Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 07.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1655 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. А. А., срещу решение № 253 от 11.02.2015г. по т.д. № 1333/2014г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което след отмяна на решение № 1830 от 14.11.2013г. по т.д. № 5923/2012г. на Софийски градски съд, ТК, VI – 14 състав са отхвърлени предявените от касатора [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ - за сумата 86 523 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор № [ЕГН]/23.02.2009г. за настъпило застрахователно събитие на 11.12.2009г., и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 29 039,43 лева, представляваща лихва за забава върху сумата 86 523 лева за периода от 26.03.2010г. до 24.08.2012г., а в останалата му част – в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 86 523 лева до 120 000 лева, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че изводите на въззивния съд за приложимост на ОУ към процесния застрахователен договор противоречат на събраните по делото писмени доказателства и твърденията в исковата молба, като твърди, че липсва изявление на застрахования или застраховащия за приемане на общите условия. Позовава се на чл.298 ТЗ и поддъжа, че като не са му предадени, общите условия не го обвързват. Твърди още, че въззивният съд е допуснал нарушение при тълкуването на клаузите на представените по делото ОУ и допълващата ги клауза „А”, като с оглед начина, по който е направено изброяване на покритите рискове /чл.3, ал.1, т.1 от ОУ и чл.2 от Клаоуза „А”/ следва да се направи извод за самостоятелността на рисковете „пожар” и „късо съединение”, като само последното не следва да е в разултат на експлоатационна щета. Твърди още, че въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.211, ал.1, т.1 КЗ, според която, ако конкретно неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява на застрахователя да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователно обезщетение. Поддържа още, че съгласно събраните по делото доказателства разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на застрахованата вещ, поради което съгласно императивната норма на чл.193, ал.4 КЗ, дерогираща противоречащата й разпоредба на чл.17, ал.1 от ОУ, щетата следва да се обяви за тотална и ответникът следва да заплати обезщетение в размер на 120 000 лева. Ако този довод не се приеме, моли предявеният иск да бъде уважен за сумата 104 792,15 лева, какъвто е размерът на разходите за необходимия ремонт, определен от вещите лица въз основа на издадена от официалния сервиз проформа фактура. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивният съд е взел предвид всички събрани по делото доказателства и изслушаните експертизи и правилно е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” и действащите към нея ОУ, явяващи се неразделна част, както и наличието на непокрит риск съгласно договореното между страните и наличието на редица основания за отказ от страна на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че от изготвената тройна пожаро-техническа експертиза и останалите събрани по делото доказателства е установена причинно-следствена връзка между настъпилия пожар и възникналата техническа неизправност в ел.инсталацията на превозното средство при преминаване на електрически ток по проводниците на товарача. Позовава се на чл.4, ал.1, т.2 от клауза „А” към ОУ, според който застраховката не покрива щети на МПС, причинени от или вследствие на корозия, изхабяване, изтриване, умора на материала, скрит дефект и др. на агрегат, възел или детайл на МПС, както и други подобни естествени или експлоатационни причини, или неспазване на изискванията за експлоатация на МПС, вследствие на които е настъпила повреда или погиване на МПС. Счита, че в случая е налице експлоатационна щета по смисъла на чл.22, т.28 от ОУ и възникналият в резултат на нея пожар е изключен като покрит риск от ОУ към застрахователния договор. Твърди още, че застрахованият товарач не е преминал на технически преглед, валиден към момента на настъпилия пожар, като не му е бил извършен и задължителния първоначален технически преглед, с оглед на което е налице изключен риск по чл.4, ал.3, т.7 ОУ. Поддържа, че е налице изключен риск и по чл.4, ал.3, т.3 ОУ, тъй като процесният товарач не е регистриран от компетентните органи по предвидения за това ред. Като самостоятелно основание за изключен риск сочи и това, че пожарът е настъпил вследствие на неспазване на изискванията за експлоатация на превозното средство. При условията на евентуалност поддържа, че дължи обезщетение в размер само на 86 523 лева с ДДС, каквато е стойността на ремонта на застрахования товарач.
С определение № 583 от 13.07.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: „Обусловено ли е приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./ от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него?“.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за липса на валидно застрахователно правоотношение поради липса на съществени елементи от договора за застраховка и е достигнал до извода, че през периода от 00.00 ч. на 28.02.2009г. до 24.00 на 27.02.2010г. между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС” клауза „А” от ОУ. Приел е, че по силата на това правоотношение ответникът се е задължил при настъпване на застрахователното събитие „пожар” в рамките на срока на действие на договора да обезщети ищеца за претърпените от него вреди при условията и в сроковете, определени в застрахователната полица и ОУ /с които последният не оспорва, че е изразил съгласие във формата, предвидена в чл.16, ал.1 ЗЗД/. Приел е за безспорно установено, че в срока на действие на договора е възникнало застрахователно събитие – пожар на застрахованото имущество.
Въззивният съд е изложил съображения, че от определенията, дадени в чл.22, т.10 и 28 от ОУ, е видно, че застрахователят се е задължил да покрие щетите от събития като пожар и късо съединение, доколкото са резултат на действия на трети лица или събития, които са извън кръга на тези, възникнали в процеса на експлоатацията на превозното средство поради недостатъци, скрит дефект или износване на детайли и съоръжения, т.е. като цяло причината за пожара трябва да бъде външна за ППС. Приел е, че в случая пожарът е възникнал именно в процеса на експлоатация на застрахования челен товарач – при извършване на конкретни операции чрез запалване на арматурното табло в непосредствена близост до контактния ключ, поради което събитието представлява експлоатационна щета по смисъла на чл.22, т.28 от ОУ, тъй като е свързано с вътрешни изменения на детайли в ППС, възникнали вследствие на експлоатацията му /било поради изначален дефект или износване/. С оглед на това е достигнал до извода, че насъпилото събитие не се покрива от сключената застраховка.
Отделно от това, въззивният съд е приел, че е налице и изключен риск по смисъла на чл.4, ал.3, т.7 ОУ и специалната разпоредба на чл.4, ал.1, т.7 от клауза „А” на ОУ – застрахованото имущество е експлоатирано, без да е преминало през валиден към датата на събитието технически преглед. Посочил е, че съгласно чл.20, ал.2, т.т. 3, 8 и 14 от ОУ със сключването на договора ищецът е поел задължения да стопанисва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и да се грижи за доброто му техническо състояние; да поддържа в изправност всички системи, инсталации и части на МПС; да спазва всички изисквания и ограничения, произтичащи от или във връзка със застрахователния договор или действащото българско законодателство, като при неизпълнение на тези задължения страните са предвидили право на застрахователя да откаже да изплати изцяло или частично застрахователното обезщетение /чл.20, ал.4 от ОУ/. Въззивният съд е приел, че към датата на сключаване на договора и към датата на събитието застрахованото П. е подлежало на задължителни регистрация в КТИ и годишен технически преглед. Посочил е, че извършването на технически преглед е част от задължението на застрахования за полагане на дължимата грижа на добър стопанин, тъй като съгласно чл.22 и чл.23 от Наредба № 20/2003г. прегледите за проверка на техническото състояние на техниката обхващат изправността и комплектността на системите, агрегатите и механизмите, които имат връзка с безопасността при движение и работа. Поради това е достигнал до извода, че тъй като към датата на събитието ищецът е бил в нарушение на посочените изисквания, за застрахователя е възникнало правото да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
По поставения правен въпрос е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в решение № 4 от 21.03.2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 15 от 12.06.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32 от 11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., съгласно която, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило. Прието е, че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя.
Настоящият състав изцяло споделя практиката на ВКС по поставения въпрос и тъй като въззивното решение не съответства на тази практика, следва да бъде отменено. По делото са установени релевантните за спора факти и обстоятелства и не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени процесуални действия, поради което настоящият състав на ВКС следва да разреши спора по същество.
От представения договор за застраховка от 25.02.2009г. се установява, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС” на телескопичен челен товарач марка „KOMATSU” за периода от 28.02.1009г. до 27.02.2010г. за застрахователна сума по покритие по клауза „А” 74 547 евро. Настоящият състав намира, че договорът е сключен при общи условия, представени по делото. В исковата молба и допълнителната искова молба ищецът не е оспорил това твърдение на ответника, а напротив, за обосноваване на претенцията си се е позовал на общите условия, поради което следва да се приеме за неоснователен изложеният в касационната жалба довод за неприложимост на ОУ към процесния застрахователен договор.
Въз основа на събраните доказателства настоящият състав приема, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застахователно събитие „пожар” по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 вр. чл.22, т.10 от ОУ. Съгласно чл.22, т.10 от ОУ пожар е поява в резултат на действия на трето лице или в резултат на събитие на огън, който образува пламък или жарава, не се ограничава в определено огнище, разпространява се и причинява частични щети на имущества или ги унищожава напълно. От заключението на тройната пожаротехническа експертиза се установява, че причината за възникване на пожара е резултат от авариен режим на работа в контактния ключ, като в с.з. на 11.06.2013г. вещите лица поясняват, че такъв е всеки режим, който се отличава от нормалния, напр. претоварване, късо съединение. Вещите лица поясняват, че повишената температура в мястото на свързване или разклоняване на проводниците от веригата може да възникне в резултат на разхлабване на контактни връзки вследствие вибрации или окисление на контактните повърхности. Според вещите лица до момента на възникване на пожара не е имало никакви индикации за техническа неизправност в електрическата инсталация, конкретната причина има случаен характер, не може да бъде установена визуално и в Инструкцията за експлоатация на машината няма изисквания за упражняване на контрол върху конкретния елемент. Поясняват, че причината, която е довела до инцидента, не може да се тълкува като техническа неизправност. Вещите лица са посочили, че възникването на пожар не е типична последица от възникнало късо съединение. От посочените по-горе клаузи от ОУ следва изводът, че „пожар” и „късо съединение /доколкото не е експлоатационна щета/”, са самостоятелни покрити рискове, като съгласно заключението на вещите лица пожарът не е типична последица от възникнало късо съединение, а е резултат от проявлението на няколко различни фактора. С оглед на това настоящият състав приема, че в случая е настъпил покрит риск „пожар” – огън, появил се в резултат на събитие, съгласно даденото в чл.22, т.10 от ОУ определение.
В тежест на ответника е да докаже наличието на изключенията, предвидени в общите условия и специалната клауза, които го освобождават от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на основанието за отказ, предвидено в чл.4, ал.1, т.2 от Клауза „А”, според която застраховката не покрива щети, причинени вследствие на корозия, изхабяване, изтриване, умора на материала, скрит дефект и др. на агрегат, възел или детайл на МПС, както и други подобни естествени или експлоатационни причини, или неспазване на изискванията за експлоатация на МПС /смяна на масло, антифриз, филтри, гуми и др. подобни/, вследствие на които е настъпила повреда или погиване на МПС. От една страна, при тъкуване на Клауза „А” във връзка с ОУ, следва да се приеме, че това основание за отказ не е относимо към риска „пожар”. От друга страна, въз основа на приетите по делото заключения на назначените пожаротехнически и автотехнически експертизи настоящият състав приема за недоказано твърдението на ответника за наличието на експлоатационна щета или скрит дефект, изключващи отговорността на застрахователя.
С оглед отговора на релевантния правен въпрос, е неправилен изводът на въззивния съд за наличие на основанията за отказ, предвидени в чл.4, ал.3, т.3 и т.7 от ОУ, според които застрахователят не дължи обезщетение, ако застрахованото имущество не е регистрирано от компетентните органи по предвидения в закона ред и ако не е преминало редовен годишен технически преглед, валиден към момента на астрахователното събитие. От заключението на тройната автотехническа експертиза се установява, че обикновено при годишен технически преглед се извършва проверка на ходовата част, спирачната уредба, светлинната уредба, хидравличната система и външен оглед на МПС, поради което вещите лица считат, че при извършване на такъв не би могло да се установи причината за избухването на пожара. Поради това следва да се приеме, че неизпълнението от страна на застрахования на вменените му със застрахователния договор задължения не е допринесло за настъпването на застрахователното събитие „пожар” и съгласно чл.211, т.2 КЗ /отм./ не може да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгасно чл.208, ал.1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в утоворения срок, като в ал.3 е предвидено, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Според заключението на тройната автотехническа експертиза действителната стойност на щетите по цени на официалния вносител е 85,33% от действителната стойност на телескопичния товарач, отнесено към застрахователната сума е 71,90% от нея. Поради това следва да се приеме, че не е налице тотална щета по смисъла на чл.17, ал.3 от ОУ, според който пълна /тотална/ загуба вследствие пожар се обявява, когато МПС е напълно унищожено или увреждането е от такова естество, че ремонтът е икономически нецелесъобразен и разходите за възстановяването му надхвърлят 90% от застрахователната сума. Разпоредбата на чл.193, ал.4 КЗ /отм./, обн. ДВ бр.24 от 2009г., е неотносима към процесното застрахователно правоотношение, което е възникнало преди влизането й в сила. При това положение ответникът следва да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, равняващо се на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество. Съгласно чл.203, ал.3 КЗ /отм./ за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имущество от същия вид, в това число всички разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. С оглед на това и съобразно чл.15, ал.1, т.2 от ОУ, застрахователното обезщетение за застрахования товарач, произведен през 2008г., възлиза на 104 792,15 лева, каквато според автотехническата експертиза е стойността на ремонта по цени на официалния представител на марката към датата на настъпване на събитието.
Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 14.12.2009г., поради което претенцията на застрахования за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 26.03.2010г. е основателна. Законната лихва върху дължимото обезщетение в размер на 104 792,15 лева за посочения период, определена от съда, възлиза на 26 137,45 лева.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ следва да се уважи за сумата 104 792,15 лева – стойността на ремонта по цени на официалния представител на марката, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.86 ЗЗД сумата 26 137,45 лева, представляваща законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 26.03.2010г. до 23.08.2012г.. В останалата им част предявените искове са неоснователни и изводът на въззивния съд за отхвърлянето им е правилен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски за трите инстанции съобразно уважената част от исковете в размер общо на 18 493,33 лева съгласно представените списъци по чл.80 ГПК. На основание чл.78, а.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за трите инстанции съобразно отхвърлената част от исковете, в това число юрисконсултско възнаграждение, в размер общо на 3 213,83 лева. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника още 2 081,76 лева, след приспадане на присъдените от първоинстанционния съд в потвърдената му част разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 253 от 11.02.2015г. по т.д. № 1333/2014г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1830 от 14.11.2013г. по т.д. № 5923/2012г. на Софийски градски съд, ТК, VI – 14 състав в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 86 523 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор № [ЕГН]/23.02.2009г. за настъпило застрахователно събитие на 11.12.2009г., и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 26 137,45 лева, представляваща лихва за забава върху сумата 86 523 лева за периода от 26.03.2010г. до 24.08.2012г., предявените искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени в посочената част, както и в частта, в която е потвърдено решение № 1830 от 14.11.2013г. по т.д. № 5923/2012г. на Софийски градски съд, ТК, VI – 14 състав за отхвърляне на предявения иск по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 86 523 лева до 104 792,15 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 104 792,15 лева /сто и четири хиляди седемстотин деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/ - застрахователно обезщетение по застрахователен договор № [ЕГН] от 23.02.2009г. за настъпило на 11.12.2009г. застрахователно събитие „пожар”, на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2012г. до окончателното й изплащане, да заплати сумата 26 137,45 лева /двадесет и шест хиляди сто тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ - обезщетение за забавено плащане за периода от 26.03.2010г. до 23.08.2012г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и да заплати сумата 18 493,33 лева /осемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”, ЕИК[ЕИК] сумата 2 081,76 лева /две хиляди осемдесет и един лева и седедесет и шест стотинки/ - допълнително присъдени разноски за трите инстанции над присъдените с първоинстанционното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 253 от 11.02.2015г. по т.д. № 1333/2014г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|