4 Р Е Ш Е Н И Е № 266 С., 28.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1761/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 703 от 16.05.2011г., постановено по настоящото дело № 1761/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 1136 от 07.11.2011г. по в.гр.д. № 1104/2011г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, 34 с-в, № 1112 от 21.03.2011г. по гр.д. № 19875/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. Б. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за присъждане на сумата 7 196,80 лв. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „допустимо ли е в К. да се уговаря по-голям размер на обезщетение по чл.331, ал. 2 КТ” и „при предвиден в К. по-голям размер на обезщетението от минимално определения в чл. 331, ал. 2 КТ задължително ли е работодателят и работникът да постигнат съгласие при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331, ал. 1 КТ относно този по-висок размер на обезщетението, или е задължен работодателят да заплати обезщетението в размера, договорен в К.”. Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. По поставените въпроси ВКС намира следното: Съгласно чл. 50, ал. 2 КТ колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в друг К., с който работодателят е обвързан. Следователно в К. не могат да се предвидят по-ниски размери на обезщетения от установените в КТ. В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 КТ, съгласно която с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, в К. могат да се уговарят по-високи размери на обезщетения, включително на обезщетението по чл. 331 КТ. По втория въпрос ВКС намира, че когато в К. е предвиден по-голям размер на обезщетението от минимално определения в чл. 331, ал. 2 КТ, работодателят следва да заплати обезщетението в договорения в К. размер. Работниците и служителите са страна по договора, сключен между тяхната представителна организация и работодателя. Поради това и съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор има пряко действие по отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната организация, която е страна по договора, а при неизпълнение на задълженията по К. всеки от тях може да предяви иск по чл. 59 КТ пред съда. Съгласие относно размера на обезщетението по чл. 331 КТ е постигнато с подписването на К.. Противното становище обезсмисля договореното в К., тъй като и по силата на чл. 331, ал. 2 КТ страните могат да уговорят по-голям размер на обезщетението. К. гарантира, включително и чрез съдебна защита, изплащането на договореното с него обезщетение. По основателността на касационната жалба: В. съд е отхвърлил предявения от Р. Х. Б. против [фирма] [населено място] иск за присъждане на сумата 7 196,80 лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал. 2 КТ, като е приел, че не се дължи по-голям размер обезщетение от уговореното между страните. Действително в чл. 23 К. са предвидени по-големи размери на обезщетения като за лица с трудов стаж какъвто е този на ищцата, обезщетението би могло да е в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Предложението на работодателя обаче е било за прекратяване на трудовия договор при изплащане на обезщетение в четирикратния размер на трудовото възнаграждение, което е прието от ищцата с изрично писмено заявление. Уговорката в К. е под условието страните да постигнат съгласие по нея, а в случая е постигнато съгласие за изплащане на обезщетение в минималния предвиден в чл. 331, ал. 2 К. размер. В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. Развити са подробно доводи по прилагането на чл. 331, ал. 2 КТ във връзка с чл. 23 К.. Предвид така дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 23 от Колективния трудов договор от 07.11.2008г., като е приел, че изразът „при постигане на взаимно съгласие” се отнася до постигане на съгласие относно размера на обезщетението. Както бе посочено по-горе с подписването на К. е постигнато съгласие относно размера на обезщетението по чл. 331 КТ, а изразът „при постигане на взаимно съгласие” очевидно се отнася за постигане на съгласие за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Тълкуването, което е извършил въззивният съд обезсмисля разпоредбата на чл. 23 К., тъй като и без цитираното условие страните могат да постигнат съгласие за по-висок размер на обезщетението. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и предявеният от Р. Б. иск следва да се уважи в пълния размер – две брутни месечни трудови възнаграждения, на база месечно брутно трудово възнаграждение от 3 598,40 лв., прието за безспорно с определение от 21.02.2011г. на Варненския районен съд. Следва да се присъди и лихвата за забава, считано от получаването на нотариалната покана от ответника – 05.05.2010г., до предявяването на иска, както и след тази дата до окончателното изплащане на сумата. Данни за направени разноски по делото не са представени, поради което такива не се присъждат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 1136 от 07.11.2011г. по в.гр.д. № 1104/2011г. и потвърденото с него решение на Варненския районен съд, 34 с-в, № 1112 от 21.03.2011г. по гр.д. № 19875/2010г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Р. Х. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 7 196,80 лв. / седем хиляди сто деветдесет и шест лева и 80 стотинки/, съставляваща обезщетение по чл. 331 КТ, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: