О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                                                        № 10                                                                         София, 13.01.2010 г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на тридесети  декември  две хиляди и девета година в състав:                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                         ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                   След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№645/2009 год.,   за     да  се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Т. Д. от гр. В. чрез адв. Т срещу определение №2722/14.08.2009 год. по гр. д. №1330/2009 год. на Варненския окръжен съд. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. С молба от 05.10.2000 год. частният жалбоподател сочи като основания за допускане на касационното обжалване тези по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. От направеното изложение като процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК може да бъде уточнен този относно реда за защита при постановяване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 във вр. чл. 417 ГПК. Ответникът по частната жалба – С. С. В. от гр. В. чрез адв. М оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Моли жалбата да се остави без уважение Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. В случая посочения процесуалноправен въпрос , който може да бъде конкретизиран въз основа на изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото - основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК - институтът на заповедното производство е въведен за пръв път с новия ГПК, в сила от 01.03.2008 год. и във връзка с неговото приложение няма създадена в достатъчна степен съдебна практика. С оглед на това, касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато на това основание. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на другото посочено от частния жалбоподател основание – а именно наличие на противоречива съдебна практика / чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / . Частният жалбоподател не е изложил съображения, обосноваващи соченото основание. Не са представени и съответните съдебни актове, които да установяват противоречивата съдебна практика. Разгледана по същество, подадената частна касационна жалба е основателна. По следните съображения: С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на В. Т. Д. срещу разпореждане от 16.05.2009 год., постановено по гр.д. № 3535/2008 год. на ВРС, 24 състав, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение №1506/31.07.2008 год., с която е осъдена С. С. В. да заплати на В. Т. Д. сума в размер на 30 500 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2008 год. до окончателно изплащане на задължението, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в срока по чл. 414,ал.2 ГПК длъжникът е направил възражение срещу невлязлата в сила заповед за незабавно изпълнение. В изпълнение разпоредбата на 415,ал.1 ГПК с определение от 20.03.2009 год. Варненският районен съд е указал на заявителя , че в едномесечен срок от съобщението за направено възражение, следва да предяви иск за установяване на вземането си като подаде искова молба и довнесе дължимата държавна такса като изрично е посочено, че при непредставяне на доказателства за предявен иск, заповедта за изпълнение и издаденият изпълнителен лист ще бъдат обезсилени. Прието е , че разпоредбата на чл. 415,ал.2 ГПК има дисциплиниращ характер и доколкото в указания срок по делото не са представени доказателства , че иска за установяване на вземането е предявен, районният съд правилно е обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 419,ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба с двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Съгласно втората алинея на този член частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. В случая с представената по делото молба от адв. М. Н. като пълномощник на С. В. от 18.03.2009 год. на практика съдържа елементи както на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, така и оплаквания , извлечени от акта по чл. 417 ГПК въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Районният съд неправилно е приел тази уточнителна молба като възражение по чл.414 ГПК и е осъществил процедурата по чл. 415 ГПК , в резултат на което е постановил разпореждане за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В рамките на регламентираното в ГПК заповедно производство са предвидени две хипотези за издаване заповед за изпълнение. Тази по чл. 410 ГПК и хипотезата по чл. 417 ГПК , когато заповедта за изпълнение се издава въз основа на документ и при която с оглед разп. на чл. 418,ал.1 кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена при условията на втората хипотеза като документа, въз основа на който заявителят В. Т. Д. е поскал издаване на заповед за изпълнение с разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и нотариално заверен договор за заем. С оглед на това подаденото от С. С. В. възражение , окончателно уточнено с молбата от 18.03.2009 год. не е възражение по чл. 414 ГПК , което препятства заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК да влезе в сила и въз основа на нея да се издаде изпълнителен лист, а възражение по чл. 419, ал.2 ГПК относно съществуването на вземането неговата изискуемост и ликвидност. С него не се препятства заповедта за изпълнение да влезе в сила и въз основа на нея да се издаде изпълнителен лист защото вече съдът е постановил незабавното й изпълнение и е издал изпълнителен лист за събиране на сумите. Нещо повече принудителното изпълнение за събирането на сумите е започнало, доколкото заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител/ чл. 418,ал.5 ГПК / заедно с поканата за доброволно изпълнение / чл. 428,ал.1 ГПК/ . В случая това е сторено на 26.08.2008 год. и възражението в неговия първоначален вид е подадено в двуседмичния срок по чл.419,ал.1 във вр. ал.2 ГПК – на 04.09.2008 год. Последното изключва хипотезата на чл. 423 ГПК. Макар и непрецизно формулирано възражението пази срока, в който длъжникът може да възрази че не дължи по така издадената заповед за изпълнение с разпореждане за незабавно изпълнение/ заповед за незабавно изпълнение/ . Впрочем заедно с текстовото възражение е подадено и бланкетно възражение по предвидения образец в Наредба №6 на МП. Това възражение само по себе си не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417,т.1-8 ГПК, към които предвид документа въз основа на който е издадена заповедта, се отнася и настоящата хипотеза . Такова действие има възражението само в случай когато заповедта е издадена въз основа на документите по чл. 417,т.9 / запис на заповед , менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед ,облигация или купони по нея/. Такова спиране следва да бъде изрично постановено от съда само когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180-181 ЗЗД или убедителни писмени доказателства, че не дължи. /чл. 420 ГПК/. Тук е мястото да се посочи, че възражението заедно с искането за спиране се отнася до съда издал заповедта за изпълнение с разпореждане за незабавно изпълнение /заповедта за незабавно изпълнение/ - тоест компетентен да се произнесе по направеното искане за спиране е районния съд . В случая това е сторено с определение № 4364/20.03.2009 год. по гр.д. № 3535/2008 год., с което поисканото спиране е отказано. При това положение започналото принудително изпълнение продължава. Неправилно с втората част от диспозитива на това определение районният съд е приложил разпоредбата на чл. 415 ГПК като е разпоредил препис от възражението заедно с уточненията да се изпрати на заявителят като му е указал, че в едномесечен срок от съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си . По този начин същият недопустимо е свързал последиците на възражението по чл. 414, което касае издадените заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК с тези на възражението по чл.419, ал.2 ГПК. В резултат на това след като в указания едномесечен срок кредиторът не е представил доказателства за предявен иск за установяване на вземането, съдът неправилно с разпореждане от 16.05.2009 год. е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Това разпореждане е постановено в нарушение на процесуалния закон. Като е приел, че разпореждането е правилно и с обжалваното определение по гр.д. № 1330/2009 год. е оставил без уважение частната жалба срещу него въззивнят съд е постановил неправилен съдебен акт. Определението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново определение, с което разпореждането да бъде отменено. Доколкото в молбата от 18.03.2009 год. се съдържат доводи , които касаят документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с разпореждане за незабавно изпълнение / заповедта за незабавно изпълнение/ в тази част същата има характер на частна жалба по чл. 419,ал.1 ГПК и следва да бъде разгледана от Варненския окръжен съд. Съгл. чл. 275,ал.2 във вр. чл.262 ГПК и чл.276 ГПК делото следва да се изпрати на Варненския районен съд за проверка на нейната редовност и администрирането й съгл. чл. 276 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2722/14.08.2009 год. по ч. гр.д. № 1330/2009 год. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба на В. Т. Д. чрез адв. Т. ОТМЕНЯ определение №2722/14.08.2009 год. по ч. гр.д. № 1330/2009 год. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ разпореждане от 16.05.2009 год., постановено по гр.д. № 3535/2008 год. на Варненския районен съд, 24 състав, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение №1506/31.07.2008 год., с която е осъдена С. С. В. да заплати на В. Т. Д. сума в размер на 30 500 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2008 год. до окончателно изплащане на задължението, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Връща делото на Варненския районен съд съобразно мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: