действие, е започнала да тече нова 3 годишна давност, и към 11.ХІ.2006 г. вземането е било погасено поради изтекла давност до образуваното изп.дело през 2008 г. Решението е незаконосъобразно. Съгласно ППлВС №3/ 1980 г. всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД. С предприемане на действия за принудително изпълнение по изп.дело № 60166/ 2003 г. на СИС при ПРС, на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, тригодишната давност за вземането по чл. 111 б. ”в” ГПК се прекъсва, като всяко предприето от взискателя действие по принудително изпълнение, прекъсва давността, след което тече нова давност. В ППлВС № 3/ 1980 г. не се прави разлика между изпълнителен лист за вземане, издадено въз основа на съдебен акт, формиращ СПН и изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно изпълнително основание. С предприетото изпълнително действие на 10.ХІ.2003 г. ( връчена П.) давността е прекъсната и тече нова давност. Тригодишният давностен срок по чл. 111 б. “в” ЗЗД не тече докато трае изпълнителният процес за принудително осъществяване на вземането, съгласно чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД и ППлВС №3/ 1980 г., затова до 15.VІІ.2008 г., когато е образувано изп.дело на ЧСИ № 177/ 2008 г., давност не е текла, която давност е прекъсната с предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, последното на 29.ІV.2008 г. с наложен запор върху 2 МПС, от когато тече нова давност. Не е погасено по давност вземането на ответника за топлоенергия, тъй като не е изтекъл давностният срок по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, считано от прекъсването на давността на 10.ХІ.2003 г. на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, която давност не е текла (спряло е теченето й) на основание чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД по време на изп.дело № 60 166/2003 г. на СИС при ПРС, преобразувано в дело на ЧСИ, която давност е прекъсната на 29.ІV.2008 г., от когато тече нова давност. Предявеният отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи посочените суми поради погасяване по давност на вземането на ответника срещу нея, е неоснователен. Тъй като ищцата основава иска си освен на твърдения за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителният лист , поради неупражняване от взискателя в предвидения в закона давностен срок на правото на принудително изпълнение, и поддържа, че не дължи сумите поради непредоставяне на топлоенергия, искът следва да се разгледа и на това основание. От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че през периода 1.ІІІ.1998 г. - 30.ІХ.2002 г. отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано ежемесечно, количеството ТЕ, намалено със загубите на ТЕ в АС, е разпределяно по потребители, разпределянето на ТЕ за отопление, е извършване пропорционално на ефективните отопляеми обеми в съответствие с нормативните актове, ТЕ на БГВ е разпределяна по прогнозен разход на гореща вода и след отчитане на водомерите е извършвано изравняване на разходите. Вещото лице сочи, че ищцата е ползвала ТЕ за отопление до 28.ІІІ.2000 г. от всички отоплителни тела в пълен отопляем обем, ползвала е ТЕ за БГВ до края на м.V.2000 г., като е разпределяна и начислявана по разхода на гореща вода, измерен с водометър и съответно отчитан, а от 1.ІV.2002 г. до края на процесния период, за жилището е начислявана цена за мощност за проектен отопляем обем в съответствие с посочените нормативни актове. Въз основа на това заключение, съдебно - счетоводната експертиза е изчислила стойността на топлинната енергия, потребена от ищцата, установена от техническата експертиза за периода 1.ІІІ.1998 г. - 30.ІХ. 2002 г. по месеци и по пера, и е посочила размер на задължението на ищцата: за топлинна енергия 1829.86 лв. и 1041.01 лв. лихви за забавено плащане. С оглед установеното задължение на ищцата към ответника, предявеният отрицателен устновителен иск, че не дължи сумите, предмет на иска, е неоснователен. Решението следва да се отмени като незаконосъобразно и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК - да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. Разноски по делото: за първоинстанционното производство ищцата следва да плати на ответника 200 лв. възнаграждение за вещи лица и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, и за въззивната инстанция - 57 лв. разноски (д.т.) и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение - общо за двете съдебни инстанции 257 лв. разноски и 250 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За касационната инстанция ищцата дължи на ответника 86.66 лв. разноски (д.т.) и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА Решение № 1488 от 10.ІХ.2009 г. по гр.д. № 1633/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. П. Х. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] иск за признаване за установено, че ищцата не дължи по изпълнителен лист от 30.ІХ.2003 г. по гр.д. № 9910/ 2003 г. на ПРС 1730.60 лв. - топлинна енергия за периода 1.ІІІ.1998 г. - 30.ІХ.2002 г., със законната лихва, 1075.10 лв. - обезщетение за забавено плащане и 26 лв. - разноски. ОСЪЖДА Я. П. Х. - от [населено място] плати на Е. [фирма] - разноски по делото за всички инстанции 343.66 лв. и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции 350 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: .