Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 31.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 1586/2012 г. Производството е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия М. И. К. против решение № 108/2012 г.от 19.06.2012 г. по внохд № 80/2012 г. по описа на Апелативния съд в гр.Бургас. В жалбата си подсъдимият твърди, че не е доволен от наложеното наказание и е невинен, а присъдата” се крепи единствено на един свидетел”, който е заинтересован да свидетелства в негова вреда. С този основен довод отправя искане за ”ново разследване”, тъй като имал доказателства и свидетели, установяващи невинността му. Пред касационната инстанция защитникът на касатора поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като доразвива бланкетно изразеното несъгласие на подсъдимия с определения срок лишаване от свобода в контекста на касационното основание на чл. 348 ,ал.1 ,т.3 от НПК. Частният обвинител не изразява становище. Прокурорът пледира в подкрепа на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Сливен с присъда № 12 от 24.02.2012 г. по нохд№ 377/2011 г. признал подсъдимия М. И. К. за виновен в това , че · за периода 15.11.2010 г. – 16.01.2011 г. в гр.Сл., в условията на продължавано престъпление, въоръжен, влязъл в чуждо жилище, като употребил за това хитрост, ловкост и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 170,ал.2 пр.1 вр. с ал. 1,пр.3 и 4, във вр. с чл. 26,ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години · на 14.01.2011 г. в гр.Сл., в условията на опасен рецидив, отвлякъл Д. М. К., поради което и на основание чл.142, ал.3,т.1 пр.2 от НК във вр. с чл. 55,ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години,като на основание чл. 55, ал.3 от НК не наложил наказанието конфискация · на 14.01.2011 г. в гр.Сл., се заканил с убийство на Д. М. Костичкова, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от Нк и чл. 54 от Нк му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години На основание чл. 23,ал.1 от НК съдът определил общо наказание лишаване от свобода на подсъдимия в размер на осем години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор . На основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспаднал от определеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан по настоящето производство. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Апелативният съд в гр.Бургас с решение № 108/2012 от 19.06.2012 г. по внохд№ 80/2012 г. изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал престъплението по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 в престъпление по чл. 142 от НК.Очевидно съдът е имал предвид основния състав на престъплението, дефиниран в чл. 142, ал.1 от НК.Това обаче не е отбелязано изрично, което наложи волята му да се издирва чрез пунктуален анализ на мотивите предвид редакцията на чл. 142 от НК, включваща пет алинеи. След преквалификацията въззивният съд намалил размера на наложеното за това престъпление наказание, както и на общото наказание по чл. 23, ал.1 от НК от осем на шест години лишаване от свобода. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка. Жалбоподателят оспорва авторството на инкриминираните деяния, като изрично се позовава на фактическа необоснованост на атакувания акт и непълнота на доказателствата, които, както е добре известно, не са от лимитативно очертания от чл. 348, ал.1 от НПК кръг на касационни основания. Ето защо всички доводи за недостатъчност на доказателствения материал и за неговото несъответствие на установената от съда фактическа обстановка няма да бъдат обсъждани поради процесуалната им недопустимост. Съдържанието на жалбата позволява да се извлекат и оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при събиране , проверка и обсъждането на доказателствения материал . Те са принципно допустими, но неоснователни. Въззивният съд е сезиран с изключително подробна жалба на защитника на подсъдимия, в която не се съдържат искания за събиране на нови доказателства. Критиките към предходната инстанция са съсредоточени върху логическия анализ на доказателствената съвкупност. В съдебното заседание пред апелативния съд също така не са отправени нови доказателствени искания. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са удовлетворени молбите на подсъдимия и неговата защита за разпит на свидетели и за прилагане на писмени доказателства. Процесуално екзактно съдът отклонил молбата за провеждане на следствен експеримент ”относно покатерването на висока ограда” поради общо формулираната цел на исканото процесуално действие и невъзможността чрез него да се проверят физическите възможности на М. К.. Ето защо не може да се приеме, че подсъдимият е търпял ограничения на правата му да сочи доказателства в своя защита. В същото време двете предходни инстанции не търпят упрек за липса на активност и неглижиране на принципните задължения за постигане на обективната истина по чл.13, чл.14 и чл. 107 от НПК. Проверена е свидетелската годност на Д. К. поради изразените в обясненията на подсъдимия съмнения за ментални ограничения в резултат на заболяване, противоречията между нейните показания и тези на свидетеля А. Д. са изяснени чрез разпитите им в условията на очна ставка, всички гласни доказателства са ценени с оглед тяхната логичност и взаимна обвързаност. Проверяващата инстанция не е пренебрегнала основното възражение на защитата за пристрастност в показанията на свидетелите К., които, освен че са пострадали, са свързани и от близка родствена връзка – майка, син и дъщеря. В атакувания съдебен акт е отделено достатъчно място на това обстоятелство и аргументирано е отхвърлена версията за злонамерено злепоставяне на подсъдимия от отвлечената Д. К. и нейното семейство. Решаващите състави установили, че данните, съдържащи се в показанията на тези трима свидетели, се отличават с непротиворечивост и последователност, формиращи тяхната убедителност. Те не само взаимно се подкрепят, но съвпадат в детайли с информацията, съобщена от останалите свидетели – полицейските служители Ц. и П., както и с обективните данни от съдебно-медицинското удостоверение, издадено на Д. К. на 17.01.2011 г. Отразените в него увреждания – контузия на главата с болезнени травматични подутини, кръвонасядане на лявата ушна мида с болезнен оток на тъканите, контузия на врата с болезнени активни и пасивни движения, контузия на долната челюст с наличие на охлузване на кожата и кръвонасядане – отговарят да са получени по време и начин, съвпадащ с описаните от свидетелката действия по отвличането й и отправените заплахи. В подкрепа на обвинението са и косвените данни, съдържащи се във веществените доказателства – кутия за кафе, чието съдържание е изследвано с химическа експертиза, нож и газов пистолет. Те не само допълват фактическата обстановка, но служат и като контролни факти за достоверност на показанията на свидетелите Костичкови. Опитът да бъде разколебана оценката за обективност на показанията на Д. К. чрез верифициране на версията на подсъдимия за доброволен излет, а не за отвличане, претърпял неуспех.Свидетелят А. Д., след проведена очна ставка с Д. К., отрекъл първоначалните си показания в тази насока и признал, че бил уговорен да свидетелства в полза на подсъдимия от родителите му. Обективността на предходния състав намира израз и в обсъждане на твърдението на подсъдимия, че се намирал в болница и в родното си село на 16.11.2010 г., когато според обвинението проникнал за първи път в жилището на К. Съдът съпоставил часа на деянието с данните от приложения фиш за посещение в спешното отделение на болницата в Сливен и с показанията на свидетелката К. К. и обосновано заключил , че последните два доказателствени източника не внасят данни, опровергаващи извода на първата инстанция за субекта на престъплението. Изложените съображения мотивират настоящия състав да отхвърли оплакванията на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният състав, след преквалифициране на престъплението по чл. 142, ал.3 , т.1 от НК от в по-леко наказуем престъпен състав, извършил самостоятелна преценка на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Законосъобразно е отказано приложението на чл. 55, ал.1 от НК , тъй като най-лекото, предвидено в закона наказание – три години лишаване от свобода , вече не се явява несъразмерно тежко в контекста на факторите, оценявани при индивидуализация на наказателната санкция. Установеният баланс между смекчаващите обстоятелства / сравнително младата възраст като предпоставка за превъзпитание, влошеното здравословно състояние и ограничените възможности за трудова реализация/ и отегчаващите обстоятелства /престъпната упоритост и тежкото криминално минало, свидетелстващо за резистентност към поправителното действие на наложените и изтърпени до момента наказания/ определил санкция близо до средния, предвиден от законодателя размер.Този обем наказателна принуда съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което не са налице основания за намаляването му. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 19.06.2012 г. по вход№ 80/2012 г. по описа на Апелативен съд- Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.