Р Е Ш Е Н И Е № 204 София, 28 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 518/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.П., защитник на подсъдимия М. И., срещу въззивна присъда № 6 от 23.02.2012г. на ОС-Русе, постановена по внохд № 45/12г. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал1, т.1 и 3 от НПК. Исканията са в условията на алтернативност, а именно за отмяна на присъдата или налагане на наказание пробация. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че обвинението по чл.343в от НК е доказано и съдът не е допуснал нарушения на материалния закон.Също така, прокурорът изразява становище, че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание, предвид миналите три осъждания и множеството наказателни постановления, издадени от КАТ във връзка с нарушения на правилата за движение. Адвокат И., назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба. Пледира за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като съдебните инстанции не са направили задълбочен анализ на доказателствата и не е изяснено по несъмнен начин дали подсъдимият е правоспособен или е неправоспособен водач на МПС. Алтернативно моли за редуциране на наказанието, както е поискано в жалбата. Подсъдимият М. И., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 258 от 12.12.2011г., постановена по нохд №2508/11г., РС-Русе е признал подсъдимия М. Д. И. за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НК го е оправдал. С въззивна присъда № 6 от 23.02.2012г., постановена по внохд №45/12г., ОС-Русе е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която подсъдимият М. Д. И. е бил признат за виновен в това, че на 03.03.2011г. в гр.Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за правоуправление - с Наказателно постановление № 979-К/17.12.2010г., издадено от Началника на ІІ РПУ-ОДМВР-гр.Русе, в сила от 12.01.2011г. е управлявал МПС-л.а. „Форд Ескорт” с ДК № ТХ 9212 НХ, без свидетелство за правоуправление, поради което и на основание чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата се сочат две касационни основания, а именно явна несправедливост на наказанието и допуснато нарушение на материалния закон. Пред настоящата инстанция, служебният защитник прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с оценъчната дейност на решаващите съдилища, което по естеството си е касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Последните се релевират за първи път в съдебното заседание пред касационната инстанция и излизат извън рамките на оплакванията, направени с жалбата, което е в нарушение на принципите, характеризиращи касационното производство и по-точно е в разрез с пределите на касационната проверка, поради което е недопустимо тяхното разглеждане. 1.По отношение твърденията за допуснато нарушение на материалния закон. Възраженията в жалбата са, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на инкриминираното му престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като той притежавал свидетелство за правоуправление, а временното му отнемане не го прави неправоспособен водач. Разсъжденията на защитата за обективна несъставомерност противоречат на смисъла както на разпоредбата на чл.343в от НК, така и на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП. Безспорно установен факт е, че свидетелството за правоуправление на подсъдимия е било отнето със Заповед № 147 от 15.11.2008г. за прилагане на принудителна административна мярка във връзка с неплатени глоби, както и , че деянието по настоящото дело той е извършил в едногодишен срок, след като е бил наказан за същото по административен ред с наказателно постановление, с което на основание чл.171, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба. Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НПК криминализира управлението на моторно превозно средство от неправоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Текстът на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП не създава двойнствен режим на административно наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане.С факта на отнемане на този документ се преустановява притежаването му от титуляра , който макар и временно е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС. Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК се прилага както по отношение на административно санкционираните водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е било отнето по реда на чл.171, т.1 и т. 4 от ЗДП. С оглед на горното, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки деянието, като престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което е неоснователно твърдението в жалбата за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. 2.По отношение на възражението за явна несправедливост на наказанието. Претенцията на касатора е за налагане на наказание пробация, като същата се обосновава с това, че делото е разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК, престъплението не е тежко умишлено и деецът не е осъждан преди това за такова престъпление. Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години.За да се премине към налагане на наказание пробация е необходимо да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК. Такива по делото не са били констатирани от въззивния съд, като този извод напълно се споделят от касационната инстанция. Действително делото е разгледано в производство по Глава двадесет и седма от НПК, но в диференцирана процедура по чл.371, ал.1, т.1 от НПК, при която са приложими общите правила за индивидуализация на наказанието. Действително престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен не е тежко умишлено и той не е осъждан за такова по вид престъпление, но същият е с обременено съдебно минало- има три осъждания/за други по вид престъпления/, както и двадесет и шест административни наказания за нарушение на ЗДП. При тези данни и констатираните от въззивния съд смекчаващи обстоятелства, му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при превес на смекчаващи обстоятелства. Предвид горното, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, както и за по-голямо снизхождение по отношение на определения размер на наказанието лишаване от свобода.Наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а неговото изпълнение ще доведе до постигане на целите по чл.36 от НК. Въззивният съд не е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл.343г от НК, обосновавайки тази си деятелност с факта, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС. Независимо, че правомощията на касационната инстанция са ограничени от факта, че производството се води само по жалба на подсъдимия, е необходимо да се отбележи, че когато водач на МПС е временно лишен от правоуправление и през този период извърши престъпление, няма пречки да бъде лишен от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, в каквато насока и константната практиката на ВКС-ТР № 61 от 30.12.1980г. на ОСНК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6 от 23.02.2012г., постановена по внохд № 45/12г. по описа на ОС-Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: