Р Е Ш Е Н И Е № 279 София, 20.12.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2698 по описа за 2016г. и приема следното: Производството е по молбата вх. № 4241/21.ІV.2016г., уточнена с молба вх. № 4858/10.V.2016г., на А. Б. К. и Д. М. К., и двамата от [населено място], за отмяна на решението от 21.І.2016г. по гр.д. № 191/2015г. по описа на Казанлъшки РС, преценена за допустима с постановеното по реда на чл.307 ал.1 ГПК в закрито заседание определение № 204/27.VІ.2016г. Като основание за отмяна се сочи наличие на нови обстоятелства и доказателства. Оказало се, че [община] по време на разглеждане на делото подала невярна информация за процесния имот във връзка с изготвянето на новия кадастър – че /страните/ имат по ½ ид.част от сграда, а те имали по ½ ид.част от дворното място; споменавало се също за договор за делба от 19.ХІ.1990г., който всъщност бил договор за продажба на държавен имот; променена била първоначалната скица на имота с 2 входа и разделен двор и била подадена обща скица на мястото; съдът бил подведен, че молителите са разградили двора и са поставили прегради – дворът „те” го разградили и след делото от 1991г. вещо лице го върнало в приблизително стария му вид и пак с 2 входа; лъжа било всичко казано във връзка с канализацията, а шахтата молителите години наред я чистили, защото „те” я запушвали; относно спирателния кран допуснали съседът да си направи самостоятелен такъв в неговия двор; относно комините В. доскоро използвал единия, но сега искал от отдушника, започващ от етажа на молителите, да си прави комин, като разруши съществуващия, а преди няколко години разбили част от стената на І етаж при отдушника на комина на ІІ етаж и сложили розетка, за да се легитимират, че имат комини, чрез този отдушник В. пускал отработени газове, поради което молителите не можели да живеят в дома си. Имали и две жалби до полицията – за заплаха за убийство и за разбиване на комина; внесли проект за нанасяне на имота в кадастъра, но на проекта пишело проект промяна, а те искали имотът да бъде нанесен в кадастъра така, както са го закупили през 1990г., с 2 входа и разделен двор. Сочи се и подадена от К. на 05.V.2016г. молба до Службата по геодезия, картография и кадастър за правилно нанасяне на данните за собствеността на процесния имот. Представят се писмени доказатества. Ответникът по молбата за отмяна Л. В. Т. от [населено място] не е заявил становище. ВКС на РБ намира, че молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното влязло в сила решение молителите А. и Д. К. са осъдени да осигурят на Л. В. Т. ключове за източната входна врата към двора и за източната входна врата на жилищната сграда, построена в дворното място, съставляващо УПИ **- **** кв.81 по плана на [населено място], [улица], осигуряващи достъп до централната уредба на В и К инсталацията /спирателен кран, централен водомер, сградна канализация/ и комините чрез подход към стълбището до покрива на сградата. За да постанови решението, съдът е приел за установено въз основа на представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.ХІ.1990г., нот.акт № ***/2014г. и скица от 21.І.2015г., че Д. и А. К. са собственици на ½ ид.част от дворно място, представляващо УПИ **-**** кв.81 по плана на [населено място], [улица], и реално на втори етаж, на всички избени и тавански складови помещения и на стълбище на първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, а Л. Т. е собственик на ½ ид.част от посоченото дворно място, цялото с площ 237 кв.м, , както и реално на целия апартамент, съставляващ първи етаж от построената в него масивна двеутажна жилищна сграда, на стълбището от западната страна на сградата, водещо от двора до първи етаж и терасата на същия, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, и на масивен гараж с площ 21 кв.м в северозападната част на имота. Прието е въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, че централната уредба на В и К инсталацията на сградата – централния спирателен кран и водомерът на имота, се намират в източната му част, в която се намира и връзката на сградната канализация с градската такава, че достъпът до тях може да се осъществи единствено през входната врата към имота на ответниците, че достъпът до втория етаж, до тавана и до комина се осъществява посредством стълбището, намиращо се в частта на К.. Въз основа и на показания на свидетели е прието за установено, че комините са в лошо състояние и че молителите са създавали пречки на Т. за поддържането им. Въззивният съд е направил извод, че в резултат на придобиването на отделни етажи от отделни собственици къщата се е превърнала в етажна собственост, при което и по силата на чл.38 ЗС общи са дворът, стълбите, покривите, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, водосточните тръби. К. са преградили източната част на дворното място, в която се намират В и К инсталацията, и са заключили входната врата на имота и входната врата на сградата от източната й страна за стълбището, водещо до тавана и покрива, като с тези си действия ограничават достъпа на Т. до тях. Не са представени доказателства за разпределение ползването на дворното място или за уговорка съобразно чл.38 ал.2 ЗС общите части да обслужват само някой от съсобствениците. К. са преградили източната част на дворното място, в която се намира централната уредба на В и К инсталацията /спирателен кран, централен водомер, сградна канализация/, и входната врата на имота от [улица], която заключили, като заключили и входната врата на сградата от източната страна за масивното стълбище, водещо до тавана и покрива, с които си действия ограничават достъпа на Т. до тях и възможността за техническото им обслужване. Дори да се приеме, че страните са се уговорили входът на имота и на сградата откъм източната част да се ползва само от К. поради отварянето на друг вход за достъп на Т. до първия му етаж, това не променя статута на входната врата на имота и на сградата, които са обща част, каквато е и стълбището. По силата на чл.6 ал.1 т.1, 2, 3 и т.12 ЗУЕС собствениците са длъжни да не пречат на другите собственици да използват общите части, да не завземат такива, да осигуряват достъп в своя самостоятелен обект за извършване на необходими работи за поддържане, ремонт, реконструкция и други цели. Т. няма достъп до посочените общи части, тъй като само К. ползват и заключват входните врати, само през които е възможен подходът към тях. За така създаденото от К. фактическо положение те нямат основание и следва да осигурят достъп на Т. до В и К инсталацията и до покрива и комините чрез предоставянето му на ключ. Отмяната на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора по делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положените от нея грижи за добро водене на делото. Сочените и представени в разглеждания случай като такива обстоятелства и писмени доказателства не са нови по смисъла на посочената разпоредба, нито са от значение за спора. Н..акт № ***/2014г., скица № 117/21.І.2015г. и договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.ХІ.1990г. са били представени в инстанционното производство и съдът е основал изводите си на тях. Представените копия от искова молба на К. срещу П. и М. П. по чл.32 ЗС, въз основа на която е образувано гр.д. № 508/1991г., и молба за оттегляне на претенцията и за прекратяване на производството по посоченото дело, не са нови, защото са били в държане на молителите /те не твърдят друго, а и документите са създадени от тях/ и те са можели да ги представят своевременно в инстанционното производство. Представените справка за собствениците, издадена от АГКК по заявка от 07.ІV.2016г., според която молителите са собственици на ½ ид.част от сградата въз основа на договор за делба от 19.ХІ.1990г., и копие от КК, издадено на 07.ІV.2016г. от служба по ГКК, в което не били отразени два входа на сградата, както това било сторено в скицата от 21.І.2015г. /представена в инстанционното производство/, не са от значение за делото, защото изводите на въззивния съд в тази насока съответстват на твърденията на молителите и на посочените по-горе нотариален акт, договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.ХІ.1990г. и скица от 21.І.2015г. /прието за установено е с атакуваното решение въз основа на тези документи, че К. са реални собственици на втория етаж, а не че са собственици на ½ ид.част от сградата, и че сградата е с два входа/. Не е ново обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба и искането на К., регистрирано на 05.V.2016г. в АГКК, Служба Ст.З., „да бъдат правилно записани данните за имота им според документа им за собственост”. Останалите релевирани в молбата за отмяна съображения представляват наведени за първи път възражения на молителите и твърдения за необоснованост на атакуваното решение, които не са сред изрично и лимитативно предвидените в чл.303 ал.1 ГПК основания за отмяна. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. К. и Д. М. К., и двамата от [населено място], за отмяна на решението на Районен съд Казанлък № 39/21.І.2016г. по гр.д № 191/2015г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: