Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * субективно съединяване на искове * установяване право на собственост * отделяне на спорните от безспорните факти по делото * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 252

СОФИЯ, 23.10.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1611/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. П. в качеството й на пълномощник на В. Н. К., П. Г. П. и Д. Г. П. против решението на Софийски градски съд, постановено на 30.07.2010 г. по гр.д. № 3797/05 г. С него е оставено в сила решението от 12.08.2005 г. по гр.д. № 2754/04 г. на Софийски районен съд, поправено с протоколно решение от 17.03.2010 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от В. Н. К., П. Г. П. и Д. Г. П., последните двама като процесуални правоприемници на М. И. Н., против Б. Н. Р. и В. М. Р. субективно съединени искове за предаване на владението върху 59.24% , или по 29.62% на всеки от първоначалните ищци, от магазинно помещение, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ 80.76 кв.м, състоящо се от търговска зала, склад, санитарен възел и коридор, заедно с 4.40 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, представляващо УПИ ХІІ- в м.”ГГЦ- зона ”. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация Б. Н. Р. и В. М. Р. чрез своя процесуален представител адв. Г. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ответникът С. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че със заповеди № РД- 21-396 от 24.04.1998 г. и № РД- 21-397 от 24.04.1998 г. на областен управител на област София е уважено искането съответно на М. Г. П. и на наследниците на Н. В. К. за обезщетяване чрез съсобственост в магазините - общинска собственост, находящи се на [улица] [населено място] за одържавен по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот. Със заповеди № РД- 23-116 от 11.05.1999 г. и № РД- 23-117 от 11.05.1999 г. е утвърдена оценката на одържавения недвижим имот и е определена квотата в съсобствеността в размер на 29.62 % от новопостроените имоти - магазини в партерния етаж на жилищната сграда на [улица], парцел ХІІ- 24 в кв. 525, м.”Ц.”, с обща застроена площ 484.30 кв.м. за всички магазини.
С договор от 21.07.1998 г. Столичен общински съвет продал на Б. Н. Р. на основание чл. 35, ал.1, т.1 ЗППДОбП/ отм./ и решение № 16 по протокол № 39 от 09.02.1998 г. на Столичен общински съвет, тапицерско ателие, находящо се на [улица] , обособена част от [фирма], разположен в подблоковото пространство на четириетажната жилищна сграда, със застроена площ 80.76 кв.м, състоящ се от търговска зала, склад, санитарен възел и коридор, заедно с 4.40 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, разположен в кв. 525, парцел ХІІ, имот пл.№ 21. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че УПИ . е отреден за имот пл.№ , поради което въззивният съд е приел, че в заповедите, с които е признато правото на ищците на обезщетяване чрез съсобственост, е допусната техническа грешка. Приел за установено, че продаденият на ответниците магазин е идентичен с единия от магазините, по отношение на които е признато правото на обезщетение.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищците се легитимират като собственици общо на 59.24 % ид. части от процесния магазин. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че заповедите на областния управител за обезщетяване чрез съсобственост не са произвели вещноправно действие като постановени в нарушение на § 6, ал.6 ЗППДОбП/ отм./, като е посочил, че същите са издадени преди сключването на договора за приватизационна продажба на процесния магазин като обособена част от [фирма] , както и че цитираната разпоредба в редакцията й към момента на издаване на двете заповеди изключва обезщетяването чрез съсобственост на правоимащите по ЗОСОИ при наличие на решение за приватизация на държавните или общинските търговски дружества, а не на обособени части от тях. Откриването на приватизационна процедура и сключването на приватизационна сделка в последващ момент, не може да обоснове извод за прилагане на ограниченията по § 6, ал.6 ЗППДОбП.
Макар да е приел, че сключеният между Столичен общински съвет и ответника Р. приватизационен договор за продажба на единият магазините, не е произвел вещнопрехвърлително действие по отношение на идеалната част, с която ищците са били обезщетени, въззивният съд е отхвърлил предявения ревандикационен иск по съображения, че липсват доказателства магазинът да се владее от ответниците.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса, касаещ задължението на съда да отдели спорното от безспорното съгласно изискванията на чл. 109, ал.2 и ал.4 ГПК/ отм./ и по въпроса дали след като установи, че ищците са собственици на вещта, предмет на иска за ревандикация, съдът може да уважи същия само в установителната му част и при липса на доказателства ответниците да владеят имота, да го отхвърли в осъдителната му - за предаване на владението.
По първия въпрос настоящият състав възприема като правилна практиката, обективирана в представените с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения- № 1402 от 04.12.2008 г. по гр.д. № 5080/07 г. на ІV г.о. на ВКС, № 152 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 6060/07 г. на ІІІ г.о. на ВКС и № 76 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 6198/07 г. на І г.о. на ВКС, в които е прието, че в изпълнение на задължението си по чл. 109, ал.2 ГПК /отм./ съдът следва да постави въпроси на страните във връзка с твърдяните от тях обстоятелства, за да уточни релевантните за спора факти и да отграничи онези от тях, относно които твърденията на страните са противоречиви и подлежат на доказване в процеса. Върховният касационен съд е имал многократно повод да посочи, че съдът допуска процесуално нарушение, когато, без да изслуша страните по реда на чл. 109, ал.2 ГПК/ отм./, обосновава решението си по същество на спора с недоказаност на факти и обстоятелства, които не са били въведени като спорни по делото, тъй като по този начин поставя страните в положение на процесуална изненада и ги лишава от възможността да докажат твърденията си.
По настоящото дело ответниците по иска за ревандикация са се бранили с възражението, че ищците не са собственици на процесния недвижим имот, тъй като заповедите на областния управител за обезщетяването им по реда на ЗОСОИ чрез съсобственост в двата магазина, на които основават претендираното право на собственост, са издадени в нарушение на закона -чл. 18 и § 6 ЗППДОбП/ отм./, § 11 ЗПСПК. Противопоставили са и самостоятелни права върху имота, основани на сключения договор за покупко - продажба по реда на чл. 35 ЗППДОбП/ отм./. Не са възразили срещу твърдението в исковата молба, че владеят имота. Изобщо обстоятелството, че ответниците са във владение на магазина, не е било спорно по делото и въззивният съд не е имал основание да поставя под съмнение този факт, макар ответниците да не са взели изрично становище по него. Предвид поддържаните от тях доводи и възражения в двете инстанции, насочени изцяло към оспорване на активната легитимация на ищците като собственици на процесния магазин, следва да се приеме за доказано, че спорната вещ се владее от ответниците. Изводът на въззивния съд в обратен смисъл е необоснован и незаконосъобразен.
Налице са и останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. По делото е безспорно установено от представените писмени доказателства, че към момента на подаване на заявлението от М. Н. и Владимир Н. К. за обезщетяване по ЗОСОИ чрез съсобственост в построените върху одържавеното дворно място магазини, както и към момента на издаването на заповедта на областния управител по чл. 6, ал.3 ЗОСОИ за уважаване на искането, не е имало взето решение за приватизация на дружеството, в чиито активи са били включени магазините, нито е бил сключен договор за продажба на обособена част от него по реда на чл. 35 ЗППДОбП. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че не са били налице пречки по смисъла на § 6, ал.6 ЗППДОбП/ отм./, в редакцията му преди изменението в ДВ бр.12/99 г. за обезщетяване на ищците чрез съсобственост съгласно чл. 2, ал.1, т.1 ЗОСОИ. Последващото изменение на закона не може да обоснове обратен извод, тъй като то не засяга вече придобити права. Продажбата на единия от магазините по време висящността на процедурата по обезщетяване на правоимащите по ЗОСОИ, след като вече им е било признато право на обезщетяване чрез съсобственост в този обект, е непротивопоставима на ищците за определената им квота в съсобствеността.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като бъдат уважени предявените против Б. Н. Р. и В. М. Р. субективно съединени искове за предаване на владението върху общо 59.24 % ид. части или по 29.62 % за всеки от първоначалните ищци от процесния магазин.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 30.07.2010 г. по гр.д. № 3797/05 г. , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Б. Н. Р. и В. М. Р. да предадат на В. Н. К. владението на 29.62 % ид. части и на П. Г. П. и Д. Г. П. / правоприемници на починалата в хода на делото ищца М. И. Н./ владението върху общо 29.62 % ид. части от магазинно помещение, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ 80.76 кв.м, състоящо се от търговска зала, склад, санитарен възел и коридор, заедно с 4.40 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, представляващо УПИ . в м.”ГГЦ- зона ” по плана на [населено място].




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: