Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 10 май 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 531/2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Д. Т. – адвокат В. С. от Великотърновския адвокатски колектив, срещу въззивно решение № 22/4.02.2013 година по в н о х д № 359/2012 година по описа на ВТАС. В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, за явна несправедливост на наказанието. Изложени са съображения за очевидно несъответствие на размера на определеното по правилата на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода, около средния размер, което е рефлектирало върху размера му след редукцията на наказанието по правилата на чл. 58а ал. 1 от НК. Направено е искане третата инстанция да коригира наложеното наказание, като измени въззивното решение, чрез намаляването му. Пред касационната инстанция подсъдимият Т., редовно призован, не се явява. Неговият служебен защитник, адвокат С. поддържа жалбата по съображенията и исканията изложени в нея. Гражданският ищец и частен обвинител Г. Ч., редовно призована не се явява. Повереникът й, адвокат Л. Б. пледира да не се уважава касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. Поради многократните осъждания на подсъдимия наложеното му наказание е справедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. Великотърновският окръжен съд с присъда от 19.11.2012 година, постановена по н о х д № 556/2012 година е признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 8.05.2012 година в гр. В. Търново, при условията на опасен рецидив, като употребил сила е отнел от владението на Г. Ч. златно синджирче с медальон, на обща стойност 3 120 лева, с намерение противозаконно да го присвои – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, пр. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК. Производството е протекло по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, за съкратено съдебно следствие, поради което на основание чл. 58а от НК във вр. с чл. 372 ал. 2 и 4 от НПК му е определено наказание шест години лишаване от свобода. Постановено е наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в общежитие от закрит тип. На основание чл. 70 ал. 7 от НК е приведено в изпълнение остатъкът от определеното за изтърпяване общо наказание, а именно единадесет месеца и двадесет и един дни, за които Т. е бил условно предсрочно освободен, като е постановено това наказание да бъде изтърпяно отделно от наложеното с присъдата. Уважен е бил предявеният граждански иск за сумата от 3 120 лева, която подсъдимият следва да заплати като обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието – 8.05.2012 година. Осъден е да заплати разноските по делото и съответната на уважения иск държавна такса. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Великотърновският апелативен съд, в производство образувано по жалба на подсъдимия, с обжалваното решение е потвърдил изцяло тази присъда. Единственото оплакване за явна несправедливост на наказанието не намира опора в данните по делото. Наказателното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. По този начин възникнала възможността той да получи облекчена санкция при условията на чл. 58а от НК. Наложеното наказание отразява всички фактори от значение за индивидуализацията на наказанието, посочени в чл. 54 от НК, на което основание е определен размерът от девет години лишаване от свобода. Същият е под предвидения среден размер за престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен въпреки, че видно от мотивите към обжалваното решение и данните по делото, при разследването не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно въззивният съд е коригирал изводите на окръжния, че самопризнанието в производството по реда на Глава двадесет и седма от НПК е смекчаващо отговорността обстоятелство. Обратното следва от задължителните указания дадени с ТР № 1/2009 година ОСНК при ВКС, т. 7 от диспозитива. Установено е по делото, че подсъдимият с процесуалното си поведение, не е допринесъл за разкриване на обективната истина. Досъдебното производство е изпълнено с данни за проявената бързина и находчивост от страна на разследващите органи за разкриването на извършителя. След откриването му, е проведено разпознаване по правилата на НПК и той категорично е разпознат не само от пострадалата Ч., но и от св. Д. А.. Освен изложеното, ВКС намира, че не е налице и посоченото от предходните инстанционни съдилища смекчаващо отговорността обстоятелство – младата възраст на подсъдимия. Към момента на деянието той е бил на 32 години, възраст, на която обикновено хората са с изградени и утвърдени ценности за живота. Поради това и с оглед на изброените в проверяваното решение отегчаващи отговорността обстоятелства, наказанието определено по размер по правилата на чл. 54 от НК не е несправедливо. Намаляването му с една трета е станало съобразно допустимите от чл. 58а от НК граници. Освен това съдилищата са съобразили при оценката на отегчаващите обстоятелства изискванията на чл. 56 от НК, да не се включват тези осъждания, които са обосновали квалифициращия елемент „опасен рецидив.” Ето защо, в случая не са налице каквито и да е основания за по-голяма снизходителност към подсъдимия, тъй като определеното наказание очевидно съответства на изискванията за индивидуализацията му и кореспондира с високата обществена опасност на деянието и дееца, както и с това, че е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1, вр. с чл. 348 ал. 5, т. 1 и ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 22/4.02.2013 година по в н о х д № 359/2012 година по описа на ВТАС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: